Вроден вирусен хепатит МКБ P35.3

Вроденият хепатит е вирусна инфекция, която се причинява от вируса на хепатитите А, В, С и Д. Рискът от заразяване на бебето с хепатит А е малък поради краткотрайната виремия. Най-честият причинител е вирусът на хепатит В.

Предаването на вродения вирусен хепатит става от майката на плода. Инфектирането се осъществява по време на раждането при фекално замърсяване.

При хепатит А-инфекция на бременната в последния триместър, новороденото се профилактира с хиперимунен глобулин след раждането.

Хепатит В е най-разпространеният от четирите вида и затова се среща по-често като причинител на майчино-фетална инфекция. Предразполагащи фактори са големият брой носители на HbsAg сред населението. Носителството на HBsAg на майката увеличава риска за заразяване на плода до 80-90%, докато при съществуващи анти-НВе антитела той е около 25%.

Клиничната картина на вродения вирусен хепатит е много вариабилна. Може да има лека инфекция с цитолиза, хроничен персистиращ хепатит или хроничен активен хепатит до фулминантен хепатит с фатален край. Симптомите рядко са налице веднага след раждането, обикновено се проявяват по късно. Може да се наблюдава повишена температура, загуба на апетит, повръщане, промяна в цвета на изпражненията, жълтеница и други.

Диагнозата се поставя чрез функционалните чернодробни тестове - правят се при всички видове хепатити. Повишените чернодробни ензими в кръвта над референтните стойности са показател за увреждане на черния дроб. Вирусологичните изследвания също са много важни за поставяне на диагнозата. Те се правят чрез ELISA и PCR. При необходимост може да се направи и биопсия.

Усложненията са хронифициране на инфекцията, чернодробна недостатъчност, чернодробна цироза.

Лечението на вродения вирусен хепатит е симптоматично. Прилагат се хепатопротектори, витамини, противовирусни медикаменти. Необходимо е приемане на големи количества течности. На деца с конгенитален хепатит им е забранено приемането на медикаменти, които имат доказана чернодробна токсичност.