Неонатален омфалит с необилно или липсващо кървене МКБ P38

Пъпната връв свързва плода с плацентата. След раждането тя се прекъсва и се получава малък пъпен остатък, който представлява придобита раничка. Пъпният остатък претърпява промени (девитализация) и през това време представлява подходяща среда за развитието на редица микроорганизми. Омфалитът е възпаление на пъпния остатък в резултат на нахлуване на бактерии в него. Рядко се среща в развитите страни, но все още представлява сериозен проблем за по-малко развитите райони.

Причинителите на неонаталния омфалит с необилно или липсващо кървене могат да бъдат различни микроорганизми. В 75% от случаите омфалитът е с полимикробен произход. Аеробните бактерии присъстват в приблизително 85% от инфекциите, преобладава Staphylococcus aureus, стрептококи от група A, Escherichia coli, Klebsiella pneumoniae, Proteus mirabilis. Омфалитът се среща по-често при недоносените бебета.

Клиничната картина на омфалита включва:

• признаци на инфекция на кожата (целулит) около пъпния остатък (зачервяване, затопляне, подуване, болка);
• секреция от пъпната раничка, която обикновено е гнойна, понякога примесена с кръв;
• повишена температура;
• ускорен пулс (тахикардия);
• ниско кръвно налягане (хипотония);
• сънливост;
• лошо хранене;
• пожълтяване на кожата (жълтеница);

Усложненията на омфалита могат да бъдат много сериозни, дори фатални. Част от тях са:

• емболизация;
• флебит;
• засягане на коремната стена;
• некротизиращ фасциит;
• сепсис, който представлява животозастрашаваща инфекция;

Лечението на неонаталния омфалит с необилно или липсващо кървене зависи от състоянието на бебето и тежестта на инфекцията. В по-леките случаи се прави локална обработка на пъпната раничка с антисептик и се включва системна терапия с антибиотици. Използват се различни препарати в зависимост от антибиограмата на изолираните микроорганизми. Обикновено се прилагат такива антибиотици, които да действат на грам-положителни и грам-отрицателни микроорганизми. Препоръчва се комбинация от антистафилококов пеницилин, Ванкомицин и аминогликозиден антибиотик. Ако омфалитът е усложнен с некротизиращ фасциит се изисква по-агресивен подход, с антимикробна терапия, насочена към анаеробни организми, както и към грам-положителни и грам-отрицателни организми - Метронидазол или Клиндамицин.

Поддържащата терапия в допълнение към антимикробната е от съществено значение за оцеляването. Тя включва следните мерки:

• осигуряване на вентилаторна помощ и кислород за хипоксемия или апнея;
• прилагане на течности, вазоактивни средства или и двете при хипотония;
• прилагане на прясно замразена плазма и тромбоцитна маса при развитие на дисеминирана интравазална коагулация (ДИК);
• поддържане на ефективна циркулация;

В неусложнени случаи, се очаква еритемът на пъпната раничка да се подобри в рамките на 12-24 часа след започването на антимикробна терапия. Липсата подобрение може да се дължи на прогресия на заболяването, наличие анатомичен дефект или на имунодефицит.