Малария, предизвикана от Plasmodium falciparum МКБ B50
Маларията представлява протозойно заболяване, което се характеризира с пристъпи на треска и температура, анемия и увеличаване на черния дроб и слезката.
Болестта се причинява от едноклетъчните паразити от рода Plasmodium, семейство Plasmodidae, клас Sporozoaea.
При човек заболяване предизвикват няколко вида плазмодии, като особено тежка клинична картина е характерна за малария, предизвикана от Plasmodium falciparum, наричана още тропическа малария.
Биологичният цикъл на протозоите се извършва последователно в хората и в комарите от род Anopheles.
Комарът се заразява при кръвосмучене от човек, в чиято кръв циркулират половите форми на причинителя.
В слюнчените жлези на комара се локализират множество спорозоити, които при кръвосмучене попадат със слюнката в кожната раничка, в кръвта и достигат хепатоцитите, където се развиват и делят.
Маларията представлява природноендемична, трансмисивна антропоноза, като единствен източник е човекът (болен или носител).
Предаването на заразата се осъществява по следните възможни механизми:
- трансмисивно, при ухапване от женски комар
- при хемотрансфузия
- трансплацентарно
- посредством медицински инструментариум
- при трансплантация на тъкани и органи
Маларията е сезонна инвазия с всеобща възприемчивост, като ендемични огнища са описани в над сто страни в Африка, Азия и Америка. В България се среща само импортирана малария, като от 1965 г. страната е обявена от СЗО като локация, в която маларията не е ендемично, местно заболяване.
Тропическата малария протича особено тежко, като се различават следните няколко форми:
Първите клинични прояви са налице след инкубационен период от 8 до 16 дни, като продромалният период протича като грипоподобно заболяване, с развитие на главоболие, леко повишена телесна температура, общо неразположение. Продължителността му при различните пациенти варира между три и пет дни.
Характерен отличителен белег на заболяването е така нареченият малариен пристъп, който при Plasmodium falciparum протича през 36 до 48 часа и преминава през следните фази:
- първите три часа пациентите имат особено усещане за студ
- следващите четири до осем часа се наблюдава изразен фебрилитет с главоболие, жажда, болки в кръста, миалгии, артралгии, хипотония, халюцинации и възможна загуба на съзнание
- пристъпът завършва с остро спадане на температурата и профузно изпотяване
В периода между отделните пристъпи пациентите се чувстват добре.
Отличителни черти на заболяването са хемолитичната анемия, изразената и болезнена хепатоспленомегалия и фебрилните пристъпи.
При малария, предизвикана от Plasmodium falciparum, често се развиват различни по тежест увреждания на централната нервна система:
- енцефалит
- гърчове
- припадъци
- когнитивни нарушения
- промяна в психичния статус
Възможно е развитие на множество усложнения, включващи кома, белодробен оток, остра бъбречна недостатъчност, тежка хипогликемия, коагулопатия. Особено тежко протича заболяването в ранна детска възраст и при бременни.
След преболедуване се развива нестерилен имунитет, видово и щамово специфичен, който не предпазва организма от реинвазия.
За поставяне на диагнозата при тропическа малария е необходимо извършване на редица лабораторни и образни изследвания. Данните от епидемиологичната анамнеза и физикалния преглед са с висока информативна стойност.
Параклинично често се установява хипохромна анемия, ускорена СУЕ, олевяване, левкоцитоза, билирубинемия, хипогликемия, повишени нива на трансаминазите и креатинина. Диагнозата се потвърждава при откриване на причинителя на периферна кръвна натривка, като за целта се прилагат специфични методики.
Диференциалната диагноза включва следните състояния:
- грип, бронхопневмония (в продромалния период)
- висцерална лайшманиоза
- денга
- шигелоза
- коремен тиф
- лептоспироза
- жълта треска
- хепатит
При маларийна кома е важно разграничаването й от хипертермичната и диабетната кома.
Лечението при малария, предизвикана от Plasmodium falciparum, се осъществява с хемошизонтоцидни средства, каквито са 4-аминохинолиновите производни, хинин, мефлокин и други. Използват се и тетрациклинови антибиотици, предимно доксициклин и тетрациклин.
Пациентите подлежат на диспансерно наблюдение за период от една година, като всяко фебрилно състояние в този период е съмнително за рецидив от малария.
Индивидуалните профилактични мерки включват прием на хлороквин по схема по време и след престой в ендемичен район, както и използване на репеленти. Обществената профилактика се състои в системен контрол над популацията на комарите от род Anopheles, ранна диагноза и радикално лечение на заболелите.
Коментари към Малария, предизвикана от Plasmodium falciparum МКБ B50