Неонатален бактериален сепсис МКБ P36

Неонаталният сепсис е много тежко състояние на новороденото, при което инфекциозният причинител - бактерия, вирус или гъбичка - попада в кръвотока и се разнася из целия организъм. Ендотокиснът на  грам-негативните бактерии, както и тейхоевата киселина от капсулата на грам-положителните коки, водят до освобождаване на медиатори на възпалителния процес.

Неонаталният бактериален сепсис може да се причини от различни бактерии – аероби, анаероби. Патогенът прониква в организма по различни пътища: през пъпната връв, през нарушена цялост на кожата, лигавиците. В 1/3 от случаите на неонатален сепсис се развива и менингит.

Най-честите бактериални причинители на сепсис са: стрептококи, стафилококи, Escherichia coli, Listeria monocytogenes, Klebsiella, Serracia и Haemophilus influenzae, Pseudomonas aeruginosа.

Разликата в клиничната картина и изхода на заболяването дава основание неонаталният сепсис да бъде разделен основно на ранен и късен, а като трета група може да се обособи вътреболничен сепсис.

Ранният неонатален сепсис се развива от раждането до 7- мия ден. Проявява се по-често при недоносени деца. Протича с висока температура, засягане на дихателната система -  респираторен дистрес синдром или пневмония. Смъртността при ранния сепсис е по-висока от колкото при късния сепсис.

Късният сепсис се развива от 8-28 ден. Протича също с висока температура, но при него често се засяга главният мозък – менингит. Също така може да се развитие пиелонефрит, остеоартрит, остеомиелит и други.

Вътреболничният сепсис се проявява 1 седмица след като се изпише детето от клиниката. Характерен е за недоносени деца, лежащи в интензивно отделение, на които са правени различни манипулация като катетеризация и други. Клиничните прояви могат да бъдат: внезапно спиране на дишането, пневмония, кожни инфекции, пиелонефрит. Смъртността е около 10-20%.

Детето реагира с еднотипни реакции на различните микроорганизми, затова, независимо от вида за неонаталния сепсис, симптомите са неспецифични:

• лошо общо състояние;
• сърцебиене;
• задух;
• посиняване на устните;
• гърчове;
• безапетитие;
• повръщане;
• диария;
• жълтеница;
• анемия;
• кървене;

Диагнозата на неонаталния бактериален сепсис се поставя чрез:

• бактериологично изследване - доказва се причинителят в кръв, ликвор, урина, стомашен аспират, секрети. Най-голямо значение имат положителните хемокултури (микробиологично изследване на кръвта);
• рентгенография на белия дроб;
• пълна кръвна картина (може да се открие левкоцитоза с олевяване или левкопения, неутрофилия, тромбоцитопения);
• С-реактивният протеин и фибриногенът са повишени, което говори за възпаление;
• латекс-аглутинация – за етиологична диагноза на най-честите инфекции в рамките 2-3 часа;

Повече информация за неонаталния сепсис, причинен от различни бактерии, можете да прочетете при:

1. Неонатален сепсис, причинен от стрептококи група В мкб P36.0
2. Неонатален сепсис, причинен от друг и неуточнен вид стрептококи мкб P36.1
3. Неонатален сепсис, причинен от златист стафилокок [St. aureus] мкб P36.2
4. Неонатален сепсис, причинен от друг и неуточнен вид стафилококи мкб P36.3
5. Неонатален сепсис, причинен от Escherichia coli мкб P36.4
6. Неонатален сепсис, причинен от анаеробни микроорганизми мкб P36.5
7. Неонатален сепсис, причинен от други бактерии мкб P36.8
8. Неонатален бактериален сепсис, неуточнен мкб P36.9

Лечението на неонаталния бактериален сепсис включва няколко основни положения:

• поддържане на основните жизнени функции;
• антибиотици - назначават се според вида на сепсиса и етиологичния причинител. При ранен сепсис се прилагат пеницилини с аминогликозид или цефалоспорини плюс аминогликозиди. При късен сепсис – както при ранен сепсис без пеницилин. При вътреболничен сепсис – според предполагаемата флора.
• биопродукти – при нужда противостафилкокова плазма, кръв, прясно замразена плазма, имуновенин;

Показатели за успешно лечение са: подобрено общо състояние, стерилизиране на хемокултурата, ликвора и т.н. Продължителността на лечението е около 10-14 дни, при нужда и повече. Леталитетът е най-висок при ранния сепсис (до 70%), а при късния и вътреболничния е около 10-20%.