Коринебактерии (Corynebacterium)

• C. jeikeium;
• C. urealyticum;
• C. minitissimum;
• C. matruchotii;
• C. pseudodiphtheriticum.

Родът Corynebacterium е създаден като таксономична група през 1896 година от Леман и Нойман, въпреки че дифтерийният бактерии е открит още през 1883 г. от Е.Клебс.

Микробиологична характеристика

Коринебактериите са Грам-положителни, пръчковидни бактерии. Не притежават ресни, което ги прави неподвижни, също така не образуват спори и капсули. Важна характеристика на рода е наличието на метахромотични телца, разположени в двата полюса на клетките им. Тези телца се багрят от метахроматични оцветители като алцианово синьо. Изключително характерно за дифтерийните бактерии е подреждането им под ъгъл — V образно.

Дифтерийният бактерий представлява Грам-положителна пръчица с размери от 1 до 8 микрометра, чиито краища са заоблени и задебелени и се оприличават на гирички. Не образува спори и капсули, не притежава ресни. В двата полюса на клетката се разполага по едно метахроматично телце (телце на Нилс-Бабеш), което се оцветява в черно по метода на Найсер.Под микроскоп дифтериините бактерии се наблюдават разположени по двойки, сключващи ъгъл помежду си.

1. серум;
2. кръв;
3. асцит;
4. белтъци.

Дифтерийните бактерии са аеробни микроорганизми и в анаеробни условия се развиват оскъдно. Оптимални за тяхното развитие са температура от 37 градуса и рН 7,4. Най-подходяща за развитието им е хранителната среда на Льофлер, която съдържа коагулиран говежди серум и глюкозен бульон.

В твърди хранителни среди образуват дребни, кремави на цвят колонии.

В течни хранителни среди образуват тънка ципа на повърхността.

В зависимост от вида на образуваните колонии дифтерийните бактерии се разделят на три културелни типа:

1. typus gravis — сиви колонии с изпъкнал център и бледа периферия;
2. typus mitis — гладки, сиви до черни изпъкнали колонии;
3. typus intermedius — малки, сиви грапави или гладки колонии.

Коринебактериите на разлагат захароза, желатин и не съсирват млякото, но разграждат глюкозата и малтозата до киселини.

Дифтерийният екзотоксин е протеин, който действа като силна отрова върху клетките на гостоприемника. Открит е от А.Йерсин и Е.Роукс през 1888 г. През 1923 г. Г.Рамон открива, че след обработката на екзотоксина с формалин той загубва токсичните си свойства, но запазва антигенните си. Следователно при въвеждането му в организма предизвиква образуване на антитела. По този начин може да се създаде траен имунитет.

Дифтерията се разпространява по въздушно-капков път от болните и здрави заразоносители. Ендемични за инфекцията са развиващите се страни и райони, които нямат достъп до медицински грижи.

След въвеждането на противо дифтирийната ваксина през 1923 година броят на болните от дифтерия е сведен до минимум.

От дифтерия боледува само човекът, входна врата за бактериите най-често биват дихателните пътища. Дифтерийните бактерии полепват по лигавиците на гърлото, сливиците, ларинкса и трахеята, където образуват фибринозен налеп. Често срещана е дифтерия на ларинска.

Ключова роля в патогенезата на дифтерията играе дифтерийният екзотоксин, който уврежда тъканите чрез блокиране на белтъчната синтеза в клетките на гостоприемника. По-късно токсинът се резорбира от подлещаите клетки и по този начин се разпространява в целия организъм. Токсинът най-вече уврежда:

• нервната система;
• миокарда;
• надбъбреците;
• паренхимните органи.

Най-видимият и често срещан симптом на дифтерия е сивият налеп по гърлото и сливиците. Други чести симптоми са:

1. треска;
2. подути сливици;
3. силна, лаеща кашлица;
4. зачервено гърло.

При прогресирането на инфекцията могат да възникнат допълнителни симптоми, включително:

• затруднено дишане или преглъщане;
• промени в зрението;
• неясна реч;
• признаци на шок, като бледа и студена кожа, изпотяване и бързо сърцебиене.

1. носа;
2. гърлото;
3. рани;
4. очи.

Изготвят се микроскопски препарати, оцветени по Найсер и по Грам. Събраните бактериални култури се посяват на средата на Льофлер.

При нужда може да бъде извършена реакция преципитация в агаров гел, която дава информация за токсичността на бактериалният щам.

Необходимо е прилагането на антибиотици с широк спектър на действие като еритромицин и тетрациклини. Специфичното лечение на болния с противодифтериен серум започва незабавно.