Вродени вирусни болести МКБ P35

Вродените инфекции са инфекции, които се предават от майката на плода по време на неговото вътреутробно развитие. Инфектирането може да настъпи в различни срокове на бременността антенатално, непосредствено преди раждането или по време на родовия акт.

Предразполагащите фактори за развитието на вродените вирусни болести са:

• преждевременно пукане на околоплодния мехур;
• усложнено раждане;
• инфекции на родовите пътища, които са активни;
• многоплодна бременност;
• недоносеност на бебето;

Пътищата, по които инфекцията прониква, са:

• хематогенен трансплацентарен - това е най-често срещаният път на предаване на вирусните инфекции;
• асцендентен - наблюдава се при инфекция на родовите пътища, която се разпространява нагоре и достига амниотичната течност и оттам плода;
• десцендентен - заразяването става при преминаването на плода през инфектираните родови пътища;

В англоезичната литература съществува абревиатурата TORCH, която обозначава най-честите вродени инфекции – Т - токсоплазма, О – други, R - рубеола, С - цитомегалия, Н - херпес и хепатит. Те се отличават по своята епидемиология, специфични диагностични тестове и лечението.

Клиничната картина на вродените вирусни болести зависи от вирулентността на причинителя, степента на инвазия, състоянието на защитните механизми на плода, от времето, когато е настъпила инфекцията. В зависимост от това в коя гестационна седмица е настъпило заразяването, може да настъпи аборт, мъртвораждане, различни малформации. Независимо от своята етиология вродените вирусни инфекции имат доста общи симптоми:

• недоносеност и хипотрофия;
• забавена кардио-пулмонална адаптация;
• белези на дихателна недостатъчност;
• нестабилна хемодинамика;
• интоксикация;
• повишена температура или хипотермия;
• отказ от храна, бебетата не наддават;
• свръхвъзбудимост, гърчове;
• увеличена слезка и черен дроб;
• кожни обриви;
• конюнктивит;

За вродената рубеола е характерно, че тя може да причини аборт, вродени аномалии, мъртво раждане, сърдечни малформации, глаукома, загуба на слуха, катаракта.

За вродената цитомегалвирусна инфекция са характерни: менингоенцефалит, хепатит, интерстициален нефрит, пневмония, хемолитична анемия, хипотрофия, засяга се ЦНС - микроцефалия, интрацеребрални калцификати, хориоретинит.

Вродената херпес-вирусна инфекция може да се прояви като локализирана или дисеминирана инфекция. Локализираната форма засяга кожата и лигавиците, наблюдава се типичен везикулозен обрив. Дисеминираната форма се характеризира с тежки увреждания и със септични прояви.

Вроденият хепатит има вариабилна клинична картина - от леки неспецифични прояви до тежки увреждания, завършващи летално.

Повече информация за отделните вродени вирусни болести можете да прочетете при:

• Синдром на вродена рубеола мкб P35.0
• Вродена цитомегалвирусна инфекция мкб P35.1
• Вродена херпес-вирусна инфекция [herpes simplex] мкб P35.2
• Вроден вирусен хепатит мкб P35.3
• Други вродени вирусни инфекции мкб P35.8
• Вродена вирусна болест, неуточнена мкб P35.9