Малария, предизвикана от Plasmodium falciparum, неуточнена МКБ B50.9

Маларията е една от най-разпространените тропически паразитни болести в света.

Разпространена е ендемично в над 100 страни в Африка, Азия, Океания, Централна и Южна Америка, и някои Карибски острови.

В България маларията не е ендемично, местно, автохтонно заболяване.

Малария, предизвикана от Plasmodium falciparum, неуточнена, протича с развитие на полиорганни увреждания, анемия и пристъпен фебрилитет.

Етиологичният агент Plasmodium falciparum принадлежи към род Plasmodium на семейство Plasmodidae и представлява едноклетъчен паразит.

Притежава характерен биологичен цикъл, който се извършва в човека и в комарите от род Anopheles.

Източник на заразата е само човекът, носител или болен, като при естествени условия заболяването се предава по трансмисивен механизъм, при ухапване от женските комари, носещи паразити в слюнчените си жлези.

Възможно е предаване на заразата и по други механизми, като:

• трансплацентарен механизъм
• чрез медицински инструменти
• при извършване на хемотрансфузия
• при трансплантиране на тъкани и органи

Възприемчивостта към болестта е всеобща, като особено податливи са малките деца, при които протичането е особено тежко и с неблагоприятна прогноза.

Имунитетът след преболедуване е видово и щамово специфичен, като характерна особеност е, че хуморалният и клетъчният имунитет не предпазват от последваща реинвазия.

Причинителят предизвиква хемолиза на еритроцитите и освобождаване на малариен пигмент и метаболитни продукти от паразита с пирогенни, токсично и алергично въздействие. Наблюдава се нарушен пермеабилитет на клетъчните мембрани и повишена пропускливост на капилярите, както и вегетативни увреждания.

В клиничната картина доминират хемолитичната анемия, фебрилните пристъпи и хепатоспленомегалията. При тежките случаи се развиват и тежки неврологични увреди, бъбречна недостатъчност и нарушения на дихателната функция.

Проявите се развиват след инкубационен период от една до две седмици и продромален период в рамките на пет дни. Болестта започва грипоподобно, с неспецифична симптоматика, включваща общо неразположение, главоболие, субфебрилна температура, безапетитие.

Особено характерни за болестта са маларийните пристъпи, които се повтарят през 36 до 48 часа и протичат с усещане за студ, висок фебрилитет с придружаваща симптоматика и бързо спадане на температурата, с обилно изпотяване. Черният дроб и слезката бързо се увеличават и стават болезнени.

Лабораторно често се установява хипохромна анемия, ускорена скорост на утаяване на еритроцитите, повишаване на трансаминазите, хипогликемия, билирубинемия.

Усложненията при тропическата малария включват:

• остра бъбречна недостатъчност
• белодробен оток
• хипогликемия
• интравазална коагулопатия
• кома

За поставяне на диагнозата при малария, предизвикана от Plasmodium falciparum, неуточнена, е необходимо извършване на редица лабораторни, паразитологични и образни изследвания.

С висока информативна стойност е епидемиологичната анамнеза за пребиваване в ендемичен район и ухапване от комари, както и физикалната триада фебрилитет, анемия, хепатоспленомегалия. При необходимост се извършват ехография, компютърна томография и ядрено-магнитен резонанс.

Със значителна диагностична стойност е изготвянето на препарат от натривка на периферна кръв и микроскопско доказване на причинителя.

Диференциалната диагноза при тропическа малария е широка и включва редица паразитни, протозойни, бактериални и неинфекциозни заболявания.

Лечението се осъществява с химиотерапевтични средства от различни фармакологични групи. Ефективна е комбинираната терапия, включваща хинин, хлороквин и антибиотици от групата на тетрациклините, предимно доксициклин.

Прогнозата е сериозна, особено при бременните и децата в ранна възраст.

Профилактиката се състои в прием по схема на хлороквин при пребиваване в ендемичен район, използване на репеленти и предпазно облекло. Обществената профилактика е насочена към строг контрол над популацията на комарите от род Anopheles.