Антитоксин

Въведение

Антитоксин е антитяло със способност да неутрализира специфичен токсин. Използването на антитоксини се отнася към специфичната пасивна имунотерапия (серотерапия).

Антитоксините се произвеждат в организмите и могат да се инжектират в други организми, включително хора, за лечение на инфекциозно заболяване. Тази процедура включва инжектиране на животно (най-често коне) с безопасно количество от определен токсин. След това тялото на животното произвежда антитоксина, необходим за неутрализиране на токсина.

След необходимото за образуване на антитоксина време се взима кръв от животното, антитоксинът се пречиства и инжектира в човек или друго животно, предизвиквайки временен пасивен имунитет. За да се предотврати серумна болест, често е най-добре да се използва антитоксин, получен от същия вид - хомоложен (например да се използва човешки антитоксин за лечение на хора).

Повечето антитоксинови препарати се приготвят от донори с високи титри на антитяло срещу токсина, което ги прави хиперимунни глобулини. Антитоксините се използват профилактично и терапевтично.

Антисерум

Серум с висока концентрация на антитоксин се нарича антисерум.

Антисерумът представлява кръвен серум, който съдържа специфични антитела срещу инфекциозен организъм или отровно вещество. Антисерумите се произвеждат в организма на животни (напр. кон, овца, вол, заек) и хора в отговор на инфекция, интоксикация или ваксинация и могат да се приложат върху друг индивид, за да успее да придобие имунитет към специфична болест (най-често инфекциозна) или за лечение на ухапвания или ужилвания от отровни животни. Най-често се използват антисеруми от животни, но има хора, алергични към животни, тогава са показани за използване единствено човешките антисеруми.

Дифтериен антитоксин

Първият открит антитоксин е срещу дифтерия през 1890 г. от Емил фон Беринг и Шибасабуро Китасато, за което Беринг получава Нобелова награда за физиология и медицина през 1901 г. Днес антитоксините се използват при лечението на ботулизъм, дифтерия, дизентерия, газова гангрена и тетанус. Ако токсинът е отрова, образуваният антитоксин или съдържащият го антисерум се нарича антивенин.

Лечение на дифтерия с антитоксин (токсин-неутрализиращо антитяло)

Дифтерийният антитоксин се произвежда от коне чрез инжектирането им с инактивиран с формалдехид дифтериен токсин, като този, използван в човешката ваксина. Антитоксинът има клинична ефикасност от 97%. Антитоксинът неутрализира несвързания екзотоксин (дифтериен токсин). От изключителна важност е антитоксинът да се приложи възможно най-бързо и обикновено още преди лабораторно потвърждение на инфекцията, за да има ефект.

Ботулинов антитоксин

Ботулиновият токсин често се цитира като най-силната отрова като смъртоносната доза е 1 нанограм/килограм. Първият ботулинов антитоксин е разработен през 70-те години на миналия век от Института за медицински изследвания на инфекциозните болести на армията на САЩ.

Тетаничен антитоксин

Тетанус антитоксин, който съдържа антитела, получени от кръвта на хора, имунизирани срещу болестта, се дава, за да помогне за неутрализиране на токсина в кръвния поток, но има малък ефект, след като токсинът засегне нервните окончания. Тетаничният антитоксин също се получава от кръвния серум на коне, предварително инокулиран с тетаничен токсоид.

Ботулизъм, дифтерия и тетанус са тежко протичащи инфекции с висока смъртност. Въвеждането на антитоксините, съответно антисеруми, заедно с точния момент на тяхното приложение намаляват значително смъртността от тези заболявания.

Усложнения

При приложение на хетероложни серуми може да се стигне до алергични прояви - анафилактичен шок, серумна болест или дригу по-слабо изразени алергични симптоми.

Снимки: freepik.com