Дифтерия, неуточнена МКБ A36.9

› Въведение

› Причинител и особености

› Симптоми

› Диагноза

› Лечение и прогноза

Въведение

Дифтерията представлява остро инфекциозно заболяване, което се характеризира с фибринозно възпаление на тонзилите, фаринкса, мекото небце, ларинкса, по-рядко на трахеята, бронхите, очите, носа. Заболяването протича с общотоксични симптоми и с чести усложнения от страна на сърдечно-съдовата, нервната и отделителната система.

В зависимост от локализацията на болестните промени се обособяват различни форми на болестта, като при невъзможност за категоризиране на процеса се говори за дифтерия, неуточнена.

Причинител и особености

В развитите страни, където децата са редовно имунизирани, дифтерията е много рядко, спорадично заболяване. Може да засегне неимунизирани, както и имунизирани с отслабена имунна система, среща се и при вторичен имунен дефицит.

Характерно за болестния процес е следното:

• причинител: етиологичен причинител на дифтерията е Corynebacterium diphteriae, Грам-положителна пръчица, която не образува спори, капсули и флагели. Има два вида бактерии, а именно токсигенни (продуциращи екзотоксин) и нетоксигенни (непродуциращи екзотоксин). Устойчиви са във външна среда, което допринася за високия контагиозен индекс
• източник на инфекцията: източник на инфекцията е само човекът, болен (с клинично изявени симптоми) или здрав носител (без видими клинични промени) на дифтерийни бактерии
• механизъм на предаване: предаването на инфекцията става основно по въздушно-капков път посредством пръски при кихане, кашляне или говор. В редки случаи е възможно заразяване по контактен път при досег със замърсени с бактерии предмети, тоалетни принадлежности, кърпи и други
• входна врата: за входна врата на инфекцията служат лигавиците на гърлото, очите, горните дихателни пътища, половите органи и кожата. Причинителят не преминава в кръвта, а остава на мястото на внедряването, където предизвиква локален възпалителен процес с образуване на серофибринозни плътни мембрани. Клиничната картина се обуславя от екзотоксина, който се отделя от причинителя, преминава в циркулацията и оказва токсичен ефект върху нервната, сърдечно-съдовата, отделителната система, надбъбреците и жлъчно-чернодробната система. Около входната врата се оформя оток като израз на реакция на тъканите към токсина и към вторична инфекция

Симптоми

Дифтерия, неуточнена, протича с вариабилна клинична картина, като е възможно проявите да не са особено добре набелязани, което да затрудни поставянето на диагнозата.

Характерно за клиничното протичане при инфекцията е:

• инкубационен период: първите признаци на заразата се проявяват средно след два до пет дни от заразяването
• характерни симптоми: характерно за дифтерията е формирането на плътни, сивобелезникави псевдомембранозни налепи по гърлото и сливиците. Чести симптоми са затруднено дишане, подути лимфни възли, втрисане, висока температура, силна, лаеща кашлица, цианоза, общо неразположение
• обективни промени: обективно се установява хиперемия и оток на тонзилите, покрити с паяжиновидни налепи, които бързо се разпространяват към увулата, мекото небце, фаринкса, ларинкса и долните дихателни пътища. Около трети ден налепите придобиват мръсносив цвят. Шийните лимфни възли се увеличават с перинодуларен оток, който деформира шията. Езикът е сух и обложен, лигавицата на устната кухина е оточна, говорът е носов
• клинични форми: клиничните форми на дифтерията по тежест биват лека, средно тежка, тежка и хипертоксична. Токсичната форма има остро, бурно начало с хипертермия още в първите часове на заболяването, с подчертана интоксикация, вялост, адинамия, унесеност, главоболие, болки в гърлото и корема. При хипертоксичните форми се появява хеморагичен синдром с пропиване на налепите с кръв, кръвоизливи по кожата, епистаксис, хематемеза
• усложнения: при тежко протичане е възможно развитието на различни по вид, локализация и тежест усложнения, като особено характерно е увреждането на сърцето и нервната система

Диагноза

Поставянето на диагнозата при неуточнена дифтерия изисква комплексен подход и анализ на получените от различните диагностични методи резултати:

• анамнеза и физикални находки: важно значение има епидемиологичната анамнеза (контакт с болни от дифтерия, посещение на район с висока заболеваемост, липса на имунизация срещу дифтерия и други), давност на оплакванията, тежест и особености. Физикалните находки варират в значителна степен, като общото състояние е увредено, могат да се открият типичните за болестта мембрани в различни локализации
• лабораторни изследвания: назначават се за подпомагане оценката на общото състояние на засегнатите. Лабораторно се установява левкоцитоза с олевяване, неутрофилия, лимфопения, повишена скорост на утаяване на еритроцитите и други маркери на възпалението
• микробиологични изследвания: за потвърждаване на диагнозата е необходимо микробиологично изследване. Прави се посявка на гърлен секрет на средата на Льофлер и други среди, като след 18 часа се прави препарат по Найсер за търсене на причинителя. Необходимо е и назначаване на антибиограма с цел улесняване на последващата терапия и определяне на чувствителността на бактерията към използваните в практиката антибиотични средства

Диференциалната диагноза налага различаване от отделните форми на дифтерията, но също и различаване от някои други инфекциозни и възпалителни болестни процеси с различна локализация на огнището.

Лечение и прогноза

Терапевтичният подход при дифтерия е комплексен, като се препоръчва своевременна хоспитализация и изолация на засегнатите лица във връзка с риска от заразяване на други лица и медицински персонал.

Дифтерията изисква специфично лечение, като се прилага противодифтериен серум, мускулно.

Антибиотичното лечение включва пеницилини и макролиди, при нужда включване на антибиотици от други групи. При тежки случаи се назначават кортикостероиди, кислород, прави се интубация или трахеостомия, прилагат се различни симптоматични средства в зависимост от оплакванията на засегнатите.

Прогнозата зависи от имунния статус на пациента и срока на приложение на специфичното лечение.

Ранното приложение на противодифтериен серум подобрява значително прогнозата, особено при леките форми на инфекцията. При токсичните форми леталитетът е много висок, дори на фона на ранно стартирало лечение.

Изображения: freepik.com