Малария, предизвикана от Plasmodium falciparum МКБ B50

Маларията представлява протозойно заболяване, което се характеризира с пристъпи на треска и температура, анемия и увеличаване на черния дроб и слезката.

Болестта се причинява от едноклетъчните паразити от рода Plasmodium, семейство Plasmodidae, клас Sporozoaea.

При човек заболяване предизвикват няколко вида плазмодии, като особено тежка клинична картина е характерна за малария, предизвикана от Plasmodium falciparum, наричана още тропическа малария.

Биологичният цикъл на протозоите се извършва последователно в хората и в комарите от род Anopheles.

Комарът се заразява при кръвосмучене от човек, в чиято кръв циркулират половите форми на причинителя.

В слюнчените жлези на комара се локализират множество спорозоити, които при кръвосмучене попадат със слюнката в кожната раничка, в кръвта и достигат хепатоцитите, където се развиват и делят.

Маларията представлява природноендемична, трансмисивна антропоноза, като единствен източник е човекът (болен или носител).

Предаването на заразата се осъществява по следните възможни механизми:

• трансмисивно, при ухапване от женски комар
• при хемотрансфузия
• трансплацентарно
• посредством медицински инструментариум
• при трансплантация на тъкани и органи

Маларията е сезонна инвазия с всеобща възприемчивост, като ендемични огнища са описани в над сто страни в Африка, Азия и Америка. В България се среща само импортирана малария, като от 1965 г. страната е обявена от СЗО като локация, в която маларията не е ендемично, местно заболяване.

Тропическата малария протича особено тежко, като се различават следните няколко форми:

• Малария, предизвикана от Plasmodium falciparum с церебрални усложнения

• Други форми на тежко протичаща или усложнена малария, предизвикана от Plasmodium falciparum

• Малария, предизвикана от Plasmodium falciparum, неуточнена

Първите клинични прояви са налице след инкубационен период от 8 до 16 дни, като продромалният период протича като грипоподобно заболяване, с развитие на главоболие, леко повишена телесна температура, общо неразположение. Продължителността му при различните пациенти варира между три и пет дни.

Характерен отличителен белег на заболяването е така нареченият малариен пристъп, който при Plasmodium falciparum протича през 36 до 48 часа и преминава през следните фази:

• първите три часа пациентите имат особено усещане за студ
• следващите четири до осем часа се наблюдава изразен фебрилитет с главоболие, жажда, болки в кръста, миалгии, артралгии, хипотония, халюцинации и възможна загуба на съзнание
• пристъпът завършва с остро спадане на температурата и профузно изпотяване

В периода между отделните пристъпи пациентите се чувстват добре.

Отличителни черти на заболяването са хемолитичната анемия, изразената и болезнена хепатоспленомегалия и фебрилните пристъпи.

При малария, предизвикана от Plasmodium falciparum, често се развиват различни по тежест увреждания на централната нервна система:

• енцефалит
• гърчове
• припадъци
• когнитивни нарушения
• промяна в психичния статус

Възможно е развитие на множество усложнения, включващи кома, белодробен оток, остра бъбречна недостатъчност, тежка хипогликемия, коагулопатия. Особено тежко протича заболяването в ранна детска възраст и при бременни.

След преболедуване се развива нестерилен имунитет, видово и щамово специфичен, който не предпазва организма от реинвазия.

За поставяне на диагнозата при тропическа малария е необходимо извършване на редица лабораторни и образни изследвания. Данните от епидемиологичната анамнеза и физикалния преглед са с висока информативна стойност.

Параклинично често се установява хипохромна анемия, ускорена СУЕ, олевяване, левкоцитоза, билирубинемия, хипогликемия, повишени нива на трансаминазите и креатинина. Диагнозата се потвърждава при откриване на причинителя на периферна кръвна натривка, като за целта се прилагат специфични методики.

Диференциалната диагноза включва следните състояния:

• грип, бронхопневмония (в продромалния период)
• висцерална лайшманиоза
• денга
• шигелоза
• коремен тиф
• лептоспироза
• жълта треска
• хепатит

При маларийна кома е важно разграничаването й от хипертермичната и диабетната кома.

Лечението при малария, предизвикана от Plasmodium falciparum, се осъществява с хемошизонтоцидни средства, каквито са 4-аминохинолиновите производни, хинин, мефлокин и други. Използват се и тетрациклинови антибиотици, предимно доксициклин и тетрациклин.

Пациентите подлежат на диспансерно наблюдение за период от една година, като всяко фебрилно състояние в този период е съмнително за рецидив от малария.

Индивидуалните профилактични мерки включват прием на хлороквин по схема по време и след престой в ендемичен район, както и използване на репеленти. Обществената профилактика се състои в системен контрол над популацията на комарите от род Anopheles, ранна диагноза и радикално лечение на заболелите.