Доксициклин

Широкоспектърният антибиотик доксициклин принадлежи към групата на тетрациклините.

Първият тетрациклин е открит през 1948-1949 г. и произхожда от микроорганизми, докато повечето използвани в съвременната клинична практика агенти са със синтетичен или полусинтетичен произход.

Подробности може да прочетете в раздел История:

• Тетрациклин от 1949 година: антибиотикът, синтезиран от актиномицети

Доксициклин се прилага под формата на таблетки или капсули за перорална употреба или под формата на разтвор за венозно приложение.

Отличава се с продължителен ефект и обикновено се прилага два пъти дневно, за разлика от тетрациклините с кратко действие (например тетрациклин), които се прилагат четири пъти дневно.

Приемът на храна не оказва особено влияние върху резорбцията на този антибиотичен агент, но поради изразеното дразнещо действие върху стомаха, се препоръчва прием два часа след нахранване.

Важна особеност е, че при едновременната му употреба с храни, напитки и други медикаменти, съдържащи определени йони, формира нерезорбируеми хелатни комплекси.

Такива са железните, алуминиевите, калциевите и магнезиевите йони, които се съдържат основно в млечните храни и напитки, зеленолистните зеленчуци, някои ядки. Тези комплекси между лекарството и йоните са неразтворими и могат да доведат до сериозни странични реакции.

Приемът на антиацидни средства (Н2-блокери, инхибитори на протонната помпа и други), както и алкалното pH в стомаха, значително влошават резорбцията и усвояването на медикамента. Поради тази причина антибиотикът се приема няколко часа след употребата на антиацидите.

Доксициклин се отличава с отлично разпределение в тъканите и телесните течности, като успешно повлиява и вътреклетъчни инфекции, каквито са например хламидия и туберкулоза.

Достига високи концентрации в белия дроб, жлъчния мехур, простатата. Слабо прониква през кръвно-мозъчната бариера и не достига необходимата терапевтична концентрация в ликвора.

Лесно преминава през плацентарната бариера, поради което може да причини тежки увреждания на плода.

Биотрансформацията на този тетрациклин се осъществява в черния дроб, като е важно да се има предвид, че във високи концентрации, както и при продължителна употреба, води до тежко увреждане на черния дроб, поради хепатотоксичния си ефект.

Елиминирането от организма се извършва чрез жлъчката и фекалиите и в незначителен процент през бъбреците, което го прави особено ефективен при пациенти с увредена бъбречна функция.

Излъчва се в значителен процент и в майчиното мляко, поради което не се препоръчва употребата му от кърмещи жени. В този случай се налага смяна на терапията с по-подходящи противомикробни агенти или преустановяване на кърменето до завършване на терапията.

Доксициклин притежава бързо настъпващ бактериостатичен ефект (води до потискане на размножаването на микроорганизмите).

Механизмът на действие се състои в обратимо свързване с 30S субединицата на рибозомите, което води до блокиране на синтезата на протеините в микроорганизмите.

Препаратът притежава изключително широк спектър на действие, като повлиява Грам позитивни и Грам негативни бактерии, аероби и анаероби, както и някои представители от клас Protozoa.

Широкият спектър на действие е причина за употребата му при редица заболявания:

• бруцелоза, с причинител бактериите от род Brucella
• туларемия, с причинител Francisella tularensis
• холера, с причинител Vibrio cholerae
• чума, с причинител Yersinia pestis
• петнист тиф, причинен от Rickettsia
• Лаймска болест, с причинител Borrelia burgdorferi
• трахома, причинена от Chlamydia trachomatis
• антракс, с етиологичен агент Bacillus anthracis
• пневмония, причинена от Mycoplasma или Chlamidiae
• лептоспироза, предизвикана от род Leptospira
• уретрит, цервицит или салпингит, причинени от микоплазми или хламидии
• жлъчни инфекции
• в комплексната терапия при язвена болест за ерадикация на Helicobacter pylori
• профилактично при посещение на ендемичен район с хлороквин-резистентна малария
• при редица инфекции на дихателните пътища, отделителната система, полово предавани болести, очни инфекции
• пародонтит
• акне
• розацея
• в ниски дози може да повлияе възпалението, клетъчната пролиферация и ангиогенезата, като има наблюдения, че потиска метастазирането на простатния карцином в костите

Наблюдава се изразено развитие на резистентност към редица тетрациклинови антибиотици.

Дозата се определя индивидуално, като основните фактори са състоянието и възрастта на пациента. За намаляване на риска от развитие на резистентност и увеличаване на терапевтичния успех, е необходимо преди започване на терапията извършване на антибиограма и определяне на чувствителността на конкретния етиологичен агент към различните антибиотици.

Необходимо е провеждане на скарификационна проба за определяне на наличието на свръхчувствителност към доксициклин. Положителната проба показва, че пациентът е алергичен към въпросния антимикробен агент, което само по себе си е противопоказание за започване на терапията.

Въпреки широкия си спектър, доксициклин се назначава само по строги показания, поради много нежелани реакции, които се наблюдават при употребата му.

Възможно е развитие на следните странични ефекти:

• стомашно-чревни нарушения: гадене и повръщане, болка и дискомфорт в корема, трудности при преглъщане, загуба на апетит
• отлагане в костите и зъбите
• хепатотоксичност
• тромбофлебит при чести венозни апликации
• фоточувствителност
• жълто оцветяване на ноктите

Доксициклин се свързва с калция в растящите кости и новообразуваните зъби, поради което е противопоказан за употреба от деца под 12 години.

Възможно е отлагане в дентина и емайла на зъбите, повишена склонност към кариеси и трошливост на зъбите. Наблюдава се трайно жълто до кафяво оцветяване на зъбите.

Системното му приложение и последващо излагане на слънце може да причини различно по степен изгаряне на експонираните участъци.

Задължително се консултирайте с Вашия лекар, ако по време на терапията с доксициклин приемате и други лекарства, поради риска от развитие на нежелани лекарствени взаимодействия и токсични ефекти.