Назофарингеална дифтерия МКБ A36.1

› Въведение

› Причини и особености

› Симптоми

› Диагноза

› Лечение и прогноза

Въведение

Дифтерията представлява остро инфекциозно заболяване, което се характеризира със специфично възпаление на горните дихателни пътища и чести усложнения от страна на сърдечно-съдовата, нервната и отделителната система. Засяга по-често малки деца и лица в напреднала възраст, като на особен риск са изложени лицата без поставените задължителни имунизации. Честотата в световен мащаб е относително ниска благодарение на въведените специфични профилактични мерки с комбинираната ваксина срещу дифтерия, тетанус и коклюш.

Назофарингеалната дифтерия представлява форма на заболяването, при която болестното огнище е фокусирано в назофарингеалната област.

Причини и особености

Назофарингеалната дифтерия е относително честа форма на заболяването, като специфично се засяга именно назофарингеалната област и горните дихателни пътища. Характерно за болестния процес е следното:

• етиологичен причинител: специфичен причинител на заболяването е бактерията Corynebacterium diphteriae, представляваща Грам-положителна пръчица
• източник на инфекцията: източник на инфекцията са болните с клинично проявени симптоми, реконвалесцентните (които са в процес на оздравяване), но също и здравите заразоносители, при които липсват клинични прояви
• механизъм на предаване: заразата се предава основно по въздушно-капков път посредством пръски при говор, кашляне, кихане. Възможно е, макар и в по-редки случаи, заразяване по контактен път посредством контаминирани (замърсени) предмети, хавлии, кърпи и принадлежности на заразените лица. Входна врата за инфекцията са лигавиците на горните дихателни пътища, като много често първичното огнище се локализира именно в назофарингеалната област
• рискови групи: засягат се най-често деца до 5-годишна възраст, особено при наличие на пропуски в имунизационния календар. Възможно е заразяване и на лица в напреднала възраст, особено при изразен имунен дефицит, липса на поставена ваксина, ниски санитарно-битови условия, пребиваване в ендемични за инфекцията райони

Симптоми

Назофарингеална дифтерия е една от клиничните форми на заболяването, като показва относително висока честота в сравнение с останалите форми на болестта.

Характерно за инфекцията е следното:

• инкубационен период: клиничните прояви започват след кратък инкубационен период (времето от момента на заразяването до появата на първите оплаквания) от 2 до 5 дни, рядко достигайки до 10 дни
• локализация на промените: патологичните промени се ограничават в областта на ноздрите с изтичане на серозно-гноен секрет и нежни белезникави мембрани по лигавиците, особено по назалния септум. С напредване на заболяването мембраните обхващат външната стена на ноздрите и горната устна. По-късно се засяга фаринкса с обхващане задните части на устната кухина и проксималната част на фаринкса
• симптоми: протичането в началото (първите дни) е леко без токсични прояви, но със засягане на фаринкса общото състояние се влошава, налице е наличие на характерни сиви налепи по гърлото и лимфаденомегалия (увеличение на регионалните лимфни възли). Обикновено дифтерията на носа и гърлото протичат заедно и се обединяват в назофарингеална дифтерия. С прогресията на болестните промени настъпва задух, повишение на телесната температура с втрисане, силни болки в гърлото, промени в гласа, главоболие и други
• усложнения: усложненията са резултат от действието на дифтерийния токсин, който засяга предилекционно сърцето и нервната система, като при липса на своевременна медицинска намеса е възможно развитието на тежки увреждания, включително сърдечна недостатъчност и летален изход

Диагноза

Диагнозата на назофарингеалната дифтерия се поставя въз основа на получените резултати от специфични клинични и лабораторни изследвания:

• анамнеза и физикални находки: важно значение имат данните за клинико-епидемиологичната обстановка (посещение на район с висока честота на заболяването, наличие на контакт с болен от дифтерия), информация за давността на оплакванията и приблизителният срок от рисковия контакт и първите оплаквания. Важно значение имат и характерните клинични прояви
• микробиологични изследвания: с най-високо информативно значение за потвърждаване на диагнозата имат микробиологичните изследвания за доказване на специфичния етиологичен причинител и назначаването на антибиограма за определяне на неговата чувствителност спрямо едни от най-често използваните в практиката антибиотици. Материали за изследване са секрети от носа и гърлото, взети със стерилен тампон, като се прави посявка най-късно до 5-6 часа след вземане на материала. Преди посявката се правят две натривки, които се оцветяват по Грам и Нейсер за директна бактериоскопия, ориентировъчно

Диференциалната диагноза при назофарингеална дифтерия изисква различаване от някои бактериални, гъбични и възпалителни заболявания със съответната локализация и особености на промените.

Лечение и прогноза

Лечението при назофарингеална дифтерия се определя строго индивидуално, но болните задължително се хоспитализират, дори преди потвърждение на диагнозата в някои случаи във връзка със силно контагиозния характер на заболяването.

Прилага се хиперимунен антитоксичен противодифтериен серум, разреден по Безредка, като дозата и концентрацията се съобразяват с тежестта на протичане, общото състояние на болния, неговата възраст и тегло. Успоредно с него се инжектира дифтериен токсоид.

Антибиотичното лечение стартира възможно най-скоро и включва препарати от групата на пеницилините (пеницилин, амоксицилин и други) и макролиди (еритромицин), като е необходимо съобразяване на терапията с резултатите от антибиограмата.

За локално облекчение на симптомите се назначават подходящи противовъзпалителни и обезболяващи средства.

Прогнозата се определя строго индивидуално, като е по-добра при ранна диагностика и лечение и липса на усложнения.

Изображения: freepik.com