Начало Медицинска енциклопедия Микробиология Нормална микрофлора при човека Нормална микрофлора на кожата

Нормална микрофлора на кожата

Нормална микрофлора на кожата - изображение

Кожата е най-големият орган на човешкото тяло и като негова външна обвивка влиза в директен контакт с околната среда. Поради това тя е колонизиран от разнообразен набор от микроорганизми, повечето от които са безвредни за здравия организъм и допринасят за защитата му срещу множество болестотворни агенти. Постоянният контакт на кожата със заобикалящата я среда създава условия за поселяването й с транзиторни (преходни) микроорганизми, които не се задържат дълго върху нея. Независимо от това, кожата е обитавана от относително постоянна и добре диференцирана резидентна микрофлора, която е представена от различни микроорганизми в отделните анатомични области в зависимост от влажността на кожата, наличие на секрети, контакт с дрехи или в близост до лигавиците (уста, нос, очна цепка и перинеална област).

Гъстотата на нормалната микрофлора на кожата в различните й участъци се определя предимно от степента на нейната влажност. В по-сухите области микробното представяне е сравнително по-бедно, докато в по-влажните - аксили, перианална област, гънките между пръстите и скалпа, има значително по-голяма гъстота на микроорганизмите.

Представители на резидентната микрофлора на кожата

Преобладаващите резидентни микроорганизми на кожата са нехемолитични аеробни и анаеробни стафилококи (Staphylococcus epidermidis и други коагулазо- отрицателни стафилококи, по-рядко - Staphylococcus aureus и Peptostreptococcus), дифтероидни бацили (напр. Corynebacterium spp., Propionibacterium); грам-положителни, аеробни, спорообразуващи бацили, които са срещани повсеместно във въздуха, водата и почвата; а-хемолитични стрептококи и ентерококи (Enterococcus spp.); Micrococcus, Acinetobacter, Aerococcus и др. Гъбите и дрождите често се срещат в областта на кожните гънки, а непатогенни микобактерии се локализират в кожни области с повишена мастна секреция (гениталии, външно ухо). C. perfringens колонизира кожата на 20% от хората. По окосмената част на главата се открива C. albicans (кандида) и дрождевидни гъбички като Pitirosporum ovale (основен причинител на пърхота) и Pitirosporum orbiculare.

Повечето от изброените микроорганизми се локализират в роговия слой на кожата (стратум корнеум) и в горните отдели на космения фоликул. Малък брой от тях се разполагат в дълбочина на фоликулите и именно на тези бактерии се дължи реколонизирането на кожата след измиване или антисептична обработка. Измиването на кожата води до намаляване на микробната популация с 90%, но след период от около 8 часа тя се възстановява напълно. Изчислено е, че на 1 см2 кожна площ се откриват 103-104 микроби, сред които най-голям е броят на S. epidermidis. Интересен факт представлява липсата на увеличение на популацията от микроорганизми при лоша хигиена на кожата.

Представители на микроорганизмите от нормалната микрофлора на кожата:

Staphylococcus epidermidis

Staphylococcus epidermidisS. epidermidis е Грам-положителна бактерия, която принадлежащи към род Staphylococcus. Той е част от резидуалната човешка микрофлора и съставлява над 90% от нея в областта на кожата. Въпреки че S. epidermidis обикновено не е патогенен, при пациентите с компрометирана имунна система може да причини инфекции. Тези инфекции обикновено се развиват в болнична обстановка и са час от т.нар. вътреболнични инфекции. S. epidermidis е от особена важност за пациенти с катетри или други хирургически импланти, тъй като е известно, че формира биофилми, растящи при тези устройства. Като част от нормалната флора на кожата, S. epidermidis е чести замърсител на проби, използвани в микробиологичните изследвания.

Staphylococcus aureus

"Златистият" стрептокок се открива предимно по перинеума, в областта под мамилите и носа. Той е нормален обитател на кожата при 10-40% от възрастната популация. S. aureus преобладава в кожата в областта вулвата и е изключително разпространен (80-100%) в кожата на пациенти с определени дерматологични заболявания като атопичен дерматит, но причината за това остава неясна.

Дифтероиди (Diphtheroids)

Терминът "дифтероиди" се използва като сборно наименование на голям брой бактерии, принадлежащи към рода Corynebacterium. Кожните дифтероиди могат да бъдат подразделени в следните четири групи:

  • липофилни или нелипофилни дифтероиди;
  • анаеробни дифтероиди;
  • дифтероиди, продуциращи порфирини (флуорисцират в червено при наблюдение под ултравиолетова светлина);
  • дифтероиди, които продуцират кератинолитични ензими и се свързват с трихомикоза аксиларис (инфекция на космите в подмишничната област). Липофилните дифтероиди са изключително разпространени в аксилата, докато нелипофилните щамове се срещат по-често по слабо окосмени кожни участъци.

Propionibacterium acnesАнаеробните дифтероиди са най-често срещани в области, богати на мастни жлези. Наименованието Corynebacterium acnes първоначално е използвано за описание на анаеробни дифтероиди по кожата, които сега се определят като Propionibacterium acnes и като P. granulosum. P. acnes се открива осем пъти по-често от P. granulosum при акнеични кожни лезии и вероятно има роля в патогенезата на кожното заболяване акне. Децата под 10-годишна възраст рядко се колонизират от P. acnes. Появата на този организъм върху кожата, вероятно, е свързана с появата на себум (полутечна субстанция, съставена от мастни киселини и остатъци от кожни епителни клетки, отделени от мастните жлези) в периода на пубертета. P. avidum, третият вид кожни анаеробни дифтероиди, се среща рядко при акне и по-често се изолира от областта на аксилата.

Micrococcus

Микрококите са повсеместно разпространени и се откриват във вода, домашния прах и почва. Те имат Грам-положителни сферични клетки с размери от 0.5 до 3 микрометра в диаметър и обикновено се групират в тетради. Микрококите се откриват често по нормалната кожата, като Micrococcus luteus е преобладаващият вид и обикновено представлява 20-80% от изолираните от кожата микрококи. Тези микроорганизми са част от нормалната микрофлора на кожата и обикновено не причиняват инфекции. Те обаче се проявяват като опортюнистичен патоген, особено при лица с увредена имунна система, като например пациенти с ХИВ. При подобни пациенти могат да се развият белодробни инфекции, които да доведат до фатален изход.

Streptococcus

Стрептококите, особено β-хемолитични стрептококи, рядко се поселяват по здравата кожа. Това се дължи на факта, че наличието на мастни киселини и липиди върху кожата води до унищожаване на стрептококите. Други представители на стрептококите, като а-хемолитичните стрептококи, съществуват главно в устната кухина, откъдето могат, в редки случаи, могат да се разпространят в кожата.

Грам-отрицателни микроорганизми

Грам-отрицателните бактерии съставляват малка част от флората на кожата. С оглед на техния изключително голям брой в чревния тракт и в природата, причината за липсата им върху човешката кожа е все още неясна. Те се заселват във влажни кожни зони, като гънките между пръстите на краката и аксилите. Върху сухи кожни участъци не се откриват, тъй като изсушаването е основният фактор, който предотвратява размножаването на грам-отрицателни бактерии върху интактната кожа. Enterobacter, Klebsiella, Escherichia coli и Proteus spp. са преобладаващите грам-отрицателни организми, откривани по кожата. Acinetobacter spp. също се среща при здрави индивиди във влажните междурегионални области, както и други грам-отрицателни бактерии.

Флора за ноктите

Микробиологията на здравия нокът обикновено е подобна на тази на кожата. В областта под ноктите могат да се открият следните видове гъбички: Aspergillus, Penicillium, Cladosporium и Mucor.

Защитни механизми на кожата

Основни факторите, които допринасят за елиминирането на нерезидентни микроорганизми от кожата, са ниското рН, мастните киселини в мастните секрети и наличието на лизозим. Кожата представлява физическа, а същото така и имунологична бариера за множеството патогенни и условнопатогенни микроорганизми. Кератиноцитите (клетки от най-външния слой на кожата - епидермис) непрекъснато селектират микроорганизми, колонизиращи повърхността на кожата чрез рецептори за разпознаване на специфичните представители от нормалната микрофлора (напр. Toll-like рецептори, манозни рецептори, NOD-подобни рецептори). Активирането на рецептори за разпознаване от кератиноцитите на патогенно-свързани молекулярни модели инициира вродения имунен отговор, което води до секреция на антимикробни пептиди, цитокини и хемокини. Независимо от постоянния контакт с голям брой микроорганизми, кожата може да разграничи безвредните коменсални микроорганизми от патогенните (болестотворни). Механизмът на тази специфична особеност на кератиноцитите остава неизяснен.

Важно е да се отбележи, че обилното изпотяване, щателното измиване и къпането не могат да отстранят или да променят значително нормалната микрофлора на кожата. Броят на повърхностните микроорганизми може да бъде намален чрез ежедневно измиване със сапун, хексахлорофен или други дезинфектанти, но флората бързо се възстановява от бактерии, които се намират в дълбочина в мастните и потните жлези, дори когато контактът с други области на кожата или с околната среда е напълно изключен. Поставянето на оклузивна превръзка върху кожата води до значително увеличаване на общата микробна популация и може да доведе до качествени изменения във флората. Анаеробните и аеробни бактерии често могат да причинят комбинирани инфекции (гангрена, некротизиращ фасциит и целулит) на кожата и меките тъкани. Към тях мога да се включат и бактерии от нормалната микробна флора.

Микрофлората в областта на конюнктивата е слабо представена поради наличието на слъзна секреция, която съдържа лизозим (вещество с бактерициден ефект). В тази област се откриват предимно S. epidermidis и дифтероиди, вероятно с произход от кожната флора на клепачния ръб. Външното ухо е колонизирано предимно от S. epidermidis и коагулазо-негативни стафилококи. Тук могат да се поселят патогенни микроорганизми като Str. pneumonie, Pseudomonas или представители на семейство Enterobacteriaceae.

5.0, 3 гласа

БИБЛИОГРАФИЯ

https://www.ncbi.nlm.nih.gov/books/NBK7617/
https://www.scribd.com/document/340682690/jawetz-2013-medical-miceobiology-pdf
http://197.14.51.10:81/pmb/BIOLOGIE/02_Microbiology.pdf
JAWETZ, MELNICK & ADELBERG`S MEDICAL MICROBIOLOGY, 27th Edition. th Edition
Микробиология - Медицинско издателство "АРСО" София 2000

ПРОДУКТИ СВЪРЗАНИ СЪС СТАТИЯТА

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

СТАТИЯТА Е СВЪРЗАНA КЪМ

КатегорияМикробиологияСимптомиНовиниЛюбопитноХранене при...