Денга [класическа треска денга] МКБ A90

Денга (класическа треска Денга) е остро инфекциозно вирусно заболяване, пренасяно от комари, характерно за тропическите и субтропическите области и протичащо с изразени токсиинфекциозен и краниофарингеален синдром, двувълнова температурна крива, силни болки в мускулите и ставите, обрив, понякога хеморагичен синдром, изразена левкопения. У нас не се наблюдава.

Причинителят на заболяването е Viscerophilus dengue - малък, РНК-вирус с 4 серологични варианта, слабо устойчив на външни влияния. Култивира се на новородени бели мишлета или на тъканни култури.

Резервоар на инфекцията в джунглите са различни маймуни, а в градовете - болните хора в първите 4-5 дни от заболяването. Вектор на вируса в градовете са комари от вида Aedes aegypi, а в джунглите - други комари от рода Aedes. Комарите стават заразителни 8 до 14 дни след смучене на кръв от резервоарите на инфекцията. Оптималната температура за това е 25 - 28 градуса. Предаването на заразата настъпва при ухапване от инфектиран комар, тъй като вирусът се съдържа в слюнката му.

Заболяването се наблюдава в Африка, Югоизточна Азия, Латинска Америка, Средиземноморския басейн. Заболявания понякога се наблюдават и в по-отдалечени райони, ако се пренесат заразени комари със самолети, параходи, както и ако пристигнат лица, заразени в ендемичните области.

Входна врата е кожата. Следва преходна виремия и локализация на вируса в ретикуло-ендотелната система, където се реплицира през време на инкубационния период. Началото на заболяването настъпва при повторна, значителна виремия. Следва дисеминация на вируса в мускули, стави, кожа, паренхимно органи, нервна система, в които настъпват възпалителни, съдовооточни, дистрофични и некротични процеси, които определят клиничните прояви. Хеморагичната форма се обяснява с развитие на шок и ДИК-синдром или на предшестващо заболяване от Денга и формиране на имунни комплекси, които активират комплемента и системата на коагулацията.

Инкубационният период е 3 до 6, рядко до 14 дни. Началото е остро, внезапно. Рядко, до едно денонощие преди заболяването, може да има продромални явления - главоболие, субфебрилна температура, ставни и мускулни болки, обща отпадналост. Обикновено болестта започва с втрисания и бързо повишение на температурата до 39-41 градуса. Налице са главоболие, много силни ставни и мускулни болки, до скованост в походката и невъзможност за движение, болки в очните ябълки. Често има гадене, повръщане, анорексия, подчертана отпадналост до прострация, световъртеж, бълнуване, нарушение на съзнанието. Наблюдава се краниофарингеален синдром с известна оточност на лицето, сух, обложен език, рядко хепатомегалия. Болните имат генерализиран лимфонодулит, тахикардия, след 2-3 дни брадикардия с хипотония. Обрив може да се появи на 1-2 ден или по-късно след временно спадане на температурата. Обривът - макуло-папулозен, скарлатиноподобен, рядко хеморагичен, е генерализиран, най-добре проявен около трупа и около ставите. На 3-4 ден температурата спада критично и след 2-3 дни апиретичен период може да се появи втора температурна вълна с по-ниски стойности. Тежък хеморагичен синдром се развива рядко, към 4-ия ден от началото с кръвоизливи по кожата, устната кухина, венците, носа и от вътрешните органи. Температурното състояние продължава 7-8 дни. Реконвалесцентният период е доста продължителен.

Различават се следните клинични форми на Денга (класическа треска Денга):

• лека - протича с по-краткотрайна, не толкова висока температура, по-леко изразени болки по ставите и други токсични симптоми, липсва втора температурна вълна
• средно тежка - описаната по-горе, без хеморагичните прояви
• тежка - започва бурно, рано се появяват неврологични симптоми (гърчове, халюцинации, бълнувания, кома), прояви на сърдечно-съдова недостатъчност, остра бъбречна недостатъчност и други
• хеморагична - започва като средно тежка или тежка форма. Към 3-4 ден състоянието рязко се влошава, болният изпада в шоково състояние и се развива тежък хеморагичен синдром

Лабораторно в първия ден броят на левкоцитите е нормален, но след това настъпва левкопения с олевяване, гранулоцитопения, моноцитоза и лимфоцитоза. СУЕ е нормална. При хеморагичните форми се открива тромбоцитопения и намаление на хемостазните фактори. В урината се открива протеинурия, а в седимента - еритроцити, левкоцити и цилиндри.

Диагнозата се поставя чрез изолиране на вируса от кръвта до 5-ия ден от началото на заболяването чрез инокулация на новородени бели мишлета или на тъканни култури. Диагнозата може да се потвърди и серологично чрез PCK, ELIZA и др.

Диференциална диагноза се прави с лептоспироза, Марсилска треска, Ку-треска, възвратни тифове, орнитоза, коремен тиф, менингококова инфекция, малария, остър ставен ревматизъм и др.
Прогнозата е добра. Леталитетът е под 1%, главно при хронично болни. При тежките, особено хеморагичните форми, тя е сериозна - леталитетът достига 30%.

Лечението на Денга (класическа треска Денга) включва режим на легло и диета. Липсват етиологични средства. При тежките и особено при хеморагичните форми се прилага интравенозно патогенетично лечение - вливания на глюкозни, левулозни и солеви разтвори, кортикостероиди, витамини, допамин, кислород, кръвоспиращи средства и др. Показани са аналгетични и антипиретични средства.

Профилактичните мерки включват системна борба с комарите, здравна просвета за избягване на ухапвания от тях и употреба на репеленти за откритите части на тялото, активна имунизация в застрашените райони, особено при епидемия от хеморагични форми.