Трахома МКБ A71

› Въведение

› Причини и рискови фактори

› Видове

› Симптоми

› Диагноза и изследвания

› Лечение

Въведение

Трахомата представлява инфекциозно заболяване, причиняващо се от определени серотипове на Chlamydia trachomatis. Характеризира се с ангажиране на очите, причинявайки конюнктивит и кератит, риск от сериозни и дългосрочни усложнения. С хронифицирането на процеса настъпва загрубяване на конюнктивата, а при обхващане на роговицата във възпалителния процес много бързо се развива слепота. Трахомата е сред водещите причини в световен мащаб за развитие на предотвратима слепота, поради което в ендемичните региони се предприемат ежегодно масови програми за скрининг и профилактика на населението. Ранното лечение се асоциира с добра прогноза.

Причини и рискови фактори

В световен мащаб около и над 80 милиона души имат активна инфекция от трахома, като редица региони са обявени за ендемични за инфекцията. Заболяването се среща най-често в страните от Африка, Азия, Централна и Южна Америка.

Причинителят на инфекцията е Chlamydia trachomatis от рода Chlamidia, главно серотип А, В, Ва и С, представляващ вътреклетъчна бактерия, много устойчива във външни условия.

Източник на заразата е човекът, болен или здрав носител, като хламидиите се намират в конюнктивалния секрет.

Входна врата на инфекцията е конюнктивата, където причинителят се прикрепва и размножава. При директен контакт с очен или назален секрет от инфектирани лица, но също и при индиректен контакт с контаминирани повърхности, дрехи най-често се осъществява пренасянето на заразата. Някои видове мухи могат да играят роля на механичен преносител и съдействат за разпространението на заразата.

Съществува тясна връзка между заболеваемостта и санитарно-хигиенните и социално-икономическите условия на живот на населението, като най-висока е заболеваемостта в регионите с ниски хигиенни условия, затруднен достъп до медицинска помощ, пренаселени региони. Трахомата по-често се наблюдава при деца, особено в предучилищна възраст, както и при представители от женския пол, тъй като жените обичайно са тези, които се грижат за болните деца, а при ниски хигиенни условия рискът от заразяване на останалите членове от домакинството е много висок.

Видове

Международната класификация на болестите класифицира трахомата в три основни вида или форми, отразяващи главно клиничната динамика на инфекцията:

• начален стадий на трахома: началният стадий на инфекцията може да протече с леки до умерени оплаквания, с по-слабо изразена възпалителна реакция и без характерните усложнения. В ендемичните региони показва склонност към субклинично протичане или неспецифично, което в комбинация със затруднения достъп до медицински грижи, става честа причина за преминаване към активен стадий и развитие на усложнения
• активен стадий на трахома: активният стадий на инфекцията протича с типичните за процеса възпалителни промени и ангажиране на очните структури, формиране на лимфоидни фоликули, риск от инфилтрация на роговицата
• трахома, неуточнена: при невъзможност за категоризиране на вида на инфекциозния процес се говори за неуточнена форма на болестта, която следва да се третира адекватно и според индивидуалните особености при всеки отделен пациент

Уточняването на вида на трахомата има важно значение при последващото определяне и изготвяне на подходящ терапевтичен план, като колкото по-рано се открие болестта, толкова по-благоприятна е прогнозата.

Симптоми

Клиничното протичане при трахома показва някои характерни белези, като в ендемичните региони болестта лесно се разпознава във връзка с високата честота. В региони с ниска заболеваемост разпознаването на инфекцията може да е затруднено, във връзка с което са създадени някои класификации на болестния процес, улесняващи характеризирането на процеса и определяне на неговата тежест.

Характеризира се с поява на бели туморовидни разраствания, сиво-бели фоликули с размер около един милиметър в долната повърхност на горния клепач. В активния стадий на трахома често има изтичане на секрет от окото. Вторично може да се насложи и бактериална инфекция. Други симптоми на активния стадий могат да включват оток на клепачите, трихиазис (обръщане на мигления ръб на клепача към очната ябълка), чувствителност към ярка светлина.

Световната здравна организация препоръчва класифицирането на трахомата да се разделя според патоанатомичната характеристика:

• начална трахома: наличие на пет или повече фоликула с размер под 0,5 милиметра по конюнктивата на горния клепач
• активна трахома: папиларна хипертрофия и възпалително задебеляване на конюнктивата на горния клепач, притискаща повече от половината дълбоки съдове на конюнктивата
• цикатрициална трахома: характеризира се с наличие на белези по конюнктивата на клепача
• трихиазис: характеризира се с опадане на миглите или обръщане на мигления ръб на клепача към очната ябълка
• потъмняване на роговицата: тежка форма на прогресия на болестния процес или резултат от рецидивиране или повторни инфекции, в резултат от което роговицата потъмнява и размива част от зрителното поле

Най-тежкото усложнение на трахома е разязвяване на роговицата и слепота, което е резултат на трихиазис с насложена бактериална инфекция.

Диагноза и изследвания

Поставянето на диагнозата при трахома изисква обстоен преглед, подробна анамнеза и епидемиологични данни, а при необходимост и специфични лабораторни изследвания. В районите, които са ендемични за инфекцията, диагнозата се базира предимно на данните от разпита и прегледа на засегнатите, докато в райони, в които инфекцията се среща рядка може да се наложат специализирани лабораторни и микробиологични изследвания:

• разпит на пациента: данни за престой или пребиваване в ендемичен район, контакт с болни лица, досег до вещи на болни лица, пребиваване при ниски санитарно-битови условия, данни за други подлежащи заболявания, наличие на характерни оплаквания от страна на очите
• клинични находки: необходим е обстоен очен преглед от специалист, като се търсят активните белези на инфекцията, а именно наличието на лимфоидни фоликули по горната тарзална конюнктива, възпалителни инфлитрати, белези по конюнктивата, помътняване на роговицата и други
• лабораторни и микробиологични изследвания: при нужда се назначават разширени лабораторни изследвания, PCR, ELISA, директна имунофлуоресценция и други изследвания за откриване и доказване на причинителя на инфекцията

В диференциалната диагноза е важно разграничаване от някои други форми на конюнктивит, особено аденовирусен, алергичен, други видове конюнктивит, причинен от хламидии, автоимунни форми на конюнктивит. При деца от бедните региони може да се наложи разграничаване от някои дефицити, главно дефицит на витамин А, който може да причини характерни промени в зрението и по очните структури.

Лечение

Терапевтичният подход при трахома се определя съобразно възрастта и общото състояние на пациента, тежестта и вида на инфекцията, наличието на усложнения и редица други фактори.

Най-общо при възможност се предпочита консервативна терапия, докато при напреднал процес и тежки усложнения може да се наложи оперативна намеса:

• антибиотици: опция на избор е еднократен перорален прием на азитромицин в подходяща доза, съобразена с теглото на пациентите самостоятелно или в комбинация с локално приложение на тетрациклин в ниска концентрация за период от шест седмици. Антибиотичната терапия е етиологична, насочена към причинителя и няма алтернатива
• хигиена и общи мерки: необходимо е повишаване на личната и битовата хигиена, осигуряване на достъп до чиста вода, регулярно почистване на очите с чиста вода, а при нужда и с подходящи измивни средства. Препоръчва се активна дезинфекция и антисептична обработка на повърхностите в домакинството, изпиране на дрехи и бельо на висок градус с цел намаляване риска от предаване на заразата
• хирургично лечение: при наличие на развили се усложнения, включително и трихиаза, често се налага оперативна намеса, успоредно с антибиотичното лечение

Ранната диагноза и подходящо лечение и проследяване се асоциират с по-добра прогноза и възможност от пълно възстановяване, без остатъчни явления. Късната диагноза, неглижиране на оплакванията, неподходящо или недостатъчно лечение, рецидивиращи инфекции е налице риск от развитие на конюнктивални цикатрикси, трихиаза, язва на роговицата и слепота.

Мерките за превенция и профилактика са ключови и следва да се предприемат активно в ендемичните региони за трахома с цел намаляване на заболеваемостта, повишаване на здравната култура на населението.

Изображения: freepik.com