Белодробна форма на антракс МКБ A22.1

› Въведение

› Причинител и особености

› Симптоми

› Диагноза

› Лечение

Въведение

Антраксът представлява остра, особено опасна инфекция, причинена от спорообразуващи бактерии. Заболяването протича под различни форми в зависимост от механизма на заразяване и входната врата на инфекцията. При проникване на причинителя през дихателните пътища се развива белодробна форма на антракс. В някои случаи при разпространението на причинителите и дисеминация на процеса е възможно развитие на вторична белодробна форма на антракс.

Причинител и особености

Антракс представлява опасна инфекция, с висок леталитет и риск от използване за целите на биотероризъм, която показва ежегодна честота от порядъка на поне две хиляди нови случая.

Причинителят на антракса, Bacillus anthracis, е сравнително голяма, неподвижна Грам-положителна пръчица. Образува спори, които са изключително устойчиви и издръжливи, като в почвата, кожите и фуража се запазват в продължение на десетки години.

Боледуват някои домашни и диви животни, както и хората, като сред основните пътищата на заразяване при хората са контактен (директен или непряк контакт с контаминирана почва, болни животни, заразени животински продукти), алиментарен (при консумация на контаминирани хранителни продукти, вода, недобре термично обработено месо), въздушно-капков (при инхалиране на причинителя), като последният е основен път за проникване на причинителя при белодробната форма на антракс.

Входна врата на инфекцията може да бъде наранената кожа или лигавици, дихателната система (при вдишване на прах, съдържащ антраксни спори), лигавицата на храносмилателния тракт, както и конюнктивата.

Белодробната форма на антракс възниква в резултат на инхалация на антраксни спори, но вторично може да се развие при дисеминиране на някоя от другите форми на инфекцията.

Симптоми

Клиничното протичане при белодробна форма на антракс показва някои характерни особености:

• инкубационен период: инкубационният период (времето, необходимо от проникване на причинителя в организма до проявите на първите признаци на заболяването) е изключително вариабилен, като най-често е в рамките от 1 до 6 дни, но може да продължи до около и над два месеца (което следва да се взима под внимание при нужда от карантиниране)
• рискови популации: респираторната форма на антракс е позната и като болест на вехтошарите и болест на сортировчиците на вълна, поради това, че тези професии са особено рискови за заболяването, поради излагане на животински продукти, които са замърсени със спори на антракс
• първа фаза на инфекцията: протичането е двуфазово, като началната фаза е неспецифична с общо неразположение, субфебрилитет, миалгии, непродуктивна кашлица, болки в гърдите или в корема, слабост, умора, липса на апетит, главоболие и други
• втора фаза на инфекцията: в рамките на около два до три дни първата фаза прогресира във втората фаза с висока температура, изразен токсико-инфекциозен синдром, диспнея и цианоза. Започва като бронхит, после се развиват инфилтрати в белодробния паренхим с плеврален излив
• усложнения: бързо настъпва хипотермия, шок, тежки усложнения и летален изход. При около половината от пациентите състоянието се усложнява с менингит във връзка с разпространение на причинителя, проникване през кръвно-мозъчната бариера и засягане на централната нервна система

Диагноза

Поставянето на диагнозата при белодробната форма на антракс се основава на обстойния анализ на получената от разностранните и целенасочени изследвания информация:

• разпит и преглед: епидемиологичната анамнеза играе важна роля, като е полезно изясняването на професията на засегнатия, данни за употреба на венозни наркотични субстанции, контакт с почва и болни животни и други в комбинация с данни за давността, тежестта и особеностите на оплакванията. Необходим е подробен клиничен преглед за обща оценка на състоянието и преценяване необходимостта и естеството на допълнителните изследвания
• лабораторни изследвания: подробни кръвни изследвания в комбинация с уринен анализ с цел подпомагане на диференциалната диагноза. Обикновено се установяват характерните за бактериална инфекция промени в белия кръвен ред и маркерите на възпалението
• изолиране на причинителя: вземат се материали за изследване от болни: съдържимо от везикули, пустули и язви, храчки, фецес и кръв. За поставяне на бърза диагноза на антракса особено подходящ е имунофлуоресцентният метод, както и полимеразно-верижната реакция (PCR)
• рентгенография на бял дроб: за диагнозата значение има рентгеновото изследване на белия дроб, което показва разширяване на медиастиналната сянка, пръснати инфилтрати в паренхима и в някои случаи ангажиране на плеврата
• други изследвания: при съмнения за дисеминиране на процеса и въвличане на други органи може да се наложи назначаване на други изследвания, включително компютърна томография, изследване на ликвор, фекален тест и други

Диференциалната диагноза налага различаване на белодробната форма на антракс от някои инфекциозни и неинфекциозни заболявания, провокиращи сходни клинични оплаквания и лабораторни промени.

Лечение

Терапевтичният подход при пациенти с белодробна форма на антракс изисква спешно хоспитализиране и настаняване в съответното инфекциозно отделение при спазване на стриктни мерки за дезинфекция и контрол.

Етиологичното лечение на заболяването включва назначаване на подходящи антибиотици в комбинация с антитоксин, симптоматични и патогенетични средства:

• антибиотици: антибиотичната терапия следва да започне възможно най-рано, като включва парентерално приложение на достатъчно високи дози тетрациклини (доксициклин се използва най-често във връзка с широкия си спектър и дълъг полуживот), квинолони (ципрофлоксацин, левофлоксацин, моксифлоксацин), някои пеницилини, амфениколи и други средства, към които причинителят на антракс показва чувствителност. Терапията е продължителна, като при част от пациентите може да надхвърли два месеца
• антитоксин: интравенозно приложение на антитела, насочени към произвежданите от антраксните бактерии в организма токсини, се назначава при част от засегнатите успоредно с антибиотичната терапия
• общи мерки и симптоматични средства: в редица случаи се налага лечение с кислород, назначаване на общи реанимационни мерки, водно-електролитни вливания, приложение на кортикостероиди, аналгетици, антипиретици, противовъзпалителни агенти и други с цел подпомагане на стабилизирането и възстановяването на пациентите

Прогнозата е сериозна, като без лечение формата е летална при над две трети от засегнатите, но дори и на фона на подходящо лечение тежките усложнения и смъртността са високи.

Изображения: freepik.com