Дифтерия на кожата МКБ A36.3

› Въведение

› Причини и особености

› Симптоми

› Диагноза

› Лечение и прогноза

Въведение

Дифтерията представлява сериозно заболяване с висока честота на разпространение и висок леталитет в близкото минало, до въвеждането в много страни на задължителната имунизация с разработената комбинирана ваксина срещу дифтерия, тетанус и коклюш.

Дифтерия на кожата представлява форма на дифтерията, причинена от Corynebacterium diphtheriae, която е известно още като "пустинна болка".

Причини и особености

В съвременната медицинска практика дифтерията на кожата се среща рядко във връзка с въведените в редица страни задължителни имунизации, обхващащи и причинителя на дифтерията.

Въпреки това в някои райони на света, както и при определени обстоятелства, е възможно заразяване с тази форма на дифтерия. Характерно за болестния процес е следното:

• специфичен причинител: етиологичен причинител на всички форми на дифтерия е бактерията Corynebacterium diphtheriae, представляваща позитивна при оцветяване по Грам пръчица
• механизъм на предаване: дифтерията принадлежи към респираторните инфекции, като заразяването се предава основно по въздушно-капков път. В по-редки случаи заразяването може да се осъществи посредством контакт с контаминирани от болен от дифтерия тоалетни принадлежности, хавлии и други предмети
• входна врата: обикновено входната врата за инфекцията са лигавиците в назофарингеалната област, но при определени ситуации причинителят може да проникне през кожата, провокирайки кожната форма на заболяването
• източник на заразата: източници на заразата са болните хора (с разгърната клинична картина на различните форми на дифтерия), пациентите, които се възстановяват от болестта, както и здравите заразоносители, при които се изолират бактериите, но липсват клинични прояви
• рискови фактори: основен рискове фактор за заразяване е липса на поставена имунизация срещу причинителя на болестта. Изложени на по-висок риск са малките деца до пет години, възрастните лица, пребиваващите в райони с висока честота на заразата, както и при ниски битово-хигиенни условия. Кожната форма се развива в някои случаи при наличие на наранявания и отворени рани по кожата, които могат да служат като входна врата за инфекцията

Симптоми

При дифтерия на кожата клиничните прояви са разнообразни, като са локализирани предимно по различни участъци от кожата. Характерно за заболяването е честото съчетание и суперинфекция със Staphylococcus aureus и стрептококи от група А, което допълнително утежнява протичането, затруднява лечението и крие риск от усложнения.

Кожната дифтерия е ендемична в тропическите страни, особено в районите без задължителна имунизация срещу причинителя. В края на миналия век са описани подобни епидемични взривове сред ниските социални слоеве в САЩ, предимно сред бездомни алкохолици.

Инфекцията причинява хронични кожни изменения, покрити с мръсносиви мембрани, които нямат склонност към заздравяване. Лезиите обикновено показват улцерозен характер, като стартират като везикула или пустула, която бързо преминава в добре обособена язва. Язвите могат да бъдат единични или множествени, като размерите им варират от милиметри до сантиметри в диаметър.

Най-често се засягат крайниците, особено частта на дланите и ходилата. Служат за резервоар на микроорганизмите по време на епидемичните взривове и в извънепидемичните периоди, тъй като излъчването на причинителя е изключително продължително, като някои по-малки по размери лезии могат да останат незабелязани от околните и да причинят влошаване на епидемичната обстановка.

При много от пациентите е налице ангажиране и на регионалните лимфни възли с развитие на лимфаденомегалия.

Кожните дифтерийни налепи заразяват околните тъкани с C. diphtheriae и могат да провокират развитието на другите форми на болестта, особено дифтерия на фаринкса и назофарингеалната форма на заболяването.

Рискът от усложнения не е за подценяване, като бактериите имат афинитет към сърдечно-съдовата и нервната система, с риск от сърдечна недостатъчност и внезапна сърдечна смърт.

Диагноза

Диагнозата при дифтерия на кожата се базира на данните, получени в хода на разпита, прегледа и микробиологичното изследване на пациентите:

• разпит и преглед: важно значение има епидемиологичната анамнеза с данни за контакт с болен от дифтерия, посещение на ендемичен район, поява на оплакванията в рамките на инкубационния период за болестта, както и данните за пропуски в имунизационния паспорт. Физикалните находки включват характерните за болестта лезии на фона на различно по тежест увредено общо състояние на пациентите
• микробиологични изследвания: диагнозата се потвърждава след изолиране на специфичния етиологичен причинител при микробиологично изследване. Прави се посявка на секрет от кожните лезии за търсене на причинителя, като се назначава и изготвянето на антибиограма за определяне на неговата чувствителност към прилаганите в практиката антибиотици

Диференциалната диагноза при кожната форма на дифтерия изисква различаване от някои други кожни заболявания с различна етиология (бактериални, гъбични, възпалителни заболявания и други).

Лечение и прогноза

Лечението на болните с потвърдена диагноза дифтерия на кожата стартира своевременно, като е необходимо спешно хоспитализиране и изолиране на заразените с цел намаляване риска от епидемиологичен взрив във връзка с високия контагиозен потенциал на заразата.

След хоспитализация болните се подлагат на постелен режим с назначаване на специфична терапия.

За подобряване на състоянието и намаляване риска от генерализация на процеса и развитие на усложнения се назначава противодифтериен хетероложен антитоксичен серум на фона на етиологичната антибиотична терапия с подходящи пеницилини и макролиди, съобразно резултатите от антибиограмата.

Симптоматично се назначават подходящи локални средства за облекчение на пациентите и подобряване на комфорта им.

Специфичната профилактика се извършва с противодифтериен токсоид, съгласно имунизационния календар на България, приложен по схема от ранна детска възраст.

Прогнозата при имунизирани лица е добра, но е сериозна при неимунизирани пациенти, особено при късно поставена диагноза и неподходяща терапия.

Изображения: freepik.com