Pseudomonas (aeruginosa)(mallei)(pseudomallei) като причина за болести, класифицирани другаде МКБ B96.5

› Въведение

› Pseudomonas aeruginosa

› Pseudomonas mallei

› Pseudomonas pseudomallei

› Диагноза

› Лечение

Въведение

През 1882 г. Gessard първи описва Pseudomonas, като строго аеробни, грам-негативни бактерии с ниска степен на вирулентност.

Pseudomonas (aeruginosa)(mallei)(pseudomallei) като причина за болести, класифицирани другаде, са разпространени повсеместно, с предпочитание към влажните среди, особено вода и почва. Водят до развитие на различни по вид и тежест инфекции, като ранната диагностика и лечение са ключов фактор за намаляване риска от усложнения.

Pseudomonas aeruginosa

С патогенетичен потенциал за развитие на инфекции при човек са видовете Pseudomonas mallei, Pseudomonas pseudomallei, Pseudomonas aeruginosa.

Pseudomonas aeruginosa се характеризира с изразена полирезистентност и етиологично участие в редица инфекциозни заболявания, особено вътреболнични инфекции.

Представляват тънки грам-негатични пръчици, разположени по единично или по двойки в къси верижки. Те са подвижни, монотрихи с полярна ресна, с тънки, полярни фимбрии. Мукоидните щамове продуцират слизест екзополизахариден капсулоподобен слой.

Расте на обикновени хранителни среди, на селективни и диференцирани среди, като колониите имат грапава повърхност, с неравни краища и типична миризма.

Произвеждат различни пигменти, които оцветяват колониите и околността им, а на кръвен агар дават ясна зона на бета хемолиза.

Особеност в антигенната им структура е наличието на O, H, R и фимбрийни антигени. R антигенът е общ за всички щамове, а според О антигена се подразделят на различни серотипове. Повечето щамове са подвижни и имат и Н антиген, с няколко антигенни подгрупи.

Имат относително висока устойчивост във външната среда, особено в обекти с висока влажност. Някои щамове са по-издръжливи към действието на дезинфектантите в обичайните им концентрации, например в басейни с хлорирана вода.

Pseudomonas aeruginosa се откриват в почвата, прясната вода, гастроинтестиналния тракт на човека и домашните животни, в множество хранителни ниши, инструментариум. Той е силно адаптивен сапрофит и притежава вродена резистентност към много антибактериални агенти.

Продуцира ендотиксин и редица екстрацелуларни продукти, като екзотоксини, протеази, фосфолипаза, левкоцидин, които играят голяма роля в патогенността и вирулентността му.

Pseudomonas aeruginosa е етиологичен агент при разнообразни инфекции, голяма част от които вътреболнични. По-важните инфекции, които причинява, включват:

• инфекции при изгаряне и сепсис: това е най-честият причинител на вътреболнични инфекции при изгаряне, като в най-тежките случаи се развива фатален сепсис. В клиничната картина при бактериемия и сепсис доминират фебрилитетът, хипотензия, развитие на шок, при някои пациенти се развива и жълтеница
• инфекции при имунокомпрометирани лица: при болни от СПИН предизвиква чести, тежки и резистентни на лечение инфекции. При тежка степен бактериемия се наблюдава и развитие на фебрилна неутропения
• инфекции при хематогенно дисеминиране: при хематогенно разпространение често засяга костите и ставите, причинявайки остеохондрит, остеомиелит, гнойна артроза. Наблюдават се болка, оток, патологични фрактури, ограничение на нормалното движение, фебрилитет
• инфекции на кожата и меките тъкани: изключително често водят до развитие на инфекция на кожата и меките тъкани, под формата на дерматит, пиодермия, целулит, фоликулит, некротизиращ фасциит, гангрена. С висока честота се наблюдава засягане на ноктите, което започва с леко подуване и се развива сух ексудат и зелено оцветяване на ноктите
• инфекции на централната нервна система: при засягане на централната нервна система се развива менингит, мозъчен абсец, по-рядко енцефалит. По-често се наблюдава при имуносупресирани пациенти или болни, наскоро претърпели неврохирургична операция. Клиничните симптоми са неразличими от другите бактериални менингити и включват главоболие, фебрилитет, гадене, повръщане, летаргия, вратна ригидност
• инфекции на ухото: Pseudomonas aeruginosa може да причини и инфекции на ухото, като възпаление на средното ухо и гноен отит. Болните се оплакват обикновено от силна болка в ушите, която се влошава през нощта и отделяне на гноен секрет от ухото
• инфекции на очите: засягането на очите протича под формата на ендофталмит, кератит, блефароконюнктивит, орбитален целулит и се среща по-често сред пациенти, които използват хидрофилни контактни лещи
• гастроинтестинални инфекции: при ангажиране на гастроинтестиналния тракт се наблюдава диария, некротизиращ ентероколит, ректален абсцес
• инфекции на отделителната система: засягането на отделителната система протича под формата на епидидимит, простатит, уретрит, различни инфекции на уринарния тракт
• респираторни инфекции: респираторната симптоматика при засягане на белия дроб включва развитие на пневмония и инфекции на долния респираторен тракт

Pseudomonas mallei

Pseudomonas mallei е изолиран за първи път през 1882 г. от Loeffler и Schuetz. Широко разпространено заболяване до началото на XX век сред конете, от които се предава на човек, е сапът или наричан още малеус.

Бактерията представлява облигатен аероб, който лесно се култивира в хранителни среди със слабо кисела реакция и съдържание на глицерин.

Слабо устойчива е във външната среда и към действието на дезинфектанти. Във влажна среда и при ниска температура запазва своята жизнеспособност за период от около 3-4 седмици.

При естествени условия боледуват еднокопитните животни, източник на инфекцията са главно конете. Човек се заразява при контакт с болни коне с кожни язви или чрез опръскване с носен секрет.

Заболяванията имат спорадичен характер и не се предават от човек на човек.

След инкубационен период от 1 до 5 дни на мястото на входната врата се образува папула, която после се развива до язва. Освен през кожата причинителят може да проникне и през неувредената лигавица на носа и конюнктивата. С лимфния и кръвния ток достига до всички органи и системи. В белите дробове и по носната преграда се образуват сапни възли, които впоследствие улцерират.

Pseudomonas pseudomallei

Pseudomonas pseudomallei, описан през 1912 г. от Whitmore, е причинител на мелиоидозата. Представлява факултативен аероб, подвижен, с три или повече полярно разположени ресни.

Най-важният източник на инфекцията са плъховете, а механизмът на предаване е алиментарен (прием на контаминирани хранителни продукти), аерогенен (инхалация на контаминиран прах) и проникване на инфекцията през наранена кожа и лигавици.

Инкубационният период не е ясно дефиниран, но може да продължи от 2 дни до няколко години.

Клинично заболяването варира от доброкачествена белодробна инфекция, наподобяваща туберкулозата, до тежка септицемия с множествени кожни, мозъчни и висцерални абсцеси. Различават се остра, локализирана и хронична форма.

Диагноза

Диагнозата е предимно микробиологична, но значение имат и физикалният преглед, лабораторните и инструментални изследвания.

Обръща се внимание на някои особености от разпита на пациента за уточняване на рискови фактори, пътища на заразяване, подлежащи заболявания и нарушения в имунната защита. Физикалните находки варират в широки граници в зависимост от вида и тежестта на инфекцията.

Назначават се подробни лабораторни и микобиологични изследвания за оценка на общото състояние, изолиране на причинителя, определяне на неговата чувствителност към рутинно използваните антибиотици (назначаване на антибиограма).

Диференциалната диагноза при инфекция с Pseudomonas (aeruginosa)(mallei)(pseudomallei) като причина за болести, класифицирани другаде, е широка и включва бактериемия, химическо изгаряне, емпием, пурпура на Schonlein-Henoch, бактериален менингит, некротизиращ ентероколит, пневмония.

Лечение

Терапевтичният подход се определя строго индивидуално в зависимост от локализацията, вида и тежестта на инфекцията, данни за усложнения, общото здравословно състояние на засегнатите и редица други фактори.

Лечението е предимно медикаментозно, като се използва комбинирана антибиотична терапия, обикновено с агенти от групата на бета лактамите, аминогликозидите и флуорохинолоните. Назначават се подходящи симптоматични средства за подобряване състоянието на пациентите, а при данни за усложнения се предприемат целенасочени и комплексни мерки за тяхното овладяване.

При необходимост се прилага и хирургична терапия.

Прогнозата при пациенти с компрометирана имунна защита, тежко протичаща инфекция с усложнения и неподходяща терапия е неблагоприятна.

Изображения: freepik.com