Малария, предизвикана от Plasmodium falciparum с церебрални усложнения МКБ B50.0

Маларията е остро протозойно заболяване, характеризиращо се с пристъпи на треска, периодично повтарящи се през определен период, протичащо с анемия и хепатоспленомегалия.

Представлява природно-ендемична протозооза, антропоноза, като източник на инвазията е болният човек.

При естествени условия, заболяването се предава по трансмисивен път, преносители са женските комари от род Anopheles.

Възможно е заразяване и чрез други механизми:

• трансплацентарен
• при хемотрансфузия
• при трансплантация на тъкани и органи

Ендемични райони се описват в редица географски области на Централна Америка, Южна Америка, Африка, Азия, Близкия Изток.

Различават се следните пет вида представители на рода Plasmodium:

• Plasmodium falciparum
• Plasmodium malariae
• Plasmodium ovale
• Plasmodium vivax
• Plasmodium knowlesi

Цикличните температурни пристъпи възникват при определен праг на паразитемията, наречен "пирогенен праг" (брой на паразитите в 1 ml кръв при първия пристъп).

Състоянието започва клиничната си изява след инкубационен период, вариращ от 8 до 16 дни.

Продромалният период започва с неспецифични симптоми, които наподобяват грип и включват неразположение, главоболие, безапетитие, субфебрилитет, като продължава средно 3 дни.

Маларийният пристъп продължава от 6 до 12 часа и протича със следните признаци:

• чувство за студ
• висок фебрилитет с главоболие
• миалгии, артралгии
• болки в кръста
• гърчове

Следва бързо спадане на температурата с обилно изпотяване.

Малария, предизвикана от Plasmodium falciparum с церебрални усложнения, е тежка форма на малария, при която се наблюдават тежки последици от страна на централната нервната система.

При инфекция с Plasmodium falciparum в преобладаващия процент от случаите се наблюдават различни по тежест неврологични нарушения, които могат да бъдат летални.

Церебралната малария протича с бързо развиваща се енцефалопатия, патогенезата на която не е напълно уточнена.

Манифестира се с повишено вътречерепно налягане и загуба на съзнание, както и гърчове. Често се наблюдават когнитивни нарушения, промяна в психичния статус, синкоп, бъбречна недостатъчност, хипогликемия. При много от пациентите са налице хемоглобинурия, лактатна ацидоза, коагулопатия, хемолиза с тежка анемия и жълтеница.

Диференциалната диагноза е широка и обхваща редица паразитологични и непаразитологични заболявания. Особено важно е разграничаването на състоянието от африканската сънна болест, бабезиоза, денга, ерлихиоза, инфекциозен ендокардит, токсичен енцефалит, синдром на токсичен шок.

Диагностицирането на пациентите с малария, предизвикана от Plasmodium falciparum с церебрални усложнения, се основава на разпита и прегледа на болния, лабораторните и образните изследвания.

От изключително висока важност е епидемиологичната анамнеза за пребиваване в ендемичен район и ухапване от комар. Параклинично често се установява триадата, включваща тромбоцитопения, повишени нива на лактат дехидрогеназа и атипични лимфоцити.

При една четвърт от пациентите се наблюдава намаление на нивата на хемоглобина, докато при половината от заболелите е налице нарушена чернодробна функция. Характерна за Plasmodium falciparum е изразената паразитемия.

Необходимо е изследването на кръвна натривка от периферна кръв за доказване на конкретния причинител, което се осъществява със специални оцветявания.

Извършват се и имунофлуоресцентна и имунохроматографска диагностика, както и полимеразна верижна реакция.

Лумбална пункция се провежда за изключване на бактериален менингит.

Необходимо е провеждането на ядрено-магнитен резонанс и компютърна томография за установяване на степента на неврологичните поражения.

Лечението при тази форма на малария се осъществява с противопаразитни средства от различни фармакологични групи. Прилага се комбинирана терапия от хинин и антибиотик от групата на тетрациклините или линкозамидите. Провежда се и симптоматично лечение за овладяване на гърчовете и когнитивните нарушения.

Прогнозата е сериозна и се определя от множество фактори, като с особено високо значение е ранното диагностициране и правилната терапия.

Особено рискова група се бременните жени и малките деца, при които заболяването протича с тежки увреждания и последици в дългосрочен план.