Неонатален сепсис, причинен от Escherichia coli МКБ P36.4

Escherichia coli са бактерии, които са грам-отрицателни аероби. Част са от нормалната флора на интерстициалния тракт на човека. При новородените деца могат да предизвикат сериозна инфекция.

Неонатален сепсис, причинен от Escherichia coli, може да се наблюдава както при недоносени бебета, които са все още незрели, така и при доносени новородени. Escherichia coli може да предизвика ранен неонатален сепсис (до 7-ия ден) или късен неонатален сепсис (след 7-ия ден до 28-ия ден).

Инфектирането на бебето може да се осъществи преди или по време на раждането. По време на вътреутробното си развитие плодът може да се инфектира при навлизане на бактериите в амниотичната течност. Заразяването може да стане и при самото раждане, когато бебето преминава през инфектирани родови пътища.

Клиничните прояви са респираторен дистрес синдром, пневмония, шок, фебрилитет, прояви от страна на ЦНС, нарушена терморегулация, брадикардия и други.

Диагнозата се поставя чрез изолиране на причинителя на инфекцията. Положителните хемокултури имат основно значение. Прави се също така рентгенографско изследване, пълна кръвна картина и други.

Лечението на неонаталния сепсис, причинен от Escherichia coli, включва комбинация от медикаменти. Най-често се използват пеницилини с аминогликозиди или цефалоспорини. На бебето се назначава антибиотична терапия за период от 3 седмици, ако бактериите са открити в кръвта или ликвора. Терапията може да бъде за по-кратък срок, ако не бъдат намерени бактерии.

Профилкатиката е много важна. Микроорганизмите, които преобладават в женската пикочо-полова система и към които новородените са особено уязвими са стрептококите, особено тези от група В, Escherichia coli, Listeria monocytogenes и други. Тези инфекции при бременните жени трябва да бъдат своевременно лекувани, за да се избегне инфектирането на плода.

Когато сепсисът е ранен, смъртността може да достигне до 75%. Късният неонатален сепсис е с по-добра прогноза.