Хънибуш

Хънибуш, Меден храст (Honeybush, Cyclopia intermedia) е храстовидно растение принадлежащо към семейство Бобови (Fabaceae, Leguminosae). Известни са над 23 вида медни храсти (хънибуш), всички принадлежащи към рода Cyclopia. Растението, което най-много се използва за добиване на чай Хънибуш (Honeybush теа) е Cyclopia intermedia.

Устройство на хънибуш

Стъблата на растението са подобни на клоните на дърво. В процеса на развитието му те се вдървесяват, като цветът им от зелен преминава в кафеникав. Достигат на височина 1-1,5 метра. Листата най-често са тънки, продълговати, приличащи на игли, понякога завити. Цветовете са поставени в единични съцветия, представляващи голям ярко жълт цвят. По време на периода на цъфтеж, храстите лесно се различават, освен заради жълтите цветове и заради характерния им сладък аромат на мед. Семената на хънибуш са разположени в твърди черупки. Растението цъфти през месеците септември и октомври.

Разпространение на хънибуш

Това е изключително рядко растение, срещащо се само в планинските части на Източен Кейп (ЮАР). Всеки вид медна трева има характерно разпространение в природата. Някои видове предпочитат пясъчните, крайбрежни равнини, а други виреят върху хладни и влажни планински склонове.

Използваема част на хънибуш

Употребяеми части от растението са листа, цветове и стъбла. Най-желаните компоненти за направата на чай от билката (Honeybush теа) са листата и цветовете. Включването на стъблата в състава му е относително.

Химичен състав на хънибуш

Хънибуш е богат на флавоноиди, изофлавони, куместани, ксантони, пинитол, лутеолин, флавони, фитоестрогени, пет гликозилирани флавоноли, 4-хидроксиканелена киселина и много други биоактивни вещества (полифеноли) с антиоксидантно действие. Съдържа витамин C, калий, калций, цинк, желязо, мед, натрий и магнезий. Билката не съдържа кофеин. В нея са установени и ниски количества танин.

Лечебни свойства и приложение на хънибуш

От хънибуш сe произвежда чай със същото търговско име - „Хънибуш чай”. Традиционно, той се бере по време на цъфтежа на растението - или в началото на есента или през късна пролет - в зависимост от периода на цъфтеж на вида медна трева. Брането на билката може да се удължи и за през лятото, причина за което е голямото й търсене.

Биоактивните съединения, установени в хънибуш, имат антиоксидантна, антиатеросклеротична, противовъзпалителна, антимутагенна, антитуморна и антивирусна активност. Билката има още противогъбични и противомикробни свойства. Калцият в нея укрепва костите и зъбите, магнезият - нервната система, цинкът зaздравява кожата, калият, медта и натрият поддържат киселинно-алкалното равновесие в организма, желязото подобрява кислородния обмен в кръвта. Консумацията на чай Honeybush може да забави натрупването на мазнини и да спомогне за изгаряне на наличните мастни депа в организма. Чаят от хънибуш благоприятства доброто състояние на имунната, нервната и храносмилателната системи.

Лутеолин е основният жълт пигмент на цвета на хънибуш, който е бил използван в миналото като оцветител.

Благоприятният ефект от консумацията на чай Хънибуш се изразява в следното

• регулация на менструалния цикъл при жените;
• намаляне риска от рак на гърдата и матката;
• намаляне риска от развитието на остеопороза;
• понижаване риска от развитието на рак на простатата;
• флавоноидите оказват благоприятен ефект върху мастната (хиполипемичен ефект) и въглехидратната обмяна в организма;
• флавоноидите съдействат за поддържането на здравословни нива на холестерола и глюкозата в кръвта;
• биоактивните вещества в хънибуш подпомагат детоксикацията на организма и съдействат за защитата на черния дроб от вредни въздействия (антихепатотоксично действие);
• биоактивните вещества в растението стимулират функцията на червата и намаляват риска от запек;
• биоактивните вещества успокояват при стресови ситуации и нервно напрежение (антидепресант);
• биоактивните вещества потискат влечението към консумацията на сладки храни и повлияват положително хормоналния баланс;
• има антидиабетна активност;
• има антиспастично действие (спазмолитично);
• диуретично действие;
• има отхрачващо действие, облекчава бронхиалните оплаквания, включително състояния на туберкулоза, пневмония и катар на белия дроб.

Чаят Хънибуш е напълно натурален, без консерванти, оцветители, ароматизатори и стимуланти и е отгледан в условията на екологичното земеделие, без наторяване. Не съдържа кофеин. Липсата на кофеин го прави особено подходящ за нощна консумация за тези, които изпитват нервност и искат да избегнат обикновения чай. В резултат на това той има репутацията на успокояваща напитка, въпреки че няма каквито и да било специфични седативни свойства. Ниското съдържание на танин го прави слабо стипчив, за разлика от други чайове. Може да се консумира в неограничени количества - няма странични ефекти. Чудесно се комбинира с Ройбос.

Начин на употреба

• 1 филтърно пакетче се запарва в 250 мл гореща вода за 5 минути.
• 1 пълна чаена лъжичка Хънибуш се залива с чаша гореща вода, запарва се за 4-5 минути
• варене на около 4-6 грама чай (около 2-3 супени лъжици) в литър вода, в продължение на 20 минути
• 1 чаена лъжичка чай се залива с чаша гореща вода (около 95 º C) и се оставя да се запари за 2-3 минути
• 1 чаена лъжичка чай се залива с чаша вода и се оставя да къкри в продължение на 5 минути.

Приготвен по един от изброените начини, чаят може да се подслади със захар или мед. Може да се добави мляко към него или да се консумира абсолютно чист.

Най-големите консуматори на чай от хънибуш са Япония, Германия, Швейцария. Напитката може да се консумира топла или студена.

Международното търсене на чая се увеличава, поради ползите от него за здравето на хората. Тъй като той се получава, за сега, само от дивите популации на билката, се налага оценка на аспекти на култивиране и размножаване на билката, експлоатация на естествените популации, както и липсата на публикувана агрономическа информация относно вида.

Търговските доставки на Honeybush tea са получени главно от Cyclopia intermedia и в по-малка степен от Cyclopia subternata. Повечето видове Cyclopia имат много ограничен диапазон на разпространение и уникални предпочитания към местообитания. Някои от тях са ограничени до планинските върхове, трайни потоци, заблатени райони, шистови честотни ленти или мокри южни склонове. Някои от видовете, като Cyclopia maculata, Cyclopia genistoides и Cyclopia sessiliflora, са били използвани за домашна консумация. Оказва се, че всички видове Cyclopia са подходящи за приготвяне на чай, като качеството на вкусът му варира.

Билката все още се събира от дивите й популации, но отглеждането е станало необходимо с бързия растеж на индустрията и с търсенето й на международния пазар и то като по-еднороден продукт. През 1998 г., група от фермери, формира Асоциация на Южноафриканските  Производителите на Honeybush (SAHPA). През пролетта на 2001 г., започва развитието на първата плантация от Honeybush tea в Южна Африка в град Харлем. Плантацията е резултат от съвместно партньорство между Южна Африка и САЩ (един от потенциалните големи клиенти, заедно с Япония и Канада). Основните организации, които участват в проекта са Агробизнес с устойчиви природни африкански продукти от растителен произход, Университета Рутгерс в New Jersey и фондация Herb Research (Колорадо). Целта е да се разработи успешна кооперативна ферма, управлявана от местни производители, които ще обработват 100 000 или повече Honeybush растения. Въз основа на успешния старт на насажденията в Харлем, започва друг проект за култивиране на билката в Ерикавил (Ericaville).

Производство на чай Хънибуш

Производството на чай от хънибуш се състои в четири стъпки - събиране, рязане, ферментация и сушене на билката. В момента не съществуват хънибуш насаждения и чаят се бере само от естествени популации. Производство на суровини за чай е ограничено, тъй като растението не се отглежда култивирано, а събирането на чаената маса се извършва от диви храсти, което изисква възстановяване на същите за около 2-3 години.

Етапи на производство на чай Хънибуш:

Събирането на Honeybush чай традиционно се извършва по време на периода на цъфтеж, но с нарастващото търсене, някои от най-големите производители бяха принудени да удължат периода на прибиране на реколтата до края на лятото. Събирането на материал от полеви природни популации често отнема дни, тъй като растенията растат в по-планинските райони, които често са недостъпни за нормалния транспорт. Използват се различни практики за събиране:

• прибиране на реколтата само на млади растения;
• рязане на храста възможно най-ниско до земята със сърп или лозарски ножици;
• рязане приблизително на около 0,33 метра от земята.

По-рано събраните храсти дават по-добър материал за преработка, стъблата им са по-меки и са с по-малко листна маса. Старите храсти дават твърде много груб материал при обработка, поради по-дебелите си стъбла. Храстите в определена област се събират на всеки две до три години. Ако на местата на растеж на хънибуш възникне пожар, последицата от него относно растението е по-голям растеж на билката, раждане на повече цветя и достигане на максимална височина. Така тя дава добър материал за направата на чай.

Обичайният метод за обработка, след събирането е рязане на Honeybush чай, което гарантира разрушаването на клетъчната цялост и улеснява ферментацията. Листа, които не са адекватно нарязани, често запазват неприемлив зелен до светло кафяв цвят. Механизирани фуражни фрези се използват за рязането на билката и създаването на по-еднороден продукт. Така преработен материалът варира между 6 mm и 3 cm дължина.

В момента има два метода за ферментация на Honeybush чай:

• ферментация в купчина - билката се събира на куп с овална форма и големина от около 4-5 метра в диаметър, с височина 2 метра височина. Направата на такава купчина изисква 1,5-2,5 тона зелена маса чай. Купчината се покрива с платно или Хесенски чанти и се оставя в продължение на три дни, за да се даде възможност спонтанно да се генерира топлина в нея и да започнат процесите на ферментация. Покачването на температура става бързо, тъй като купчината се затопля още при оформянето й. По време на периода на ферментация, промените в материала са в цвета му от зелено до тъмно кафяво и развитието на сладък аромат. От третия ден нататък купчината се разбърква на всеки дванадесет часа, с цел външните хладни участъци от нея да се смесят със затоплената останала част от билковата маса. Така тя се проветрява 3-5 дни. Ако от нея се усеща сладък, подобен на мед аромат и масата е с тъмно кафяв цвят, купчината се разстила на тънък слой върху платно и се оставя да изсъхне на слънце
• ферментация във фурна/пещ - използването на предварително загрята пещ, при получаването на чай хънибуш, се получава продукт с по-добро и по-постоянно качество, тъй като е възможен по-добър контрол над температурата при процеса на ферментация и по-кратки периоди на ферментация (24-36 часа), които фактори са необходими, за да се получи напълно ферментирал чай или за инхибиране растежа на плесен в него. Материалът след нарязване се поставя в Хесенски чанти и се попарва с гореща вода, за да се повиши температурата му преди ферментацията. В барабани се палят огньове, като след това въглените се отстраняват, Хесенските чанти с билковата маса се поставя в тях и се затварят. Началната температура в тези пещи е висока (> 90 градуса) през първите няколко часа, но бързо се понижава. В сърцевина на ферментационните купчини се установява температура около 60 градуса. Една пещ позволява загряване на 11 торби чай - около тридесет и пет килограм всяка.

Смята се, че външния вид на крайния продукт се подобрява от слънчевото сушене. То обикновено отнема един до два дни, като това зависи от дебелината на разстлания слой чай, както и от преобладаващите климатични условия.

Хънибуш чая, като краен продукт, е традиционно много груб, което трудно се приема от консуматора за нормално и безопасно за здравето му. Затова чаят, преди да се опакова и стигне търговската мрежа, преминава през електрическо, цилиндрично сито, което има екран с отвор 6.5 mm, за да се отстранят всички по-дебели парчета от кибритена клечка. Пресетият чай обикновено е в насипно състояние, опакован в големи, тъканни или найлонови торбички, предназначен за местни и чуждестранни пазари. Рядко се опакова в малки пластмасови торбички, подходящи за продажба.

За да бъде "зелен" Honeybush tea, процесът на ферментация се пропуща, което води до по-светъл цвят на чай, който не разполага с характерния сладък вкус на традиционният такъв. Зеленият чай Honeybush има по-висока антиоксидантна активност.

Всеки вид Honeybush има различен вкусов профил. Преработвателите често смесват два или повече вида, за да се гарантира получаването на по-последователен относно вкуса продукт.

Събирането на Honeybush в Южна Африка се е увеличило значително през последните години. През 1997 г. около 30 тона от растението се обработват - количество, което задоволява основно местното търсене и потребление. От 2000 г., това количество достига около 160 тона, а за 2004 г. вероятно надвишава 300 тона. Това покачване на количеството произведен чай е отражение на увеличаващото се търсене на билката на международния пазар, както и значителния ръст на потреблението в страната производител.

Интересно за хънибуш

Най-ранното споменаване на растението хънибуш (Honeybush) в ботаническата литература е през 1705. Въпреки, че не е ясно дали тогава още е било използвано за консумация. Предполага се, че местните жители, в тяхното търсене на природни билки и лекарства, бързо са установили здравословните свойства на приетия от тях чай от хънибуш. Изследването на чая е започнало едва наскоро, през 90- те години на миналия век, като напредъкът в тази област е осезаема. Д-р Дe Нисшен през 1995, открива три основни фенолни съединения в листата от хънибуш: а-ксантон C-глюкозид, мангиферин и О- гликозиди на хесперитин и изосакуранетин, два флавона.

Билковата отвара, за да прояви множеството си здравословни свойства, трябва да се консумира редовно. Тя е с много ниско съдържание на танин и не съдържа кофеин. Поради това е особено ценен за деца и пациенти с храносмилателни и сърдечни проблеми, когато трябва да се избягват стимуланти и танини. Honeybush чай обикновено се консумира с мляко и захар, но за да се усети деликатният му сладък вкус и аромат, трябва да се консумира чист. Описанията на аромата варират между тези на от горещо сладко от кайсии, флорални аромати, аромати подобни на мед и сушени плодове. Чаят може да се консумира и студен в идеална комбинация с плодови сокове.

Благодарение на холандците в началото на XVIII век, чаят става известен на европейците. Тази популярност, той завоюва само през последните десетилетия на XX век.

Заглавно изображение: SAplants, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons