Инфекциозни болести, характерни за перинаталния период МКБ P35-P39

Перинаталният период започва след 22-та гестационна седмица от вътреутробното развитие на бебето и продължава 1 седмица след раждането му.

Инфекциозните болести, характерни за перинаталния период могат да се причинят от различни вируси, бактерии, гъбички и други.

Инфектирането по време на вътреутробното развитие става:

• по хематогенен трансплацентарен - това е най-често срещаният път на предаване на вирусните инфекции;
• асцендентен - наблюдава се при инфекция на родовите пътища, която се разпространява нагоре и достига амниотичната течност и оттам плода;
• десцендентен - заразяването става при преминаването на плода през инфектираните родови пътища;

След раждането детето се заразява предимно от хората, които го обгрижват. Организмът на бебето се характеризира със своята незрялост, което го прави по-уязвим на действието на различни инфекциозни причинители. Също патогенни микроорганизми могат да навлезнат в организма на новороденото и при извършването на редица манипулации.

Най-често срещаните вродени вирусни инфекции са: вродена рубеола, цитомегалвирусна инфекция, вродена херпес-вирусна инфекция, вроден вирусен хепатит и други. В неонаталния период могат да се наблюдават и други вродени и паразитни заболявания като туберкулоза, малария, токсоплазмоза. Други инфекциозни болести, характерни за перинаталния период, са: неонатален конюнктивит, дакриоцистит, различни кожни инфекции - импетиго, некротичен фасциит, микотични инфекции, инфекции на пикочните пътища и други.

Те протичат с разнообразна симптоматика, която зависи от причинителя на инфекцията и нейната локализация.

Повече информация за инфекциозните болести, характерни за перинаталния период можете да прочетете при:

• Вродени вирусни болести мкб P35
• Неонатален бактериален сепсис мкб P36
• Други вродени инфекциозни и паразитни болести мкб P37
• Неонатален омфалит с необилно или липсващо кървене мкб P38
• Други инфекциозни болести, характерни за перинаталния период мкб P39

Диагнозата се поставя на базата на клиничната картина, лабораторните и инструменталните изследвания.

Лечението е етиологично. След изолиране на причинителя се назначава подходяща терапия.