Лептоспироза, неуточнена МКБ A27.9

› Въведение

› Причинител и особености

› Симптоми

› Диагноза

› Лечение

Въведение

Лептоспироза, неуточнена е зооантропоноза, която се наблюдава главно през пролетно-летния сезон.

Причинител и особености

Лептоспирозата показва повсеместно разпространение, но честотата може да варира значително в отдлените райони по света в зависимост от многобройни фактори, свързани с начина на предаване на заболяването.

Характерно за болестния процес е:

• специфичен причинител: лептоспирите са Грам-отрицателни, нежни спираловидни нишки с кубообразно завити задебелени краища, които отделят ендотоксин. Култивират се на специални хранителни среди. На тъмно зрително поле се виждат като сребристи, спираловидни, подвижни нишки. Според антигенния си състав се подразделят на множество серологични типове и варианти, като за патологията на човека основно значение имат L. pomona, L. icterohemorrhagica, L. canicula, L. gripotyphosa и други. Важна епидемиологична особеност е, че лептоспирите са сравнително устойчиви във външната среда
• резервоар и източник на инфекцията: резервоар на лептоспирите са диви и домашни животни. При тях патогените могат да причинят инапарентни инфекции с продължителното им отделяне чрез урината или клинично изявени форми с аборти и иктер, дори и с летален изход. От урината на болните животни лептоспирите попадат във водоемите, почвата и хранителните продукти, където се размножават и се запазват жизнеспособни продължително време
• механизъм на заразяване: човек се заразява при пиене на контаминирана вода, при къпане и газене във водоеми, при работа във влажна почва, при консумация на заразена храна, млечни продукти, месо и други

• входна врата: входна врата на инфекцията са кожата, лигавиците, конюнктивите, носната или стомашно-чревната лигавица. На мястото на проникването не настъпват възпалителни промени. От входната врата по лимфен път патогените достигат до регионалните лимфни възли, където се размножават. Следва проникване в общото кръвообращение (първична бактериемия) и локализация в клетките на ретикуло-ендотелната система (РЕС), където настъпва интензивно размножаване. След натрупването им в РЕС, патогените повторно попадат в кръвообращението (вторична бактериемия), след което започват клиничните прояви
• еволюция на инфекцията: в кръвообращението част от причинителите се разрушават, отделя се ендотоксин и други токсични продукти с развитие на специфична интоксикация. С това заболяването може да приключи. По-често обаче настъпва паренхимна дифузия и вторична локализация в черния дроб, слезката, бъбреците, нервната система, миокарда, очите, ендотела на кръвоносните съдове и други, в които се развиват съдовооточни, възпалителни и дистрофични процеси
• рискови групи: заболяването има професионален характер и боледуват главно работници от кравеферми, свинеферми, жътвари, косачи, поливачи, кланични и канализационни работници. Лятно време често боледуват деца и рибари, които се къпят или ловят риба в канали около ферми, особено ако фекалиите на животните се изхвърлят във водоемите

Симптоми

Лептоспирозата показва някои характерни органни поражения и особености в клиничното протичане, които могат да подпомогнат поставянето на диагнозата.

Инкубационният период (времето от проникването на бактериите до появата на първите признаци на болестта) е средно около десетина дни. Заболяването протича в три периода, а именно начален, период на органни прояви и реконвалесцентен период.

Начален период

Началният период започва остро, внезапно, без продромални (предшестващи) явления. Често болният може да съобщи часа на заболяването. Появяват се студени тръпки и втрисания, бързо покачване на температурата.

Пациентите имат силни мускулни болки, локализирани главно в прасците, кръста, корема и шията, които се наблюдават при движение и в покой. Често има челно главоболие, подчертана адинамия до прострация, анорексия, жажда, гадене и повръщане. Налице е краниофарингеален синдром с тургесцентно хиперемирано лице, инициирани конюнктиви, зачервено гърло, по-рядко херпес на устните, макулозен или макуло-папулозен обрив, хепатомегалия (увеличаване размерите на черния дроб) и спленомегалия (увеличаване размерите на слезката). С това заболяването може да приключи.

Период на органни прояви

Често, особено при по-тежките форми, след няколко дни се появяват симптоми от различни органи.

Оплакванията от началния стадий продължават и все още са добре изразени. Към тях се прибавят жълтеница, бъбречни поражения, засягане на нервната система, хеморагичен синдром, остър миокардит, остър бронхит и пулмонит. Органните промени могат да се наблюдават самостоятелно или в най-различни комбинации.

При поражение на черния дроб се развива хепатит с паренхимна жълтеница и намаление на факторите на хемостазата (засягане на факторите на коагулацията).

Бъбречните увреждания се манифестират с интерстициален нефрит или с увреждания предимно на извитите канали с развитие на остра бъбречна недостатъчност. Изключително рядко са възможни дифузни гломерулонефрити, свързани с отлагания на имунни комплекси в гломерулите.

Хеморагичната диатеза се обяснява с увреждане на капилярите и малките съдове, намаление на хемостазните фактори, синтезирани в черния дроб и с тромбоцитопенията.

В скелетната мускулатура се откриват фокални промени, включително вакуолизация на сарколемата, изчезване на клетъчните органели, лека клетъчна инфилтрация.

Фазата на органните промени е с различна продължителност, като най-често се ограничава в рамките на до десет или двадесет дни.

Реконвалесцентен период

Реконвалесцентният или възстановителният период започва с нормализирането на телесната температура, отшумяване на болестните промени и възстановяване на пациентите.

Продължителността му зависи от многобройни фактори, включително тежест на протичане на инфекцията, наличие на развили се усложнения, общо състояние на пациентите, своевременно и адекватно лечение и други.

Клинични форми

Според клиничните и лабораторните промени се различават следните клинични форми:

• лека: умерено повишена телесна температура, леко изразени токсични прояви, без иктер, без хеморагичен синдром, с незначителни бъбречни промени и оздравяване за около една седмица
• средно тежка: добре изразен токсиинфекциозен синдром, висока температура, с лек иктер, олигурия с незначително повишени остатъчноазотни тела, кръвоизливи само по кожата и благоприятно протичане
• тежка: хиперпирексия със значително повишена температура, силно изразени токсиинфекциозни симптоми, много силни мускулни болки и главоболие, иктер, понякога с прояви на остра бъбречна недостатъчност и остра чернодробна недостатъчност, хеморагична диатеза, включително кървене от кухите органи, токсиинфекциозен шок, остър миокардит със сърдечно-съдова недостатъчност, серозен менингит или менингоенцефалит, често с коматозно състояние. Без бързо и адекватно лечение болестта завършва летално
• фулминантна: протича със симптоми, както при тежката форма, но те се развиват много бързо, в изключително кратки срокове и леталният изход настъпва след около 48 до 72 часа

Диагноза

Диагнозата лептоспироза, неуточнена се поставя на базата на клиничните признаци, епидемиологичните данни, резултатите от лабораторните изследвания, микробиологичното доказване на причинителя в телесни течности, серологичните изследвания:

• разпит и преглед: данните от анамнезата, касаещи професията и упражняването на рисков идейности, могат да подпомогнат уточняването на механизма на заразяване. Особеностите в протичането и подробният клиничен преглед могат да насочат към тежестта на процеса и наличието на развили се усложнения
• лабораторни промени: лабораторно често се установяват промени в белия кръвен ред, възможни са промени и в другите кръвни редици, повишение на маркерите на възпалението, раздвижване на чернодробните ензими, урея, креатинин
• микробиологични изследвания: микробиологичната диагностика е с най-голямо значение и най-висок информативен характер, като на практика потвърждава диагнозата
• образни изследвания: при необходимост, с цел уточняване на налични органни увреждания, се назначават рентгенография, ехография, компютърна томография и други

Диференциалната диагноза може да бъде широка, като е необходимо различаване от редица бактериални, вирусни и протозойни инфекции, болести с възпалителен или автоимунен характер и някои системни увреждания, които в хода на своето протичане, могат да покажат идентична клинична картина и да наподобяват някоя от формите на лептоспироза.

Лечение

Лечението при неуточнена лептоспироза изисква комплексен подход с хоспитализация на болните, настаняване в съответните инфекциозни звена и своевременно стартиране на подходящи етиологично лечение.

Етиологичното лечение включва антибиотици, към които бактериите са чувствителни, включително пеницилини, цефалоспорини, хлорамфеникол, доксициклин, а в някои случаи може да се наложи провеждане на лечение с други групи, включително линкозамиди, квинолони и други. При необходимост се прилага патогенетично лечение, назначава се диета и режим на легло.

Прогнозата зависи до голяма степен от клиничната форма. При леките аниктерични форми (без жълтеница, без съществени усложнения) прогнозата обикновено е благоприятна. При тежките форми, с развитие на жълтеница, остра бъбречна недостатъчност, хеморагична диатеза, шок, прогнозата е много сериозна.

Профилактичните мерки включват дератизация на животновъдните ферми, пресушаване на блатата и ненужните водоеми, откриване и лечение на болните животни, здравна просвета, използване на подходящи лични предпазни средства при упражняване на рискова професия или хоби.

Изображения: freepik.com