Неонатален омфалит с необилно или липсващо кървене МКБ P38

› Въведение

› Причини

› Патофизиология

› Симптоми

› Диагноза

› Лечение

› Усложнения

Омфалит е бактериална инфекция на пъпната връв на новороденото. Това е малката част от пъпната връв, която остава след раждането. Повечето бебета се възстановяват добре с антибиотично лечение, въпреки че някои развиват усложнения, които се нуждаят от допълнително лечение.

Въведение

Пъпната връв свързва плода с плацентата. След раждането тя се прекъсва и се получава малък пъпен остатък, който представлява придобита раничка. Пъпният остатък претърпява промени (девитализация) и през това време представлява подходяща среда за развитието на редица микроорганизми.

Омфалитът е възпаление на пъпния остатък в резултат на нахлуване на бактерии в него. Рядко се среща в развитите страни, но все още представлява сериозен проблем за по-малко развитите райони.

Определени бактерии могат да се размножават и да инфектират пъпната връв след раждането и в резултат на това може да се развие значително зачервяване и подуване, а в някои случаи инфекцията може да се разпространи през умбиликалните кръвоносни съдове към останалата част от тялото.

Когато се подозира или диагностицира този вид инфекция, се прилага антибиотично лечение, а в някои случаи на сериозни усложнения може да подходящо хирургично лечение.

Причини

Причинителите на неонаталния омфалит с необилно или липсващо кървене могат да бъдат различни микроорганизми. В 75% от случаите омфалитът е с полимикробен произход.

Аеробните бактерии присъстват в приблизително 85% от инфекциите, преобладава Staphylococcus aureus, стрептококи от група A, Escherichia coli, Klebsiella pneumoniae, Proteus mirabilis. Омфалитът се среща по-често при недоносените бебета.

Патофизиология

Пъпната връв е жизненоважната връзка между бебето и майката по време на бременност и се прерязва след раждането. Пъпната връв постепенно изсъхва и отпада в рамките на 5 до 15 дни. Кожни и чревни бактерии могат да колонизират девитализираните тъкани на пъпа и да доведат до инфекция.

Следователно омфалит е полимикробна инфекция, а най-често срещаните причинители са изброени по-горе. Ако се подозира майчина инфекция с хориоамнионит, анаеробни бактерии също могат да допринесат за инфекцията.

Симптоми

Клиничната картина на омфалит включва:

• Признаци на инфекция на кожата (целулит) около пъпния остатък (зачервяване, затопляне, подуване, болка)
• Секреция от пъпната раничка, която обикновено е гнойна, понякога примесена с кръв
• Повишена температура
• Ускорен пулс (тахикардия)
• Ниско кръвно налягане (хипотония)
• Сънливост
• Лошо хранене
• Пожълтяване на кожата (жълтеница)

Диагноза

При нормална пъпна връв, първо се вижда, че пъпът губи характерния си синкаво-бял, влажен вид и става сух и черен. След няколко дни до седмици пъпът трябва да отпадне и да остави розова месеста рана, която продължава да заздравява, докато се превръща в нормално оформен пъп.

При омфалит диагнозата обикновено се поставя въз основа на вида на пъпа и находките при прегледа. Може да има известно объркване, когато след отпадане на пъпната връв има известно зачервяване около пъпа. Лекото зачервяване е често срещано, както и минимално кървене.

В зависимост от находките при прегледа, лекар назначава допълнителни изследвания. Това включва вземане на проба от всякакъв секрет от пъпната връв. Може да бъдат назначени допълнителни и кръвни изследвания, в които се проследяват стойностите на маркери на възпаление.

Лечение

Лечението на неонаталния омфалит с необилно или липсващо кървене зависи от състоянието на бебето и тежестта на инфекцията. В по-леките случаи се прави локална обработка на пъпната раничка с антисептик и се включва системна терапия с антибиотици.

Използват се различни препарати в зависимост от антибиограмата на изолираните микроорганизми. Обикновено се прилагат такива антибиотици, които да действат на грам-положителни и грам-отрицателни микроорганизми. Препоръчва се комбинация от антистафилококов пеницилин, ванкомицин и аминогликозиден антибиотик.

Ако омфалитът е усложнен с некротизиращ фасциит се изисква по-агресивен подход, с антимикробна терапия, насочена към анаеробни организми, както и към грам-положителни и грам-отрицателни организми - метронидазол или клиндамицин.

Поддържащата терапия в допълнение към антимикробната е от съществено значение за оцеляването. Тя включва следните мерки:

• Осигуряване на вентилаторна помощ и кислород за хипоксемия или апнея
• Прилагане на течности, вазоактивни средства или и двете при хипотония
• Прилагане на прясно замразена плазма и тромбоцитна маса при развитие на дисеминирана интравазална коагулация (ДИК)
• Поддържане на ефективна циркулация

В неусложнени случаи, се очаква еритемът на пъпната раничка да се подобри в рамките на 12-24 часа след започването на антимикробна терапия. Липсата подобрение може да се дължи на прогресия на заболяването, наличие анатомичен дефект или на имунодефицит.

Усложнения

Усложненията на омфалита могат да бъдат много сериозни, дори фатални. Част от тях са:

• Емболизация
• Флебит
• Засягане на коремната стена
• Некротизиращ фасциит
• Сепсис, който представлява животозастрашаваща инфекция

Изображения: magnific.com