Имуноглобулин М (IgМ)

от 21 ное 2012г., обновено на 24 юни 2022г.

› Нарушения на секрецията на имуноглобулин М

Имуноглобулин М (IgM) е най-големият и най-старият клас антитела, който се появява още при рибите. Търсенето на имуноглобулин М започва когато през 1937г. са публикувани данни за производството на специфично антитяло от коне, хиперимунизирани с пневмококов полизахарид. Първоначално то се означавало като γ-глобулин, а по-късно му е дадено наименованието имуноглобулин М.

Структура на имуноглобулин М

Имуноглобулин М (IgМ) се образува още по време на зародишното развитие след петия месец на бременността. Най-често се среща под формата на пентамер в началото на имунния отговор, като две от мономерните единици са свързани с J-верига, а тежките вериги са по-големи и имат по пет, вместо четири домена. Молекулната му маса е около 950 kDa. Притежава тежки μ-вериги, с молекулна формула (μ2κ2)5 и (μ2λ2)5. Концентрацията му в кръвта е 120 mg/dl. В съставъвт му влизат около 10-11% олигозахариди. Съществуват два подкласа на имуноглобулин М - IgМ 1 и IgМ 2. Под формата на мономер IgM има роля на имуноглобулинов рецептор върху мембраната на В-лимфоцитите, макар че нови данни сочат и наличието на мономерната форма в серума, например циркулиращите имунни комплекси. Естествените антитела на системата АBО(H) също спадат към този клас имуноглобулини.Освен от плазматичните клетки това антитяло се синтезира и локално от околоушните жлези.

Изображение: danielizkit.wix.com

Функции на имуноглобулин М

Имуноглобулин М пръв се синтезира след навлизането на антигена и е основен имуноглобулин на първичния имунен отговор. Десетте активни центъра на молекулата на пентамера осигуряват високата му авидност и разнообразните биологични функции, които включват:

добри аглутиниращи и цитолитични свойства;
преминава в някои секрети, поради което се разглежда и като серумен имуноглобулин;
най-силен активатор е на класическия път на активиране на комплементната каскада;
антителата от този клас са единствените, които се синтезират от плода след петия месец на бременността. Счита се, че повишаването на концентрацията им в ембриона е израз на вродена или перинатална инфекция.

Клинично значение на имуноглобулин М

Нивата на IgМ в плазмата имат важно диагностично значение. Те се повишават при трипанозомоза, актиномикоза, малария, лупус еритематозус, бактеремии, ревматоиден артрит и други. Понижени нива на това антитяло се констатират при лимфопролиферативни нарушения, хронична лимфоцитна левкемия и други.

Нарушения на секрецията на имуноглобулин М

Съществуват състояния на хипер- и хипосекреция на имуноглобулин М. Повишените нива се срещат при различни имунни дефицити, обусловени от генетични дефекти в Т- и В-лимфоцитите. Дефицит на IgМ се наблюдава тогава когато серумните му нива са много ниски, а концентрацията на останалите класове антитела е нормална.