Escherichia coli [E. coli] като причина за болести, класифицирани другаде МКБ B96.2

› Въведение

› Причинител и особености

› Симптоми

› Диагноза

› Лечение

Въведение

Родът Escherichia носи името на Theodor Escherich, който пръв ги изолира през 1885 г.

Първоначално считан за сапрофит, Escherichia coli [E. coli] като причина за болести, класифицирани другаде, е един от най-честите причинители на редица бактериални инфекции, като холецистит, бактериемия, холангит, инфекции на уринарния тракт, диария, неонатален менингит и пневмония.

Причинител и особености

Представляват прави пръчици, разположени поединично или по двойки. Много щамове притежават капсули или микрокапсули, подвижни перитрихи и често образуват фимбрии.

Експресират различни антигени, като въз основа на О антигените се подразделят на серогрупи, а въз основа на останалите антигени се разделят на серотипове.

Известни са 171 О антигена, които могат да дават кръстосани реакции помежду си и с О антигени на други бактерии, като Klebsiella, Salmonella. Описани са 80 К антигена, разделени в две групи, в зависимост от термостабилността си.

К и О антигените осигуряват защита от бактерицидния ефект на комплемента и от фагоцитите. Най-често свързани с вирулентността са К1, К5 и К12 антигените, които са слаби имуногени и не се разпознават от имунната система като чужди.

Повечето щамове E. coli продуцират адхезивни пили, които имат антигенна специфичност и част от тях се означават като F антигени. Адхезивните пили поради разпределението на техните рецептори в различни типове клетки участват във формирането на специфичната патогенност на отделните серотипове.

Escherichia coli са относително резистентни на факторите на околната среда, но под действието на температура и дезинфектанти бързо се инактивират.

E. coli се отнася към нормалната бактериална флора на дисталните отдели на стомашно-чревния тракт, още от раждането. Те попадат през устата и обитавайки дебелото черво, проявяват силен антагонистичен ефект срещу патогенни чревни бактерии. Различни причини могат да доведат до промени в количествения състав на E. coli. Намаляването им се означава като дисбактериоза.

E. coli се отделят с фекалиите на животните и човека във външната среда, като входна врата за заразяването с инфекцията е устната кухина. Механизмът на предаване е фекално-орален, източник на инфекцията са болни и здрави заразоносители.

Симптоми

Клиничната картина при инфекция с E.coli показва някои характерни особености в зависимост от локализацията на болестното огнище, като най-често този тип бактериални агенти водят до гастроинтестинални инфекции.

Известни са пет групи, причиняващи интестинални заболявания:

• ентеропатогенни E. coli (EPEC): те се чести причинители на гастроентерити с висока смъртност при новородени и деца до 3 годишна възраст. В тяхната патогенеза основен фактор е прикрепването им към ентероцитите. След прикрепването те разтварят ресничестия епител, разрушават клетъчния цитоскелет и микровилите, а в ентероцитите се натрупва полимеризиран актин на мястото на бактериалното прикрепване

• ентеротоксигенни E. coli (ETEC): предизвикват холероподобни диарии, диария на пътуващите, остра диария с висока смъртност при деца до 5 години в страни с нисък социално-битов праг и хигиенни условия

• ентероинвазивни E. coli (EIEC): причиняват бактериална дизентерия, патогенетично идентична с предизвиканата от Shigella, с разликата, че инфектиращата доза е по-висока

• ентерохеморагични E. coli (EHEC): водят до хранителни инфекции с кървава диария и колит

• ентероагрегативни E. coli (EAEC): причинители, изолирани от болни с диария и некласифицирани към останалите четири групи

Най-честите екстраинтестинални заболявания, причинени от E. coli, са уроинфекциите, пневмония, сепсис и менингит.

Острият бактериален менингит при новородени протича с фебрилитет и развитие на патологични неврологични признаци.

Подробна информация може да прочетете на:

» Неонатален сепсис, причинен от Escherichia coli

При кърмачетата се наблюдават раздразнителност, летаргия, повръщане, припадъци, вратна ригидност, напрегнати фонтанели. При по-големите деца и при възрастните менингитът протича с развитие на главоболие, повръщане, обърканост, треска, гърчове.

Пневмонията протича с повишаване на температурата, задух, диспнея, повишена респираторна секреция и обикновено засяга долния лоб на белия дроб.

Подробна информация може да прочетете на:

» Пневмония, причинена от Escherichia coli

При развитие на холецистит или холангит се наблюдава болка в горния десен квадрант, температура и жълтеница.

Уроинфекциите, причинени от E. coli, са много чести и протичат с дизурични нарушения, микроскопска хематурия и слабо изразен фебрилитет.

При развитие на усложнения или прогресиране до пиелонефрит, се наблюдават висока температура, болки в кръста, гадене, повръщане, често уриниране.

Диагноза

Диагнозата, в зависимост от локализацията на инфекцията, се поставя въз основа на клиничната картина, лабораторните и при необходимост образни изследвания.

Бактериите растат на обикновени и на слабо селективни среди, като Левин, МакКонки и други. Изолиране на причинителя от кръв, урина и други тъканни течности и микробиологичното и серологичното им изследване потвърждава диагнозата.

От образните изследвания се извършват гръдна рентгенография, ехография и компютърна томография.

Диференциалната диагноза при инфекция с Escherichia coli [E. coli] като причина за болести, класифицирани другаде, включва инфекция с ентеробактер, ентерококова инфекция, Klebsiella, Proteus, Pseudomonas, Serratia, шигелоза, инфекция със стрептококи от група В.

Лечение

Лечението се определя въз основа на локализацията на инфекцията и обикновено е медикаментозно.

Използват се антибиотици от различни групи, като цефалоспорини от трето поколение, флуорохинолони, тетрациклини, сулфонамиди и поддържащо лечение с прием на достатъчно течности, симптоматични средства за облекчаване на наличните оплаквания, при необходимост се назначават допълнително витамини, добавки, пробиотици.

При пациенти с холангит и холцистит при необходимост се прилага и хирургично лечение.

Прогнозата се определя индивидуално в зависимост от особеностите на инфекцията, тежестта на протичане, наличието на усложнения, както и наличието на други подлежащи заболявания.

Изображения: freepik.com