Белодробна форма на антракс МКБ A22.1

Антраксът е остра инфекциозна зооантропоноза, причинена от спорообразуващи бактерии. Заболяването протича с интоксикация и поява на специфична лезия на кожата или лигавиците.

Причинителят на антракса - Bacillus anthracis е сравнително голяма, неподвижна Грам-положителна пръчка. Образува спори, които са изключително устойчиви - в почвата, кожите и фуража се запазват в продължение на десетки години.

Боледува човекът, както и някои домашни и диви животни.

Пътищата на заразяване при хората са:

• контактен
• алиментарен
• въздушно-капков

Входна врата на инфекцията може да бъде:

• наранената кожа или лигавици
• дихателната система - при вдишване на прах, съдържащ антраксни спори
• лигавицата на храносмилателния тракт - при консумация на недобре термично обработено месо или месни продукти
• конюнктивата

Белодробната форма на антракс възниква в резултат на инхалация на антраксни спори.

Инкубационният период е от 1 до 6 дни.

Респираторната форма на антракс е позната и като болест на вехтошарите и болест на сортировчиците на вълна, поради това, че тези професии са рискови за заболяването, поради излагане на животински продукти, които са замърсени със спори на антракс.

Протичането е двуфазово. Началната фаза е неспецифична с общо неразположение, субфебрилитет, миалгии, непродуктивна кашлица, болки в гърдите или в корема. За 2-3 дни прогресира във втората фаза с висока температура, изразен токсико-инфекциозен синдром, диспнея и цианоза. Започва като бронхит, после се развиват инфилтрати в белодробния паренхим с плеврален излив. Бързо настъпва хипотермия, шок и бърз летален изход. При около половината от пациентите се усложнява с менингит.

За диагнозата значение има рентгеновото изследване на белия дроб, което показва разширяване на медиастиналната сянка, пръснати инфилтрати в паренхима и в някои случаи ангажиране на плеврата. Вземат се материали за изследване от болни: съдържимо от везикули, пустули и язви, храчки, фецес и кръв. За поставяне на бърза диагноза на антракса особено подходящ е имунофлуоресцентният метод, както и полимеразно-верижната реакция (PCR).

При всеки пациент с белодробна форма на антракс е необходимо незабавно започване на лечение, задължително в болница. Антибиотик на избор е Penicillin G във високи дози, алтернативни са доксициклин и ципрофлоксацин. Бактериите са чувствителни и на еритромицин, цефазолин, тетрациклин, хлорамфеникол, гентамицин, ципрофлоксацин.

Прогнозата е лоша, въпреки лечението изходът е фатален в около 80% от случаите.