Имуноглобулини

Имунната система има две основни функции – да разпознава чуждите антигени от своите и да ги елиминира, за да запази имунологичната хомеостаза на организма. Както Т-клетките, така и В-клетките разпознават антигена със своите специализирани рецептори за антигените. Като резултат В-клетките изработват високо чувствителни и специфични молекули – имуноглобулини, които разпонават и елиминират чуждите антигени с набора от механизми на антитялозависимия имунитет.

Имуноглобулините се синтезират от В-лимфоцитите на определен стадий от тяхното онтогенетично развитие. Имуноглобулините са изградени от леки и тежки вериги. За поставяне на началото на синтезата на веригите е необходимо отделните генни локуси, в които те се кодират да се реаранжират.

Процесът на онтогенетичното развитие на В-лимфоцитите започва от лимфоидната стволова клетка, преминава през стадия на про-В-клетка и в следващия стадий, в протоплазмата на пре-пре-В-клетката се появяват тежките вериги от изотипния клас ?. В следващия стадий на пре-В-клетките в протоплазмата им се намират синтезирани молекули IgM. В стадия на ранните В-клетки, IgM е вече експресиран на повърхността на В-лимфоцитите като мембранен имуноглобулин. За неговото синтезиране е необходимо – лимфоцитите в този си ранен стадий да бъдат активирани. За да се синтезират, обаче, останалите класове имуноглобулини, са необходими стимули, които да активират В-лимфоцита и да включат механизма на т.нар. изотипно превключване. Основни стимули за това превключване са IL-4, които се синтезират от Т-лимфоцитите и CD40, експресиран на Т-хелперните лимфоцити. В хода на изотипното превключване се появяват последователно имуноглобулинови молекули от класовете G, M, D и E, като съответно на това се диференцират лимфоцитни клонове, синтезиращи определен клас имуноглобулини.

Важно е да се отбележи, че термините имуноглобулини и антитела се използват взаимнозаменяемо. Имуноглобулините се намират в кръвта други тъканни течности. Основните им функции се изразяват в специфично свързване на един или няколко антигена и активиране на различни ефекторни механизми за премахване на патогена.

Свързването на имуноглобулините със специфичен антиген се обуславя от наличието на специфична антигенна детерминанта. Образуването на комплекс антиген-антитяло има защитна функция за организма. Този комплекс медиира активирането на различни ефекторни компоненти на имунната система. Той активира комплемента, което води до осмотична цитолиза на антигена. В допълнение имуноглобулините привличат различни клетъчни компоненти на имунната система – макрофаги, лимфоцити, тромбоцити, мастоцити и базофили, които се свързват към тях. Това свързване ги стимулира да изпълняват определени функции.

Имуноглобулините (антителата) са незаменима част от осъществяването на имунния отговор срещу различни патогени.