Ларингеална дифтерия МКБ A36.2

› Въведение

› Причини и особености

› Симптоми

› Диагноза

› Лечение и прогноза

Въведение

Дифтерията представлява остра въздушно-капкова инфекция, която в близкото минало се е характеризирала с висока честота и леталитет, но в съвременната практика се среща рядко, главно при пропуски в имунизационни календар и липса на поставена задължителна ваксина срещу причинителя на дифтерията. Инфекцията се характеризира с формиране на фиброзни налепи на мястото на входната врата на дифтерийните бактерии, с регионална лимфаденомегалия (увеличение на лимфните възли), обща интоксикация и усложнения предимно от страна на сърдечно-съдовата, нервната и отделителната система.

Форма на заболяването е така наречената ларингеална дифтерия, при която болестния процес е фокусиран в областта на ларинкса.

Причини и особености

Честотата на дифтерията е ниска във връзка с въвеждането на масовата имунизация срещу инфекцията. В близкото минало във връзка с лесния и бърз начин на разпространение заболяването е показвало висока честота с развитие на множество усложнения.

Характерно за инфекцията е:

• етиологичен причинител: специфичен етиологичен причинител на заболяването е бактерията Corynebacterium diphteriae, Грам-положителна пръчица
• механизъм на предаване и източници на зараза: заразата се предава основно по въздушно-капков път (дифтерията принадлежи към респираторните инфекции), като в редки случаи е възможно заразяване по контактен път посредством замърсени принадлежности, дрехи и спално бельо на заразените. Източник на инфекцията са болните с клинично изявена форма на заболяването, реконвалесцентните и здравите заразоносители, при които липсват симптоми, но е налице висок риск от предаване на заразата
• локализация на промените: ларингеалната дифтерия (круп) е резултат от десцендирала (разпространила се в посока надолу, от фаринкса към ларинкса) дифтерия на фаринкса, в редки случаи се описва ларингеална първична локализация на заболяването

Симптоми

Ларингеалната дифтерия протича характерно, под формата на така наречения круп. Инкубационният период (времето от момента на заразяване с бактерията до появата на първите видими оплаквания) е рамките на два до пет дни, в много редки случаи може да достигне десет дни.

Крупът при ларингеална дифтерия протича в три обособени стадия, за които е характерно:

• катарален стадий: това е така нареченият стадий на дрезгавата кашлица. Началото е бавно, постепенно, с умерено повишена температура или субфебрилитет. Налице е слабо изразен интоксикационен синдром (адинамия, анорексия). Болните имат груба, лаеща кашлица и дрезгав глас. Този стадий продължава от един до три дни и води до прогресивно влошаване на състоянието с прогресията на болестта

• стенозиращ стадий: отокът и налепите, които бързо обхващат трахеята (дифтериен ларинготрахеит) и бронхите затрудняват дишането. Болните стават неспокойни, имат затруднено дишане, диспноични пристъпи (пристъпи на затруднено дишане в различна степен проявено), шумен, затруднен и удължен инспириум (вдишване), с хлътване на междуребрените мускули, епигастриума, надключичните ямки и югулума (наличие на така наречения тираж). Продължителността на стадия е до три дни, като в края на този период настъпва дихателна недостатъчност с цианоза, тахипнея при повърхностно и аритмично дишане, увреждане на сърдечно-съдовата система, тахикардия, глухи сърдечни тонове. Ако в този период не се направи трахеотомия за облекчаване на дишането, се преминава към асфиктичния трети стадий
• асфиктичен стадий: продължителният кислороден глад и натрупването на въглероден двуокис водят до карбонаркоза (болните привидно се успокояват на фона на значително влошаване на лабораторните показатели). Общото състояние се влошава до крайно тежко с бледосива кожа, дифузна цианоза, студени крайници, хипотония на мускулатурата, разширени зеници, без реакция на светлина. Пулсът става филиформен, кръвното налягане пада. Съзнанието се замъглява, появяват се потрепвания на мускулите или гърчове. Дихателната и сърдечно-съдовата недостатъчност водят до летален изход в кратки срокове

Диагноза

Диагнозата при ларингеална дифтерия се поставя въз основа на някои характерни анамнестични, клинични и лабораторни белези, по-важните от които включват:

• анамнеза и клиничен преглед: важно значение има епидемиологичната анамнеза (контакт с болен от дифтерия, посещение на район с висока честота на инфекцията, пребиваване в среда с лоши санитарно-битови условия и ниска хигиена), както и клиничната картина с данни за поява на оплакванията до пет дни от контакта с болен от дифтерия
• микробиологични изследвания: с важно диагностично значение са микробиологичните изследвания, които на практика потвърждават диагнозата. Прави се посявка на гърлен секрет на специални хранителни среди, като е необходимо успоредно назначаване и на антибиограма за определяне на чувствителността на причинителя към използваните в практиката антимикробни средства

Диференциална диагноза се прави с вирусни инфекции, съдовооточна реакция или стенозиращ субхордален ларингит, едем на ларинкса от различни нокси, чуждо тяло в трахеята, тумор на трахеобронхиалните лимфни възли и други.

Лечение и прогноза

Лечението при ларингеална дифтерия се провежда задължително в болница с хоспитализиране на пациентите дори само при съмнения за инфекцията във връзка с високата контагиозност на процеса и рисковете от възникване на епидемиологично огнище.

Необходимо е осигуряване на постелен режим, с внос на достатъчно течности и пълноценни нутриенти. Преди излизане на антибиограмата може да се приложи противодифтериен серум, а след получаване на резултатите, съобразно техните особености се назначава подходящо антибиотично лечение. От антибиотиците се използват пеницилин, еритромицин, амоксицилин, приложени локално и парентерално.

Прилагат се кортикостероиди, кислород и други при необходимост и наличие на съответните оплаквания. Интубация или трахеостомия се прави при нужда с цел доставка на кислород и осигуряване на редовна аспирация през трахеостомата.

Ларингеалната дифтерия, за разлика от дифтерията на фаринкса и назофарингеалната форма на болестта, се отличава с неблагоприятна прогноза във връзка с бързата прогресия на проявите, наличието на сериозни усложнения и малките терапевтични възможности. Леталитетът е много висок, дори на фона на своевременна диагностика и оптимално лечение.

Изображения: freepik.com