Proteus (mirabilis)(morganii) като причина за болести, класифицирани другаде МКБ B96.4

› Въведение

› Причинител и особености

› Симптоми

› Диагноза

› Лечение

Въведение

Към голямата група други бактериални агенти като причина за болести, класифицирани другаде, се включва и развитието на инфекцията с Proteus (mirabilis)(morganii) като причина за болести, класифицирани другаде. Proteus mirabilis е причинител на около деветдесет процента от причинените от протеус инфекции, като най-често се засяга отделителната система с висок риск от формиране на специфични конкременти, усложнения и необходимост от продължително, строго специфично лечение. Ранното разпознаване на симптомите, особено при пациенти от рисковите групи, както и ранното диагностициране на заболяването позволява своевременно лечение и значително подобрява прогнозата.

Причинител и особености

Род Proteus е част от семейство Enterobacteriacae и включва няколко вида, включително Proteus mirabilis и Proteus morganii, като първите са едни от най-честите причинители на предизвиканите от протеус инфекции по хората (съставляват около деветдесет процента от всички инфекции, предизвикани от протеус). Представляват Грам-отрицателни, прави пръчици, без капсули, с подвижни пили и често с адхезионни фимбрии. При определени условия се наблюдават кокоидни, филаментозни форми и сферопласти.

Особеност в антигенната им структура е експресията на три вида гени, а именно О, К и Н гени.
Широко разпространени са в природата, като някои са нормални обитатели в интестиналния тракт при човек и някои животни, разпространени са в почвата, каналните води и участват в разлагането на органични материи.

Proteus mirabilis представлява условно патогенен микроб и е причинител на множество разнообразни инфекции при пациенти с нарушена имунна система. Най-често причинява уроинфекции, раневи инфекции, сепсис, пневмония, менингит. Proteus mirabilis е един от водещите причинители на уроинфекции, особено при пациенти с калкулоза, след катетеризация, хирургична интервенция и други манипулации.

Важно е участието им в развитието на различни вътреболнични инфекции, въпреки че честотата им не е особено висока.

Симптоми

Proteus (mirabilis)(morganii) като причина за болести, класифицирани другаде, при около една трета от случаите протича като заболяване на пикочно-половата система. Най-често засяга възрастта между 30 и 50 години, като превалира женският пол. Рискови фактори за развитие на инфекцията са катетеризация и системна, продължителна антибиотична терапия.

Голяма част от уроинфекциите се причиняват поради асцендентно преминаване на бактериите от уретрата към пикочния мехур. Поради по-късата уретра, женският пол е предразположен към развитие на уроинфекции.

В клиничната картина доминират проявите, свързани с развитие на цистит, уретрит, простатит, пиелонефрит, като най-често се описват някои от следните прояви:

• промени в уринирането: дизурия (болки при уриниране), често уриниране
• промени в урината: хематурия (наличие на кръв в урината), пиурия (наличие на гной в урината)
• общи прояви: фебрилитет, болка в супрапубичната област, отпадналост, неразположение, системен дискомфорт

Proteus продуцират голямо количество уреаза, която разгражда уреята до въглероден диоксид и амоняк. Урината се алкализира, което благоприятства образуването на камъни в бъбреците (струвитни конкременти), като важна особеност е наличието на протеусни бактерии в самите конкременти, които стават потенциален източник за нова инфекция.

Ранното посещение на специалист за баналните урологични инфекции, уточняване на етиологичния причинител и стартиране на целенасочено лечение намалява рисковете от развитие на усложнения, включително и формирането на струвитни конкременти.

Диагноза

Поставянето на диагнозата при различните инфекциозни заболявания изисква комплексни и целенасочени изследвания, като в много случаи се потвърждава от микробиологичното изследване на секрет, а за оценка на усложненията и наличните увреждания може да се съди въз основа на резултатите, получени в хода на образната диагностика.

Целта е поставяне и потвърждаване на диагнозата, уточняване на етиологията и оптимизация при изготвянето на последващия индивидуален терапевтичен план. Това се постига с помощта на следните диагностични подходи:

• анамнеза и физикални находки: методът има слабо информативен характер, но може да насочи опитните клиницисти към съответните засегнати системи. Обръща се внимание на наличието на подлежащи рискови фактори, давност и тежест на симптомите, наличие на обективни патологични находки
• лабораторни и микробиологични изследвания: назначават се разширени кръвни изследвания за проследяване нивата на електролитите, маркерите на възпалението, хемопоезата, алкално-киселинното равновесие, както и анализ на урина. Обикновено за поставяне на диагнозата се изследват следните материали, а именно фецес (изпражнения), гноен секрет, урина, кръв, ликвор, раневи секрети, обекти от външната и от болничната среда (при съмнения за вътреболнично заразяване). Изолиране и идентифициране на причинителя става след посявка на обогатителни среди, слабо и умерено селективни среди, кръвен агар. Образуват S и R колонии, също и специфични Н колонии, наречени още пълзящи. Микроскопската бактериурия и пиурията са важни диагностични белези
• образна диагностика: от образните изследвания се прилага ултразвуково изследване (ехография) на бъбреците и компютърна томография, за установяване на наличие на усложнения

Диференциалната диагноза първоначално налага различаване от други инфекциозни заболявания, някои увреждания с възпалителна или неопластична етиология, а също и с някои системни заболявания. Обикновено микробиологичните находки и образната диагностика в значителна степен подпомагат изясняването на диагнозата.

Лечение

Терапевтичният подход при пациентите, диагностицирани с инфекция с Proteus (mirabilis)(morganii) като причина за болести, класифицирани другаде, зависи от тежестта на инфекцията, наличието на развили се усложнения, общото здравословно състояние на пациента (възраст, подлежащи заболявания, прием на други медикаменти).

Препоръчва се целенасочен и строго индивидуален подход с използване на комплексни средства и мерки с цел оптимизация на лечението, стабилизиране състоянието на болния в най-кратки срокове и профилактика на усложнения. Обикновено лечението е консервативно, като се използват подходящи антибиотици и общи мероприятия, а само в редки случаи (наличие на усложнения, липса на други алтернативи) се налага преминаване към оперативна намеса.

Изборът на антибиотичното лечение се осъществява в зависимост от тежестта на инфекцията и данните от микробиологичните изследвания и антибиограмата (определяне на чувствителността на изолираните бактерии към рутинно използваните антибиотици в клиничната практика):

• антибиотици при леките форми: при леко проявена инфекция на пикочните пътища се прилага емпирично (дори без извършване на антибиограма) перорален флуорохинолон в продължение на три дни. Остър неусложнен пиелонефрит се третира с флуорохинолони, цефалоспорини от трета генерация или аминогликозиди в продължение на 7 до 14 дни
• антибиотици при тежките форми: усложнените инфекции се лекуват по-продължително, при нужда пациентите се хоспитализират, като на помощ идват някои други антибиотици, главно от групата на тетрациклини, някои комбинирани пеницилини (например ампицилин със сулбактам, пиперацилин и тазобактам, които са подходящи и по време на бременност, както и в периода на лактация), котримоксазол, карбапенеми (с добра ефективност се отличава меропенем), нитрофурантоин и други
• общи мерки: допълнително към антибиотичното лечение се назначават подходящи, строго индивидуални общи мерки и симптоматични средства (аналгетици, спазмолитици, противовъзпалителни средства, при необходимост и антипиретици). При наличие на конкременти в бъбреците може да се обмисли назначаването на подходяща медикаментозна терапия за тяхното лизиране или неинвазивен метод за тяхното отстраняване

Прогнозата при инфекция с Proteus (mirabilis)(morganii) като причина за болести, класифицирани другаде, се определя строго индивидуално при всеки отделен пациент, като с най-голямо прогностично значение е ранната диагностика и стартиране на ефективно, целенасочено антибиотично лечение с подходящи средства, както и липса на развили се усложнения и сравнително запазено общо състояние на засегнатите пациенти.

Заглавно изображение: freepik.com