Чума, неуточнена МКБ A20.9

› Въведение

› Причинител и особености

› Симптоми

› Диагноза

› Лечение

Въведение

Чумата представлява особено опасна природоогнищна инфекция, с причинител Yersinia pestis. Причинителят отделя ендотоксини и екзотоксини. Протича с тежка интоксикация, висока температура и възпалителни процеси в лимфните възли, белите дробове, кожата и други органи.

При чума, неуточнена, не може да бъде локализирано първичното огнище и входната врата за инфекцията, което в много от случаите значително затруднява диагнозата и съответно забавя лечението.

Причинител и особености

Чумата се причинява от Yersinia pestis, от семейство Enterobacteriaceae, като показва периодични епидемични взривове в някои райони на Китай, Перу, Колорадо, Калифорния, Мадагаскар и други със съобщаване на няколко хиляди новозаразени всяка година.

Резервоар на инфекцията са малки гризачи, мишки, плъхове, а преносителите са редица видове бълхи.
Входна врата на инфекцията е кожата или белите дробове и много по-рядко стомашно-чревният тракт.

При инфектиране през кожата, на мястото на инокулацията, чумните бактерии могат да се размножат и да предизвикат хеморагично-некротично възпаление (кожна форма на чума), но по-често по лимфен път агентите достигат до регионалните лимфни възли, без да са предизвикали кожна реакция. В лимфните възли патогените се размножават и предизвикват хеморагично-некротично възпаление с изразен хеморагичен оток. Постепенно поразените възли срастват помежду си и формират възпалителен конгломерат, наречен чумен бубон, който по-късно може да фистулизира.

От първичния бубон чумните бактерии могат да се разпространят до следващите лимфни възли и да формират бубони от втори, дори трети ред. От лимфните възли патогените попадат в общото кръвообращение и се развива бактериемия, сепсис или септикопиемия с метастази във вътрешните органи, както и тежка ендотоксинемия с токсиинфекциозен шок, хеморагична диетеза, ДИК-синдром, остра бъбречна недостатъчност, токсичен миокардит със сърдечна слабост и други. Септични форми могат да се развият и без видимо засягане на кожата и лимфните възли.

При аерогенно заразяване се развива първична белодробна чума с хеморагични и некротични възпалителни промени и обилен серозно-хеморагичен оток.

Хеморагичен ентероколит се развива при попадане на чумните бактерии в стомашно-чревния тракт.
При неуточнената форма на чума не може да се определи входната врата и не се локализира добре изразено първично огнище, което значително затруднява клиницистите.

Симптоми

Клиничното протичане при неуточнена чума показва значителна вариабилност при отделните пациенти, като е възможно леко, умерено или тежко протичане, с или без развитие на сериозни усложнения:

• инкубационен период: инкубационният период (времето от заразяване с причинителя до появата на първите признаци на инфекцията) е от 1 до 6 дни, а при много от засегнатите може да достигне и до 10 дни
• начални оплаквания: началото е остро, внезапно, с втрисане и бързо повишаване на температурата до значителни стойности. Клиничната картина протича с мъчително главоболие, гадене, повръщане, силни мускулни болки, зачервено лице, инициирани конюнктиви, неясен говор, несигурна походка. Може да има още възбуденост, неспокойствие, замъглено съзнание, халюцинации, бълнуване
• facies pestica: лицето на засегнатите се променя по характерен начин, като е цианотично с изострени черти, показващо тежко страдание и ужас, откъдето произлиза и наименованието му, а именно facies pestica
• полиорганни нарушения: в хода на инфекцията могат да се развият много други симптоми, включително при засягане на сърдечно-съдовата система (тахикардия, аритмия, глухи сърдечни тонове, генерализирана цианоза, задух, тежка хипотония), хепатомегалия, спленомегалия
• локални нарушения: проявяват се и локални симптоми според клиничната форма (кожна, бубонна, белодробна, ентероколитна, септична). При неуточнената чума е възможно комбиниране на симптомите или липса на данни за съответните промени

Диагноза

Поставянето на диагнозата при неуточнена форма на чума често се основава на метода на изключването, като са необходими многобройни изследвания за потвърждаване на диагнозата и целенасочена микробиологична диагностика за изолиране на конкретния причинител:

• разпит и преглед: подробна епидемиологична анамнеза (посещение на ендемичен район, къмпингуване в рискови ареали, упражняване на рискова професия), давност, тежест и особености на оплакванията, данни за ухапване от бълхи и оценка на рисковите фактори в комбинация с обстоен и подробен физикален преглед за обща оценка състоянието на засегнатите
• лабораторни и микробиологични изследвания: диагнозата при чума, неуточнена, се потвърждава най-често чрез имунофлуоресцентни методи, посявка на хранителни среди с кръвен агар и инокулация на морски свинчета. Лабораторните промени включват левкоцитоза с изразено олевяване, неутрофилия, аденозинофилия, моноцитоза, лимфопения, токсиинфекциозни промени в неутрофилите, тромбопения, повишена скорост на утаяване на еритроцитите и фибриноген в кръвта. Левкопенията при тежките клинични форми е лош прогностичен белег
• образни и инструментални изследвания: за установяване наличието на поражения по вътрешните органи може да се наложи извършването на ехография, рентгенография, компютърна томография и други образни изследвания

Диференциалната диагноза е широка и налага различаване от редица инфекциозни (бактериални, вирусни, гъбични, протозойни) заболявания, както и от някои малигнени образувания, системни увреждания и други.

Лечение

Терапевтичният подход при неуточнена чума се определя съобразно естеството на уврежданията, симптомите и усложненията при конкретния пациент. Етиологичното лечение включва подходящи антибиотици, докато патогенетичното и симптоматично лечение се определя в зависимост от тежестта на протичане и лабораторните промени:

• антибиотична терапия: ранното стартира, при възможност до едно денонощие след появата на първите прояви на инфекцията, се асоциира със значително по-нисък риск от усложнения и съответно с по-добра прогноза. С висока ефективност са определени антибиотици, като например стрептомицин, доксициклин, гентамицин, ципрофлоксацин, левофлоксацин, хлорамфеникол, някои сулфонамиди и други в подходяща комбинация, достатъчно високи дози и достатъчно продължителен лечебен курс
• патогенетично и симптоматично лечение: патогенетичното и симптоматичното лечение включват поддържане на хомеостазата, борба с шока, приложение на антипиретици, аналгетици и антиинфламаторни средства, допълнително назначаване на витамини и други
• изолация на засегнатите: заболяването подлежи на строги карантинни мерки и контрол. Болните се изолират, контактните им също. Обслужващият персонал трябва да е със специално защитно облекло

Прогнозата на чумата е сериозна, като леталитетът зависи до голяма степен от ранната антибиотична терапия и подходящо лечение. Дори на фона на лечение леталитетът може да надвиши десет процента, докато липсата на лечение се асоциира с леталитет в над две трети от случаите.

Изображения: freepik.com