Дифтерия МКБ A36

› Въведение

› Причинител и особености

› Видове и симптоми

› Диагноза

› Лечение

› Профилактика

Въведение

Дифтерията представлява остро инфекциозно заболяване, принадлежащо към респираторните инфекции, което се характеризира с фибринозно възпаление на тонзилите, фаринкса, ларинкса, по-рядко на трахеята и бронхитите, засягане на регионалните лимфни възли, системни прояви с тежко протичане, висок риск от усложнения и висок леталитет.

След въвеждане на задължителната имунизация срещу инфекцията нейната честота и разпространение значително намаляват, като в Европа дифтерията е спорадично заболяване.

Причинител и особености

Дифтерията принадлежи към респираторните инфекции, като болестният процес се отличава със следните особености:

• етиологичен причинител: причинител на дифтерията е Corynebacterium diphteriae, Грам-положителен пръчковиден бактерий с удебелени краища и форма на гиричка), който не образува спори и капсули, не притежава ресни и е неподвижен. Повечето от представителите на род Corynebacterium са част от нормалната флора на кожата и лигавиците на горните дихателни пътища, чревния и урогениталния тракт на човека и могат да причинят опортюнистични инфекции в имунокомпрометирани пациенти, инфекции при хора с изкуствени импланти (съдове, клапи, протези), както и инфекции при трайно катетеризиране

• източник на заразата: единственият източник и резервоар на инфекцията е човекът, болен или здрав заразоносител
• механизъм на предаване: инфекцията се разпространява по въздушно-капков механизъм посредством пръски при говор, кашляне, кихане. В редки случаи е възможно заразяване по контактен път чрез контаминирани предмети и принадлежности на заразените лица
• входна врата на инфекцията: входната врата е лигавица на горните дихателни пътища (назофарингеална, фарингеална, ларингеална област), рядко лигавиците на конюнктивите, половите органи или увредената кожа
• продукция на екзотоксин: дифтерийният бактерий не преминава в кръвта, а остава на мястото на внедряването, където секретира екзотоксин. Дифтерийният екзотоксин е общобиологична отрова и уврежда всички клетки, но основният му ефект се проявява в съседство на проникване на дифтерийния бактерий и действа селективно върху сърцето и нервите. На мястото на проникване токсинът образува типични налепи, изградени от некротични епителни клетки, фибрин и клетъчни инфилтрати. Налепите се състоят от сиви или сиво-белезникави мембрани, които могат да се локализират в ограничен участък или да се разпространят. Подлежащата съединителна тъкан е силно оточна

Видове и симптоми

В зависимост от локализацията на промените се различават няколко форми или видове дифтерия, всяка от които според клиничното протичане може да се подраздели на лека, умерено тежка, тежка и хипертоксична.

Основните видове дифтерия и характерните за тях особености включват:

• дифтерия на фаринкса: това е най-честата форма на болестта, като промените са локализирани в областта на задните структури на устната кухина и проксималната част на фаринкса. Налице е токсико-инфекциозен синдром в комбинация с формиране на типични за болестта мембрани или налепи
• назофарингеална дифтерия: при тази форма промените са локализирани в областта на ноздрите, устната кухина и фаринкса, с наличие на назална секреция и формиране на мембрани по лигавиците
• ларингеална дифтерия: тази форма на дифтерия може да се развие в хода на фарингеалната или да стартира с първично огнище в ларингеалната област. Характерно е протичане под формата на круп, преминаващ през три последователни стадия, а именно катарален, стенозиращ и асфиктичен

• дифтерия на кожата: кожната форма на заболяването се среща по-често при наличие на наранявания, порезни рани и травми на кожата, създаващи входна врата за инфекцията. Характерно е формирането на типичните за болестта мембрани, които показват склонност към улцерации (разязвявания). Язвите могат да бъдат единични или множествени, като размерите им варират. Тази форма на заболяването представлява своеобразен резервоар на инфекцията, тъй като болните продължително време са силно заразни
• друга дифтерия: възможно е засягане на различни органи и системи с развитие на дифтериен конюнктивит, полиневрит, цистит, нефрит, миокардит и други, като в зависимост от засегнатите структури се наблюдават и различни клинични оплаквания. Дифтерийният миокардит е често усложнение на различните форми на дифтерия и крие риск от сърдечна недостатъчност и внезапна сърдечна смърт
• дифтерия, неуточнена: при невъзможност за уточняване на вида на дифтерията се говори за неуточнена форма

Диагноза

Поставянето на диагнозата при дифтерия изисква комплексен подход и системни мерки, като при най-малки съмнения за болестта е необходимо своевременно изолиране на засегнатите.

Диагнозата обикновено се поставя въз основа на обстойния анализ на информацията, получена от следните изследвания:

• анамнеза и клиничен преглед: епидемиологичната анамнеза за контакт с болен от дифтерия, посещение на район с висока заболеваемост или липса на поставена имунизация има важно значение. Данните за давността, тежестта и особеностите на оплакванията, както и обективните клинични находки също подпомагат значително диагностичния процес
• лабораторни изследвания: назначават се подробни кръвни изследвания, а в някои случаи и уринен анализ, като често се установяват типичните за бактериална инфекция промени в белия кръвен ред и маркерите на възпалението
• микробиологични изследвания: за потвърждаване на диагнозата е необходимо микробиологично изследване на материал от засегнатите участъци, като се прави посявка на специфична среда. Допълнително се назначава и антибиограма, която впоследствие подпомага терапевтичния процес, тъй като показва чувствителността на бактерията към използваните в практиката антибиотици и химиотерапевтици
• образни изследвания: при съмнения за увреждане на вътрешните органи могат да се назначат подходящи образни методи на изследване

Диференциалната диагноза налага различаване на отделните форми на дифтерия една от друга, както и различаване от някои идентично протичащи инфекциозни, възпалителни или автоимунни заболявания.

Лечение

Терапевтичният подход при дифтерия е комплексен и съобразен с оплакванията и общото състояние на болните. Пациентите задължително се хоспитализират и изолират в съответното инфекциозно отделение за намаляване риска от разпространение на заразата във връзка с високия контагиозен индекс на болестта.

Лечението при дифтерия включва:

• противодифтериен серум: в най-ранен срок се прилага противодифтериен серум, който значително подпомага терапията и въздейства за намаляване риска от тежко протичане и разпространение на инфекциозния процес
• антибиотична терапия: етиологичното лечение на инфекцията е с антибиотици, като най-често се прилагат макролиди и пеницилини, съобразно резултатите от антибиограмата
• симптоматични средства: назначават се подходящи симптоматични средства, съобразно оплакванията на пациентите, като допълнително могат да се включат и кортикостероиди, кислородна терапия, инвазивни лечебни методи и други за подпомагане на терапията

Профилактика

Най-ефективната профилактика срещу дифтерия е имунизацията с комбинираната ваксина против дифтерия, тетанус и коклюш, която съдържа дифтериен токсоид и осигурява активен имунитет.

Ваксината се прилага по схема, стартирайки с първи прием при навършване на два месеца, като важна особеност е необходимост от периодична реимунизация за поддържане на активния имунитет.

Полезна и подробна информация по темата може да откриете в раздел Лечения:
» Ваксина дифтерия, тетанус, коклюш

Изображения: freepik.com, dermnetnz.org