Вродена цитомегалвирусна инфекция МКБ P35.1

Цитомегалвирусната инфекция е най-честата вродена инфекция. Тя засяга около 1-2% от новородените, но само малка част от тях имат изявена клинична картина.

Причинителят на заболяването е ДНК-вирус от групата на Herpes viridae, който може дълго време да остане в организма в неактивно, латентно състояние, без да настъпи инфектиране. Заразяването на плода става трансплацентарно, но може да настъпи и по време на раждането или след него – чрез майчината кърма.

Типичен хистологичен белег на вродената цитомегалвирусна инфекция са гигантските клетки с вътреядрени и цитоплазматични включения.

Клиничните прояви на заболяването могат да бъдат различни. Вродената цитомегалия може да протече като системна инфекция с картина на:

• менингоенцефалит;
• хепатит;
• интерстициален нефрит;
• пневмония;
• хемолитична анемия;
• тромбоцитопения;
• интраутеринна хипотрофия;

Като последица от засягането на ЦНС се наблюдават микроцефалия, интрацеребрални калцификати, хориоретинит. Дори при субклиничните форми след време могат да се констатират сериозни отклонения: очни аномалии, загуба на слуха и други.

Диагнозата се поставя чрез изолиране на вируса от слюнката и урината. Правят се също така серологични тестове (IgM-ELISE), които обаче не са напълно сигурни.

Диференциална диагноза трябва да се направи с:

• хемолитична болест на новороденото;
• неонатален сепсис;
• рубеола;
• токсоплазмоза;
• галактоземия;

Усложненията на вродената цитомегалвирусна инфекция са: слепота, чернодробна недостатъчност, глухота.

Лечението не е достатъчно ефективно. Прилагат се хиперимунен глобулин и Ганцикловир. Прогнозата е лоша, смъртността достига 30%.