Имуноглобулин А (IgА)

› Структура на имуноглобулин А

› Функция на имуноглобулин А

› Имуноглобулин А и заболявания

› Употреба на имуноглобулин А в терапията

Имуноглобулин А (IgA) е един от класовете антитела. Той е третият открит клас. IgA е главният имуноглобулин, който се намира в секретите (слюнка, сълзи, чревно и стомашно съдържимо, бронхиален секрет, секрети от урогениталната система, мляко, простатен секрет). Той осъществява защитата на лигавицата спрямо различни външни агенти.

Структура на имуноглобулин А

Имуноглобулин А се среща в две форми – серумен и секреторен. Серумният IgA е мономер. Молекулната му маса е около 180 kDa. В структурата му влизат ? и ? и две тежки ?. Молекулната му формула е 2?2? или 2?2?. Серумният имуноглобулин А представлява 10-15% от общото количество имуноглобулини. Нормалната му концентрация в плазмата е 200mg/dl. Времето му на полуживот е около 5 дни. IgA има два подкласа - IgA 1 и IgA 2, като IgA1 представлява 90% от серумното антитяло, а IgA2 – около 10%. Серумният имуноглобулин А слабо преципитира. Формира малки по размер имунни комплекси.

Секреторният IgA се открива в секретите на жлезите с външна секреция (млечни, околоушна, слюнчени жлези) и в кръвта. Той е полимер (димер или тример) с молекулна маса 320-480 kDa. Има добре изразени преципитационни и аглутинационни възможности, но при редукцията му в мономер тези качества се губят. Секреторният имуноглобулин А формира лесно имунни комплекси, които имат големи размери.

Функция на имуноглобулин А

Имуноглобулин А се синтезира главно при вторичния имунен отговор. Той е главен имуноглобулин в млякото и коластрата и има основно значение за имунната защита на кърмачетата. Главната му функция е защитата от инфектиране на лигавиците. IgA има следните по-важни биологични функции:

• активира комплемента по алтернативен път;
• има добри неутрализиращи, глутиниращи и в по-малка степен опсонизиращи свойства;
• пречи на адхезията ма бактериите към лигавичната повърхност и така способства за активното им отстраняване от организма;
• има добри бактерицидни свойства спрямо Грам отрицателните бактерии, но проявява тези свойства само в присъствието на лизоцим;
• има добра антивирусна активност.

Серумният имуноглобулин А взаимодейства с Fc-рецептор, който се екпресира върху мембраните на ефекторните имунни клетки. Това свързване е сигнал за започване на възпалителна реакция. Той е в състояние да задейства ефекторни механизми на имунната система, които имат потенциала да унищожат микроорганизмите.

Високото съдържание на секреторен имуноглобулин А в лигавиците изпълнява важна защитна функция на огромна площ (около 400m²). Лигавиците представляват една огромна зона, която е подложена на потенциална опастност от инхалирани и погълнати патогени. По този причина секреторният имуноглобулин А се счита за първата защитна линия, срещу нахлуващите дразнители. Това се доказва и от факта, че това антитяло се намира в много висока концентрация в коластрата и майчиното мляко. Доказано е, че кърменето значително намалява смъртността на новородените от инфекции на храносмилателната и дихателната система.

Имуноглобулин А и заболявания

Имуноглобулин А е много важен, поради защитните му функции за лигавиците. Първичните имунодефиците се харектеризират с дефицит на IgA. Те засягат 1 на 400 индивида в някои етнически групи. Дефицитът се причинява от промени в гените, контролиращи продукцията на имуноглобулин А. Тази недостатъчност, обаче се компенсира с свръхсекреция на имуноглобулин М. Индивидите, страдащи от дефицит на IgA са податливи към инфекции, като най-честите са стомашно-чревни, причинени от Giardia lamblia, Campylobacter, Clostridium, Salmonella и rotavirus. Някои проучвания съобщават, че дефицитът на IgA предразполага към автоимунни заболявания, засягащи гастро-интестиналния тракт. Пример за такова заболяване е целиакията. Този факт доказва ролята на IgA за благосъстоянието на червата.

Високите нива на IgA също са свързани с различна патология. Черният дроб играе ключова роля в метаболизма на това антитяло. Високите нива на имуноглобулин А в серума на пациенти сочат за тежко чернодробно увреждане. Редица други заболявания, включително и СПИН, се придружават от повишени нива на този показател. Наблюдава се отлагане на имуноглобулин А в бъбречния гломерул. Това състояние се нарича IgA нефропатия.

Употреба на имуноглобулин А в терапията

Интересът към употребата на имуноглобулин А в клиничната медицина със всеки изминал ден се увеличава. Правят се изследвания за приложението на това антитяло срещу различни патогени от бактериално естество, за употребата му като ваксина за предпазване от мукозни инфекции.