Начало Медицинска енциклопедия Заболявания Инфекциозни и паразитни болести Бактериални зоонози Чума Белодробна чума

Белодробна чума МКБ A20.2

Белодробна чума МКБ A20.2 - изображение

Чумата е остра инфекциозна зооантропоноза, пренасяна от бълхи и гризачи. Протича с токсиинфекциозен синдром и хеморагично-некротично възпаление на лимфните възли, белите дробове и други органи.

Най-важен резервоар на заразата са плъховете. Човек се заразява чрез бълхите на гризачите. Други преносители са човешката въшка и дървениците.

Заболяването е разпространено в Африка, Южна Америка и Азия.

Една от най-често срещаните клинични форми на заболяването е белодробната чума. Входна врата на инфекцията са дихателните пътища. Наблюдават се първична и вторична белодробна форма. Белодробната чума е силно заразна и се предава лесно от човек на човек чрез пръски и храчки.

Първичната белодробна чума се характеризира с бурно начало и много силно изразени начални токсиинфекциозни симптоми - хиперпирексия, тахикардия, неспокойствие, цианоза, кожни и конюнктивални кръвоизливи и др. Към края на първото денонощие се появяват силни бодежи в гръдния кош, изразена тахипнея, задух и кашлица. Болните отделят по-малко или по-голямо количество храчки в началото кръвенисти и по-късно кървави. Установяват се физикални данни за пневмония. Тя напредва бързо и често завършва летално. Към 3-4 ден настъпва респираторен дистрес, сърдечно-съдова недостатъчност с генерализирана цианоза, нишковиден пулс, много ниско кръвно налягане, супорозно състояние, кръвоизливи по кожата и от вътрешните органи и болните завършват летално.

Вторичната белодробна чума се развива най-често при бубонната форма. Има подобна клинична картина.

Рентгеновите изследвания показват разпръснати бронхопневмонични огнища, кухини или плътни конфлуиращи сенки. Храчките на болните съдържат изобилие от чумни бактерии. Диагноза се потвърждава чрез натривка, боядисана по Грам или с метиленово синьо на храчки и по-рядко на кръв.

Диференциална диагноза се прави с малария, пневмония, грип.

Лечението на белодробна чума включва стрептомицин в комбинация с тетрациклин или хлорамфеникол в комбинация с тетрациклин и сулфадиацин.

Прогнозата е сериозна. При лечение леталитетът е 5-12%, а без лечение 25-75%.

Профилактиката включва:

  • международни мерки, хоспитализация на болните, индивидуална изолация, дезинфекция, дератизация и дезинсекция на огнището
  • ваксинация и реваксинация, а понякога и профилактика с широкоспектърни антибиотици или сулфонамиди при наличие на риск за инфекция
3.9, 7 гласа

СИМПТОМИ И ПРИЗНАЦИ ПРИ Белодробна чума МКБ A20.2

ВСИЧКИ

ЛЕЧЕНИЕ НА Белодробна чума МКБ A20.2

КОМЕНТАРИ КЪМ ЗАБОЛЯВАНЕТО