Haemophilus influenzae [H. influenzae] като причина за болести, класифицирани другаде МКБ B96.3

› Въведение

› Причинител и особености

› Симптоми

› Диагноза

› Лечение

Въведение

Инфекциите, причинени от Haemophilus influenzae, са повсеместно разпространени, засягат лица от всички възрастови групи и протичат с някои характерни клинични белези. Своевременното лечение намалява значително рисковете от развитие на различни по вид и тежест усложнения.

Причинител и особености

Към род Haemophilus се отнасят малки, Грам отрицателни, неподвижни, неспорообразуващи аеробни бактерии. Някои представители образуват капсули.

За култивирането им е необходимо в хранителната среда да се добави кръв или хемоглобин, откъдето идва и наименованието им хемофилни бактерии.

Много от тях са нормални обитатели на лигавиците на горните дихателни пътища, но могат да проявят и патогенни свойства и да предизвикат заболявания на респираторния тракт, конюнктивите.

Haemophilus influenzae [H. influenzae] като причинител на болести, класифицирани другаде, е описан за първи път от Р. Пфайфер по време на голяма грипна епидемия през 1892 г. До откриването на грипния вирус е считан за причинител на грипа.

Това е един от най-малките бактерии. Проявява полиморфизъм, като може да се наблюдава като кокобактерий в инфекциозен материал и в млади култури или като дълги, филаментозни форми в стари бактериални култури.

По-голямата част от щамовете нямат капсула и се означават като R форми, но се срещат и такива с капсула, които се обозначават като S форми.

Въз основа на капсулния полизахарид щамовете на H. influenzae се подразделят на шест серотипа - a, b, s, d, e, f. Тип b се изолира при менингити, тити, ларингоепиглотити, отити, артрити.

Бактерията е слабо устойчива на изсушаване, ниски и високи температури, силно чувствителна е към дезинфектанти. Безкапсулните щамове се установяват като нормални обитатели на горните дихателни пътища в повечето здрави хора.

Вирулентните капсулни щамове предизвикват предаващи се по аерогенен път екзогенни инфекции на дихателните пътища.

Симптоми

Проникнал в организма чрез дихателната система, бактерият може да се разпространи и да ангажира синусите и средното ухо, с развитие на съответната патология.

Характерна особеност е, че децата до 3 месечна възраст са защитени от развитието на инфекцията посредством антителата, предадени от майката.

Инфекцията може да протече под формата на:

• менингит: проявите са неразличими от тези при менингит с друг бактериален причинител. Подробна информация може да прочетете в раздел Заболявания (» Хемофилен менингит)
• епиглотит: проявява се клинично с висока температура, болки в гърлото, дисфагия, ринорея, затруднено дишане
• пневмония: клинично неразличима е от другите бактериални пневмонии, единствената разлика в продължителни продромален период с фебрилитет и гнойна експекторация. Подробна информация може да прочетете в раздел Заболявания (» Пневмония, причинена от Haemophilus influenzae, » Остър бронхит, причинен от Haemophilus influenzae)
• перикардит: сравнително рядка проява, протичаща с изразен фебрилитет, тахикардия и респираторен дистрес
• септичен артрит: протича със силни болки в ставите, оток и намалена подвижност на засегнатите стави

Често причинява неонатални инфекции с тежки прояви, като бактериемия, сепсис, пневмония, менингит. При деца до 3 годишна възраст причиняват менингит, остеомиелит, често усложнени със сепсис.

Бактерията може да предизвика усложнения след преболедуване от грип, морбили и други вирусни и бактериални инфекции.

По-тежко протичат инфекциите при болни с имунодефицитни нарушения, белодробни и сърдечни нарушения, алкохолици.

Диагноза

Диагнозата при инфекцията с Haemophilus influenzae [H. influenzae] като причинител на болести, класифицирани другаде, се основава на резултатите, получени от клинико-лабораторните и при необходимост и образните изследвания.

За микробиологичното изследване се вземат материали от гърлен секрет, храчка, гной, ликвор.

Бърза диагноза може да се постави посредством реакцията на коаглутинация и имнофлуоресцентния метод. Имунологичните изследвания, като имуноензимния анализ, са ефективни при поставяне на диагнозата.

От образните изследвания се прилагат гръдна рентгенография, компютърна томография на главата, ехокардиография при съмнения за перикардит.

Лечение

Основното лечение при инфекциите, причинени от H. influenzae, се състои в прием на антибиотици и поддържаща терапия със симптоматични средства.

Често използвани антибиотични агенти са тези от групите на макролидите, цефалоспорини трета генерация, амфениколи, някои бета лактами. Често в комбинация с антибиотиците се прилагат и кортикостероиди. При необходимост се прилага и хирургично лечение.

При контактни деца на възраст под 5 години, се препоръчва извършване на химиопрофилактика.

Създадена е ефикасна ваксина, прилагана съобразно задължителния имунизационен календар на България.

Изображения: freepik.com