Други форми на лептоспироза МКБ A27.8

› Въведение

› Причинител и особености

› Симптоми

› Диагноза

› Лечение

Въведение

Лептоспирозата е зооантропоноза (инфекция, която се предава от животните на хората), която се причинява от множество серотипове лептоспири. Може да протече с фебрилен, токсиинфекциозен и краниофарингеален синдром, както и с поражение на множество органи и системи.

В някои случаи инфекцията протича с леко набелязани промени и оплаквания, а в най-тежките форми (болест на Weil) води до сериозни и тежки полиорганни увреждания.

Причинител и особености

Лептоспирите са Грам-отрицателни бактерии, които отделят ендотоксин и показват висока устойчивост във външната среда.

Резервоар на лептоспирите са някои видове диви и домашни животни, които отделят причинителите с урината. Човек се заразява при пиене на замърсена вода, при къпане във водоеми, при консумация на заразена храна, месо, млечни продукти и други, както и при контакт с контаминирани почвени повърхности.

Често заболяването има професионален характер, като боледуват работници в кравеферми, свинеферми, жътвари, фермери, животновъди, рибари, ветеринари и много други, чиито професии изискват контакт с животни, почва, застояли водоеми.

Входна врата на инфекцията най-често са кожата, лигавиците, конюнктивите, носната или стомашно-чревната лигавица. Проникването на причинителите става през наранена кожа или лигавица или чрез въртеливи движения през здрава кожа или лигавица.

От входната врата по лимфен път патогените достигат до регионалните лимфни възли, където се размножават. След това проникват в общото кръвообращение и от там се локализират в клетките на ретикуло-ендотелната система, където настъпва усилено размножаване. След натрупването им в ретикуло-ендотелната система патогените повторно попадат в кръвообращението, след което започват клиничните изяви на заболяването.

Симптоми

Инкубационният период при лептоспироза обикновен варира между 3 и 20 дни, средно продължава около десетина дни. Заболяването протича в три периода, а именно начален, период на органните прояви и реконвалесцентен период.

Различават се няколко клинични форми на лептоспирозата. В рубриката други форми на лептоспироза са разгледани тези, протичащи с бъбречни поражения, поражения на нервната система, с развитие на остър бронхит или лептоспирен пулмонит, с развитие на остър миокардит.

Характерни са следните промени:

• бъбречни увреждания: при по-леките форми на бъбречните поражения се наблюдава токсиинфекциозно увреждане на бъбреците с олигурия, протеинурия, единични формени елементи и цилиндри в седимента. Наблюдава се интерстициален нефрит, който протича предимно с тубулно увреждане. Олигурията е силно изразена, отделената урина е с цвят на мито месо (червеникава)
• бъбречна недостатъчност: при тежките форми твърде често се развива остра бъбречна недостатъчност. Към 4-5 ден се появява тежка олигурия, която преминава в анурия. Отделената урина е с ръждив цвят. Протеинурията е масивна и относителното тегло на урината е ниско. В седимента се откриват масово еритроцити, левкоцити, цилиндри, бъбречни епителни клетки. Остро и силно се повишават уреята, креатининът и калият в кръвта. Развива се метаболитна ацидоза. След 7-8 дни постепенно болният навлиза в полиурична фаза. Диурезата се повишава до 7-8 литра

• мозъчен оток: протича със силно главоболие, гадене и централно повръщане, психомоторна възбуда, нарушено дишане, нарушение в съзнанието. Ликворът е бистър, изтича под налягане
• серозен менингит (асептичен менингит): протича със силно главоболие с гадене и повръщане, симптоми на менингорадикулерно дразнене. Ликворът е бистър или леко опалесцентен, изтича под налягане, има лека до умерена протеинорахия и плеоцитоза с преобладаване на мононуклеарите. Понякога серозният менингит е единствена проява на заболяването
• серозен менингоенцефалит: освен симптомите на серозен менингит, се откриват огнищни нервни увреди и промени в съзнанието от психомоторна възбуда до ступор и кома
• белодробни промени: остър бронхит и лептоспирен пулмонит протичат с кашлица с храчки, които могат да имат хеморагичен характер. Установяват се пръснати, сухи, свиркащи или групирани дребни влажни хрипове
• остър миокардит: протича със задух при най-малки усилия, с увеличени граници на сърцето, тахикардия или аритмия, глухи сърдечни тонове, галопен ритъм на върха на сърцето, систоличен шум, характерни ЕКГ промени, хипотония. Може да се развие остра сърдечна недостатъчност

Диагноза

Ранната диагнозата на други форми на лептоспироза е трудна, тъй като редица заболявания показват сходна клинична картина и разширяват значително диференциалната диагноза. Необходимо е назначаване на подробни изследвания, по-важните от които включват:

• анамнеза и клинични находки: важно значение при разпита на пациентите имат еепидемиологичните данни, професията, подчертаното остро начало с токсиинфекциозен и краниофарингеален синдром, клиничните находки при обстойния преглед и установяването на някои характерни за инфекцията белези
• промени в лабораторните показатели: клинико-лабораторните показатели показват левкоцитоза с неутрофилия и олевяване, значително повишена СУЕ (скорост на утаяване на еритроцитите, маркер на възпалението), фибриноген, креатининкиназа и леко повишени аминотрансферази. Възможни са промени и в редица други поакзатели, съобразно наличните органни увреждания

• изолиране на причинителя: диагнозата се потвърждава чрез откриване на лептоспири на тъмно поле, след сребърна импрегнация, при култивирането има на специални хранителни среди или чрез PCR (полимеразно-верижна реакция). През първата седмица се прави културелно изследване на кръв и ликвор, след което може да се изследва и урина. Рутинно диагнозата се потвърждава чрез серологично изследване
• образна диагностика: за установяване на налични полиорганни увеждания и усложнения може да се наложи извършването на рентгенография на бял дроб, коремна ехография, компютърна томография и други

Лечение

Пациентите с лептоспироза се хоспитализират и настаняват в съответните инфекциозния звена, като състоянието им се проследява постоянно.

Подобно на другите бактериални инфекции, лептоспирозата също подлежи на ефективно етиологично лечение (лечение, насочено към конкретния причинител) с помощта на подходящи антибиотици в комбинация с общи мерки и симптоматични средства:

• антибиотична терапия: прилагат се антибиотици от различни групи, като с най-голяма ефективност са представители на бета лактамите (главно пеницилини и цефалоспорини) и тетрациклини (най-често прилаган представител е доксициклин във връзка със своите фармакокинетични предимства). Други опции на избор са макролиди, квинолони, линкозамиди, амфениколи, сулфонамиди и други, съобразно резултатите от антибиограмата
• симптоматични средства: може да се наложи допълнително лечение с подходящи аналгетици, противовъзпалителни средства, антипиретици, лечение с кислород при засягане на дихателната система, провеждане на диализа при тежки поражения върху бъбреците, допълнително включване на кортикостероиди, приложение на електролитни разтвори и много други, съобразно оплакванията при конкретния пациенти
• общи мерки: необходимо е осигуряване на покой и почивка, щадящ хранителен режим, прием на достатъчно течност, мониториране на състоянието и гъвкав подход при данни за развиващи се усложнения

Профилактиката на други форми на лептоспироза се състои в дератизация на животновъдните ферми, месокомбинатите, хранителните складове и заведения, пресушаване на блатата и ненужните водоеми, своевременно откриване и лечение на болните от лептоспироза животни.

Прогнозата е сериозна, особено при неглижиране на симптомите и липса на подходящо и своевременно лечение. Леталитетът в миналото е достигал до 70 процента. Понастоящем прогнозата е значително по-добра. Тя е по-тежка при възрастни пациенти, при имунокомпрометирани лица, при малки деца, както и при развитие на полиорганна патология.

Изображения: freepik.com