Неонатален сепсис, причинен от стрептококи група В МКБ P36.0

Стрептококите са грам-положителни бактерии, които причиняват различни заболявания при човека. Стрептококите от група В са част от нормалната чревна флора. Те се откриват в областта на гениталиите на около 20% до 40% от жените. Наличието им може да се отрази неблагоприятно както на майката, така и на бебето.

Най-честият причинител на стрептококовия сепсис в неонаталния период е Streptococcus agalactiae (стрептококи група В). В повечето случаи заболяванията засягат недоносените бебета, тъй като техните защитни механизми са много незрели.

Заразяването на бебето може да стане по два начина: при преминаването през инфектираните родови пътища на майката или при контакт с хора, носители на стрептококи група В. В първия случай се развива ранен неонатален сепсис до 7-ия ден след раждането, като обикновено началните симптоми се проявяват още в първите 24-часа от живота на детето. Във втория случай сепсисът се развива по-късно - след 7-ия ден, а понякога след 3 и повече месеца.

Факторите, които повишават риска от развитие на неонатален сепсис, причинен от стрептококи група В, са:

• недоносеност на бебето;
• предишно раждане на бебе със стрептококов сепсис;
• майка, която е с висока температура по време на раждане;
• родилка, която е инфектирана със стрептококи от група В;

Симптомите на неонаталния сепсис са: бледост на кожата, цианоза, затруднено дишане, учестено и шумно дишане, абнормна сърдечна честота - забавена (брадикардия) или усилена (тахикардия), нарушена терморегулация (ниска или висока температура) и други.

Диагнозата се поставя чрез хемокултури (микробиологично изследване на кръвта). Чрез тях се изолира причинителят на сепсиса. Други тестове, които могат да се извършват, са:

• изследване на съсирваемостта на кръвта;
• кръвно-газов анализ;
• пълна кръвна картина;
• урокултура;
• изследване на ликвора, за да се провери за наличие на менингит;
• рентгенография на гръден кош;

Лечението на неонаталния сепсис, причинен от стрептококи група В, включва:

• прилагането на антибиотици – комбинират се пеницилини с аминогликозиди и цефалоспорини.
• подпомагане на дишането;
• кислородотерапия;
• въвеждане на течности венозно;
• лекарства, които да повлияят шоковото състояние;
• медикаменти, повлияващи кръвосъсирването (ако се развие ДИК синдром);

Прогнозата е неблагоприятна, ако не се вземат навреме мерки и не се започне бързо лечение.

Възможните усложнения на неонаталния стрептококов сепсис са :

• развитие на дисеминирана интравазална коагулопатия (ДИК синдром);
• хипогликемия - ниска кръвна захар;
• менингит - възпаление на мозъчните обвивки;
• дихателна недостатъчност;

Много важно значение има превенцията на неонаталния сепсис, причинен от стрептококи група В. Препоръчва се изследването на бременните в 35-37 гестационна седмица за стрептококи от група В. Ако бъдат открити бактерии, жените преминават антибиотичен курс на лечение.

Новородените, които са изложени на висок риск, се тестват за стрептококова инфекция. Вземат се своевременни мерки и се включват антибиотици още през първите 48 часа, докато резултатите от кръвните култури са налични.