Чума МКБ A20
› Диагноза
› Лечение
Въведение
Чумата принадлежи към особено опасните инфекциозни заболявания и се отнася към групата на зооантропонозите (боледуват хора и животни). Инфекцията се счита от мнозина за изчезнала, но ежегодно в световен мащаб се съобщават по няколко хиляди нови случая, значителен процент от които завършват летално, въпреки наличието на ефективно лечение.
Съществуват спекулации за риск от използване на чумата като биологично оръжие във връзка с нейното остро протичане, бързо разпространение на заразата и висок леталитет.
Причинител и особености
Чумата, известна от миналото с псевдонима черната смърт във връзка с някои особености в клиничното протичане и изключително високия леталитет, довел до опустошаването на редица райони по цял свят, е остро, силно заразно и тежко протичащо заболяване, характеризиращо се със следните особености:
- честота и разпространение: инфекцията може да се развие във всяка точка на света във връзка с мобилността на населението, като сред районите с най-висока честота, се включват Аризона, Калифорния, Колорадо, Ню Мексико, Мадагаскар, демократична република Конго, Перу и други
- етиологичен причинител: причинител на чумата е Yersinia pestis, Грам-отрицателен бактерий. Той е неподвижен, не образува спори, но образува капсула и отделя ендотоксини и екзотоксини
- резервоар на инфекцията: естествен резервоар са голям брой гризачи, плъхове, мишки, катерици, лалугери, а специфичен преносител биват някои видове бълхи. Попаднали в резервоара, бактериите започват да се размножават и образуват така наречения чумен блок в стомахчето си, който при опит за кръвосмучене регургитира и бактериите достигат до входната врата (най-често кожата) и се инокулират в здравия организъм
- механизъм на заразяване: заразяването на човека се осъществява по няколко основни механизма, а именно трансмисивен (след ухапване от бълхи), контактно-битов (при директен или индиректен контакт с болни хора или животни), алиментарен (при консумация на сурово контаминирано месо), въздушно-капков (при инхалиране на частици, съдържащи причинителя). В зависимост от пътя на проникване на чумните бактерии се проявява съответната локализация и форма на заболяването
- патогенетични особености: най-често от входната врата чумните бактерии достигат до регионалните лимфни възли, където предизвикват хеморагично възпаление с образуване на бубон. От първичният бубон бактериите достигат до останалите лимфни възли, кръвта и различни органи и системи. Важна особеност е рискът от засягането на централната нервна система при всички клинични форми. Чумата трябва да се подозира при всеки фебрилен пациент, който е пребивавал в ендемичен район и е с епидемични данни за възможно заразяване от гризачи
Симптоми и видове
Инкубационният период, представляващ времето то заразяване до появата на първите признаци на инфекцията, при чумата варира от един от десет дни, като най-често е от порядъка на два до шест дни.
Инфекцията се характеризира с изразена интоксикация и с пет основни форми на протичане в зависимост от входната врата, а именно бубонна форма, кожна форма, белодробна форма, чревна форма и септична форма (развиваща се при попадане на чумните бактерии в кръвообращението и последващото им разпространение в различни органи и системи).
Обикновено клиничната картина започва внезапно и остро с фебрилитет, втрисане, адинамия, замъглено съзнание и характерно лице, наричано в медицинската литература facies pestica, с периорална цианоза, инециирани конюнктиви и зачервено лице.
Основните форми или видове чума и характерните прояви при тях включват:
- бубонна чума: при бубонната форма на чума засегнатите лимфни възли са увеличени, плътни, болезнени. Наблюдава се колатерален оток и синкав цвят на кожата в областта. Бубоните могат да нагноят и да фистулизират
- целуларно-кожна чума: кожната форма се характеризира с хеморагии и нагнояване на кожата, след което се образува чумен карбункул, който прераства в дълбока, болезнена язва. Язвата е покрита с кафяво-черна коричка
- белодробна чума: белодробната форма протича тежко с висока температура, задух и кашлица с кървава експекторация. Еволюцията на тази форма е много бърза и изключително често завършва летално в рамките на дни с картината на сърдечна и дихателна недостатъчност
- чумен менингит: при проникване на причинителите в централната нервна система и засягане на обвивките на главния мозък се развива чумен менингит, протичащ с типичните за менингит неврологични оплаквания. Прогресията е бърза и състоянието на болните изисква антибиотично лечение от спешен порядък
- септична чума: септичната чумна форма е много масивна инфекция, протичаща със замъглено съзнание, хеморагична диатеза, хепатоспленомегалия и завършва летално за няколко дни
- други форми на чума: в ендемичните за чума райони при част от засегнатите инфекцията може да протече абортивно, безсимптомно или под формата на pestis minor със слабо проявени клинични оплаквания, неспецифично протичане и значително по-добра прогноза
- чума, неуточнена: при невъзможност за уточняване на входната врата и локализацията на първичното огнище, съответно категоризиране в някои от гореизброените видове, се говори за неуточнена чума
Диагноза
За поставянето на диагноза чума са необходими своевременни мерки, комплексен и целенасочен подход, особено в райони, които не са ендемични за инфекцията. Обикновено диагностичният подход включва обстоен анализ на информацията, получена от:
- епидемиологична анамнеза: пребиваване или престой в ендемичен район, данни за ухапване на бълхи, контакт с болни от чума хора, контакт с болни или живи дребни гризачи, упражняване на рискова професия, къмпингуване или упражняване на хоби на открито в ендемичен ареал и други
- физикални находки: подробен клиничен преглед с оглед на кожата и видимите лигавици, оглед и палпация на лимфни възли, аускултация на белите дробове, оценка на общото състояние. Откриването на входната врата може да подпомогне диагнозата, а при бубонната форма откриването на бубони предполага диагнозата, но за потвърждаване се назначават микробиологични изследвания
- лабораторни изследвания: пълни кръвни изследвания с проследяване маркерите на възпалението, чернодробните ензими, урея, креатинин и други с цел подпомагане на диференциалната диагноза и оценка на тежестта на увреждане на засегнатите
- изолиране на причинителя: необходимо е микробиологичното изолиране на чумния бактерий от пунктати то бубон, храчка или кръв с използването на различни техники. В ендемичните райони са налични бързи тестове за диагностика с цел оптимизация на диагностичния и терапевтичния процес
- образни изследвания: при съмнения за увреждания на вътрешните органи може да се наложи извършване на различни образни изследвания, като рентгенография на бял дроб, компютърна томография и други
Диференциална диагноза следва да се прави с туларемия, туберкулоза, сепсис, антракс, петнист тиф, някои неопластични и други инфекциозни заболявания, показващи идентични клинични и лабораторни находки.
Лечение
Терапевтичният подход при потвърдена инфекция изисква своевременно стартиране на подходящо лечение, като многобройни проучвания потвърждават ползите от възможно най-ранно започване на антибиотичното лечение, още в рамките на първото денонощие от появата на симптомите:
- етиологично лечение: чумата е бактериална инфекция и подлежи на ефективно лечение с антибиотици, като с доказана активност са тетрациклини (доксициклин), някои аминогликозиди (стрептомицин, гентамицин), някои квинолони (ципрофлоксацин, левофлоксацин, моксифлоксацин), амфениколи (хлорамфеникол), а при нужда и някои сулфонамиди във високи дози и за достатъчно продължителен период от време
- симптоматично лечение: съобразно състоянието на засегнатите може да се наложи приложението на обезболяващи, средства за понижаване на температурата, водно-електролитни разтвори, кислородна терапия, общи реанимационни мерки, хирургична обработка на засегнати кожни участъци или лимфни възли и други
- изолация: болните се изолират при спазване на строги мерки и забрана за посещение от външни лица. Болничният персонал следва да използва специално защитно облекло с цел ограничаване на риска от разпространение на заразата. Пациентите са на строг постелен режим до пълното им възстановяване
Прогнозата е сериозна, особено при забавяне на диагнозата и лечението, при наличие на усложнения, както и при септичната форма на инфекцията. Без специфично лечение смъртността е изключително висока.
Профилактиката на болестта включва избягване на ендемични райони, подходящи мерки за санитарен контрол, дератизация, дезинсекция, използване на подходящи предпазни средства при домашните любимци за намаляване риска от пренасяне на бълхи, своевременно уведомяване на съответните органи при случай на инфекция и много други.
Изображения: freepik.com
Видове Чума МКБ A20
Симптоми и признаци при Чума МКБ A20
ВсичкиЛечение на Чума МКБ A20
Продукти свързани със ЗАБОЛЯВАНЕТО
Библиография
https://en.wikipedia.org/wiki/Plague_(disease)
https://www.who.int/news-room/fact-sheets/detail/plague
https://www.mayoclinic.org/diseases-conditions/plague/symptoms-causes/syc-20351291
https://my.clevelandclinic.org/health/diseases/17782-plague
https://www.nationalgeographic.com/science/article/the-plague
https://www.msdmanuals.com/professional/infectious-diseases/gram-negative-bacilli/plague-and-other-yersinia-infections
https://medlineplus.gov/ency/article/000596.htm
https://www.healthline.com/health/plague
https://www.webmd.com/a-to-z-guides/plague-faq
Коментари към Чума МКБ A20