Неонатален сепсис, причинен от анаеробни микроорганизми МКБ P36.5

Анаеробните микрооранизми също причиняват сепсис при новороденото. Предразполагащите фактори за развитието на неонатален сепсис, причинен от анаеробни микроорганизми, са: недоносеност на бебето, амнионит (възпаление на най-вътрешната от екстраембрионалните мембрани, която обвива плода).

Най-честите анаеробни причинители на сепсис при новороденото са: Listeria monocytogenes, Klebsiella, Serracia и Haemophilus influenzae. Те могат да причинят както ранен неонатален сепсис, така и късен.

Listeria monocytogenes е грам-положителен микроорганизъм, който е широко разпространен във външната среда: в почвата, във водата. Listeria monocytogenes причинява инфекции предимно при новородени или възрастни хора с отслабен имунитет.

Klebsiella е род неподвижни, грам-отрицателни, пръчковидни бактерии. Различните видове Klebsiella се срещат навсякъде в природата - във водата, почвата, растенията, животни и хора. Klebsiella pneumoniae е най-честият причинител на вътреболнични инфекции, засягащи дихателни пътища. Често предизвиква инфекции при недоносените новородени.

Serracia - е род на грам-отрицателни анаеробни, пръчковидни бактерии от семейство Enterobacteriaceae. Те са склонни да колонизират дихателните и пикочните пътища, а не на стомашно-чревния тракт при възрастни. Тази бактерия е  отговорна за около 2% от вътреболничните инфекции. Тя може да засегне кръвния поток, долните дихателни пътища, пикочния тракт, хирургични рани, кожата и меките тъкани.

Haemophilus influenzae - е грам-отрицателна, анаеробна бактерия. Може да причини при новородените и малките деца бактериемия, пневмония, остър бактериален менингит, остеомиелит, инфекциозни артрити.

Клиничните прояви на неонаталния сепсис, причинен от анаеробни микроорганизми са разнообразни: влошено общо състояние, лоша терморегулация, апнея/тахипнея, неврологична симптоматика (гърчове), повръщане, нарушение в сърдечната честота, появата на жълтеница и други.

Диагнозата се поставя чрез микробиологично изследване на кръв, ликвор, урина, аспирати и други. Изолирането на причинителя има основно значение за назнчаването на адекватна терапия. Също така се прави пълна кръвна картина и рентгенография на белите дробове.

Лечението се състои в комбинирането на пеницилини (Ампицилин) с цефалоспорини (трета генерация) или аминогликозиди (най-често Гентамицин).