Clostridium perfringens [C. perfringens] като причина за болести, класифицирани другаде МКБ B96.7

› Въведение

› Причинител и особености

› Симптоми

› Диагноза

› Лечение

Въведение

Бактерията Clostridium perfringens [C. perfringens] като причина за болести, класифицирани другаде, представлява положителна по Грам, анаеробна, спорообразуваща бактерия, често срещана в природата.

Крие риск от развитие на изключително тежко протичащи инфекции под въздействие на определени фактори и сред определени групи пациенти, като своевременното стартиране на целенасочена и комплексна терапия има ключово значение.

Причинител и особености

Clostridium perfringens, известен още като Clostridium welchii, е най-честата причина за развитието на клостридийна газ гангрена.

Освен широко разпространени в околната среда, някои щамове са нормални обитатели на чревната флора, кожата и влагалището.

Заболяването има висок леталитет и представлява остра инвазивна некротизираща инфекция на меките тъкани и скелетните мускули.

Организмите се размножават и произвеждат екзотоксини, водещи до мионекроза. Произвеждат повече от 15 различни екзотоксина, като в зависимост от продуцирания екзотоксин се подразделят на отделни типове:

• тета токсин: тета токсинът причинява пряко съдово увреждане, цитолиза, хемолиза, левкоцитна дегенерация и полиморфонуклеарно разрушаване на клетките
• капа токсин: капа токсинът представлява колагеназа, която улеснява бързото разпространение на некрозата, разрушавайки съединителната тъкан
• алфа токсин: алфа токсинът има активност като фосфолипаза С и води до лизиране на червените кръвни клетки, миоцитите, фибробластите, тромбоцитите и левкоцитите. Също така може да повиши освобождаването на хистамин, да активира тромбоцитната агрегация и образуването на тромби

Рискови фактори за развитието му са травма, комбинирани фрактури, измръзване, наличие на чужди тела, термични или електрически изгаряния, декубитални рани, аборт, ампутация, голяма хирургична интервенция и други.

Симптоми

Инфекцията се характеризира с развитие на нискостепенно възпаление в гостоприемника, което е резултат
от продуцирания от бактерията екзотоксин.

Често липсва загнояване на раната и е характерно бързо разпространение на процеса. Състоянието протича под формата на мионекроза, която води до системна токсичност и шоково състояние, което може да бъде фатално.

За развитието на това състояние е необходимо инокулиране на причинителя в тъканите и съдържание на кислород, достатъчно ниско, за да може бактерията да пролиферира. Тъй като не са строги анаероби, 30 процента кислородно съдържание в тъканите е достатъчно за стартиране на техния растеж.

Инкубационният период (времето от заразяването до появата на първите клинични признаци) след навлизане в тъканите е в рамките на 12-24 часа, но са наблюдавани случаи с инкубационен период 1 час, както и такива, за които са необходимо няколко седмици.

По-висок риск от развитие на инфекцията и по-тежко протичане се асоциират с наличието на подлежащ захарен диабет, периферна съдова болест, алкохолизъм, наркомания, напреднала възраст, хронични инфекции, имуносупресия, продължителна терапия с кортикостероиди, СПИН, злокачествени заболявания.

Клиничната картина включва системна токсичност, проявяваща се с намаление на телесната температура, тахипнея, хипотония и хипоксия, оточни були, еритем с лилаво-черно оцветяване, възможно е отделяне на неприятна миризма от лезията.

Важна особеност на Clostridium perfringens е, че за разлика от другите газгангренни клостридии, той може да образува и ентеротоксин.

Това обстоятелство му позволява да предизвиква и хранителни токсикоинфекции в случаи, когато предварително се е развил в хранителни среди и в тях се е натрупал неговият ентеротоксин.

В-токсинът, образуван от щамове на серотип С на Clostridium perfringens, е основен патогенетичен фактор за развитие на остър некротичен ентерит, при който може да се стигне до перфорация на червата и летален изход. Това заболяване е рядко и се среща спорадично, но в Нова Гвинея са наблюдавани епидемични взривове.

Диагноза

Диагнозата при инфекция с Clostridium perfringens [C. perfringens] като причина за болести, класифицирани другаде, се основава на физикалния преглед, микробиологичните и лабораторни изследвания:

• физикален преглед: необходим е оглед и преглед на налични раневи повърхности, оценка на възможните рискови фактори, както и оценка на общото състояние на засегнатите
• лабораторни изследвания: назначават се подробни лабораторни изследвания за оценка на общото състояние, установяване на развили се усложнения и оптимизация на последващото лечение. За развитие на бъбречна недостатъчност говорят повишените креатинин и урея. Мионекрозата води до увеличение на серумната алдолаза, калия и лактат дехидрогеназата
• микробиологични изследвания: за микробиологичната диагноза се взима материал от кръв, гной и раневи ексудат. За бързо откриване на газгангренни клостридии в материалите от болни се използват имунофлуоресцентният метод и газовата хроматография

Лечение

Успешното лечение изисква бързо диагностициране и ранна терапия. От изключително важно значение е правилната хирургична обработка на раните и последващото им лечение:

• антибиотици: от медикаментозните средства се използва антибиотични агенти от групите на пеницилините, амфениколите и линкозамидите
• симптоматични средства: допълнително се назначават различни по вид симптоматични средства за подобряване състоянието на пациентите, мерки и средства за овладяване на развилите се усложнения и подпомагане стабилизирането на пациентите

При адекватно лечение прогнозата е относително благоприятна и смъртността е ниска. Нелекуваните случаи завършват фатално.

Изображения: freepik.com