Лептоспироза МКБ A27

› Въведение

› Причинител и особености

› Видове и симптоми

› Диагноза

› Лечение

Въведение

Лептоспирозата представлява инфекциозно заболяване с остро протичане, което се причинява от патогенни серовари на род Leptospira. Заболяването протича с фебрилен, токсикоинфекциозен и краниофарингеален синдром, както и с висок риск от засягане на различни органи и системи. Показва отчетлив професионален характер с предимно засягане на упражняващите определени професии.

Причинител и особености

Лептоспирозата представлява повсеместно разпространена инфекция, която се предава от животните към хората и по същество се причислява към едни от най-честите зооантропонози. Характерни за заболяването са следните особености:

• причинител на инфекцията: лептоспирите са спираловидно извити Грам-отрицателни бактерии. Имат характерна подвижност, която се наблюдава чрез микроскопия на тъмно зрително поле или на фазов контраст в свеж нативен препарат от патологичен материал. Отличителна и важна от епидемиологична точка тяхна черта е сравнително високата им устойчивост във външна среда и запазване в почвата и водите
• резервоар на инфекцията: резервоар на инфекцията са диви и домашни животни, които при боледуване отделят бактериите с урината
• заразяване: лептоспирите проникват през увредена кожа и лигавици при контакт с урина, кръв или тъкани на болни животни, но най-често при консумация на контаминирана вода. Това се случва при къпане в открити водоеми, пиене, миене или пръскане със заразена вода. Много рядко е възможно заразяване чрез инхалиране на аерозоли, съдържащи заразени течности. Лептоспирите могат да се отделят чрез урината, обикновено около месец, но са наблюдавани и по-продължителни лептоспирурии
• рискови групи: заболяването показва по-висока честота през топлите месеци на годината, като боледуват по-често мъжете на средна възраст (вероятно във връзка с упражняването на рискови професии). Инфекцията има отчетливо изразен професионален характер, като боледуват главно ангажираните в съответните дейности, свързани с контакт с животни (фермери, работници в кланици), почва и водоеми (земеделци, рибари). Деца и юноши могат да се заразят при къпане в контаминирани водоеми

Видове и симптоми

Клиничното протичане при лептоспироза показва някои характерни особености, като първите признаци на инфекцията обикновено се развиват след инкубационен период от средно около десет дни.

Най-общо се различават следните видове или форми на лептоспироза:

• лептоспироза иктеро-хеморагична: нарича се още болест на Weil (или болест на Weil-Василев), като характерно е увреждането на чернодробните структури с развитие на хеморагии в черния дроб, холангиохепатит и полиорганни увреждания. Типично за тази форма е развитието на иктер (жълтеница), полиурична криза, голям клиничен полиморфизъм и риск от редица усложнения, включително миокардит, паротит, кръвоизливи и други
• други форми на лептоспироза: лептоспирозата може да протече под различни клинични форми в зависимост от превалирането на съответните органни поражения, включително с общ токсоинфекциозен синдром с температура и астеноадинамия, със засягане на нервната система с развитие на серозен менингит, със засягане на бъбреците с бързо развитие на бъбречна недостатъчност, с хеморагичен синдром с кървене от венците, носа, гастро-интестиналния тракт и от други органи
• лептоспироза, неуточнена: при невъзможност за конкретизиране на формата на инфекцията се говори за неуточнена лептоспироза, която протича с характерните за инфекцията прояви и подлежи на съответното етиологично лечение

Независимо от формата на заболяването инфекциозният процес протича в три, невинаги добре обособени, периода, а именно начален, период на органни увреждания и реконвалесцентен (възстановителен период).

Началото на лептоспирозата обикновено е остро. Болните са отпаднали, с бързо покачване на температурата, изразен токсикоинфекциозен синдром. Характерни са болките в ставите и мускулите (миалгии и артралгии), както и силното главоболие, което не преминава от аналгетици.

Лептоспирозата се характеризира с дифузен васкулит на големите, средните по размер кръвоносни съдове и капилярите. Увредените ендотелни клетки показват различна степен на патологични промени, включително оток, дегенерация, некроза.

Най-често засегнатите органи и съответните увреждания по тях включват засягане на бъбреците с дифузно възпаление на тубулите и интерстициума и некроза на тубулите, увреждане на белите дробове с оток с огнищни и масивни интраалвеоларни кръвоизливи, поразяване на черния дроб с холестаза и умерени дегенеративни изменения в хепатоцитите.

При повечето болни се установява хепатоспленомегалия (увеличени по размери черен дроб и слезка). При част от болните може да се наблюдава обрив по кожата.

Диагноза

Поставянето на диагнозата при различните форми на лептоспироза изисква комплексен подход с назначаване на различни по вид и особености изследвания с цел подпомагане на диференциалната диагноза, тъй като инфекцията често протича, имитирайки други заболявания:

• епидемиологична анамнеза и физикални находки: с важно значение е уточняването на упражняваната професия и извършване на рискови за заразяване с лептоспироза дейности, данни за давността на първите оплаквания (с цел уточняване на инкубационния период), подлежащи заболявания и други. Необходим е обстоен физикален преглед с оценка на общото състояние и определяне на видимата тежест на болестния процес
• лабораторни изследвания: при изследване на кръв често се установяват промени в белия кръвен ред, повишение на маркерите на възпалението, а при наличие на органни увреждания често се установяват промени в чернодробните ензими, бъбречните показатели и други. При бъбречни увреждания се установяват и съответните промени при изследване на урина
• микробиологични изследвания: с най-високо информативно и диагностично значение са резултатите от микробиологичната диагностика и изолиране на причинителя. Използват се кръв, секрети и телесни течности с прилагането на широко многообразие от техники
• образна диагностика: за установяване на налични полиорганни увреждания и определяне на тяхната тежест се използват различни образни методи на изследване, включително коремна ехография, белодробна рентгенография, компютърна томография и други

В диференциалната диагноза следва да се обърне особено внимание на някои други инфекциозни (с бактериална, по-рядко с вирусна или протозойна генеза) или възпалителни заболявания, които могат да наподобяват някои от етапите на лептоспирозата.

Лечение

Терапевтичният подход при потвърждаване на диагнозата лептоспироза изисква своевременно хоспитализиране на засегнатите пациенти, настаняване в съответните инфекциозни отделения и строг мониторинг на състоянието им.

Лечението се определя съобразно тежестта на протичане и наличието на развили се усложнения, като най-често включва:

• етиологично лечение: лептоспирозата е бактериална инфекция и като такава подлежи на етиологично лечение с подходящи антибиотици. Сред най-често използваните групи са пеницилините, цефалоспорините и тетрациклините, а при необходимост (при алергия, противопоказания и други) може да се премине към използване на други бета-лактами, линкозамиди, амфениколи, квинолони, макролиди и други. Обикновено се стартира с парентерална терапия, а след стабилизиране на състоянието и по преценка на лекуващия лекар може да се премине към перорално лечение
• допълнително лечение: допълнително се прилагат електролитни разтвори, обезболяващи средства, антипиретици, противовъзпалителни агенти, мерки за превенция или овладяване на усложненията. При развили се вече тежки усложнения лечението е мултидисциплинарно и може да наложи извършване на диализа, апаратно дишане, приложение на специфични терапевтични средства
• профилактични мерки: най-важните мерки по отношение превенцията на инфекцията включват използване на подходящо предпазно работно облекло при упражняване на рискова професия, повишаване на здравната култура на населението, поддържане на висока лична и битова хигиена, строг санитарен контрол

Прогнозата при лептоспироза се определя строго индивидуално, като с най-голямо значение е тежестта на протичане на инфекцията, общото състояние на пациентите, терапевтичния отговор към приложените мерки и редица други фактори.

Изображения: freepik.com