Семействo Enterobacteriaceae (Enterobacteriaceae)

Обща характеристика

Enterobacteriaceae представляват голяма, хетерогенна група от Грам-отрицателни пръчковидни бактерии, към които принадлежат 16 рода микроорганизми, от тях с най-голямо значение за човешката патология са родовете Escherichia, Shigella, Salmonella, Enterobacter, Klebsiella, Serratia, Proteus, Yersinia и др. Всички притежават сходни морфологични и културелни свойства. Микроорганизмите от семейството могат да предизвикат заболявания като коремен тиф, паратиф А, дизентерия и хранителни токсикоинфекции (отравяния), а други са нормални обитатели на храносмилателния тракт у човека и животните.

Морфологични характеристики

Бактериите от род Enterobacteriaceae притежават пръчковидна форма, Грам-отрицателни и са предимно подвижни поради наличието на ресни. Не образуват спори, а капсули образуват само някои видове.

Културелни особености

Невзискателни са и се развиват добре в обикновени хранителни среди (съдържащи белтъци без добавяне на натриев хлорид) като аероби (живеят и се развиват в присъствието на кислород) или анаероби (живеят без да използват на кислород), защото са факултативни анаероби. Растат добре и на MacConkey агар. MacConkey агарът е селективна среда за култивиране на бактерии, предназначен за селективно изолиране на Грам-отрицателни и ентерични (от чревния тракт) бактерии. Кристалните жлъчни соли инхибират (потискат) растежа на Грам-положителните организми.

Каталаза положителни и оксидаза отрицателни са.

E coli и повечето от другите ентерични бактерии формират кръгловати, изпъкнали, гладки колонии с различни по форма краища (глади или назъбени). Enterobacter колониите са подобни, но малко по-мукоидни, а колониите на Klebsiella са големи и много мукоидни, склонни са да се сливат помежду си след продължителна инкубация.

Антигенна структура

Ентеробактериите притежават О-, Н- и К- антигени.

• О-антигените представляват най-външната част на клетъчната стена — липополизахарид, който се състои от повтарящи се единици. O-антигените са устойчиви на топлина и алкохол, откриват чрез бактериална аглутинация. Антителата срещу О-антигените са предимно от клас IgM.
• Н-антигените представляват антигенната специфичност на ресните, те определят различните серотипове на един вид.
• К-антигените са капсулни полизахариди, но някои имат и белтъчен строеж. Обикновено К- и O- антигените образуват комплекси — ОК — комплекси.

Фактори на патогенност и вирулентност

Членовете на семейство Enterobacteriaceae могат да се проявят като патогенни или като условно патогенни щамове, това се определя от антигенната им структура и наличието на липополизахаридни комплекси.

Епидемиология

Повечето ентерични бактерии населяват чревния тракт в рамките на няколко дни след раждането и оттогава нататък представляват основна част от нормалната аеробна (факултативна анаеробна) микрофлора. Открити във вода или мляко, се приемат като доказателство за фекално замърсяване. Е.coli е най-често изолираният организъм в клиничната лаборатория.

Патогенеза и клинична картина

Предаването на ентеробактериалната инфеция може да бъде пряко или косвено чрез консумация на замърсени храни, прилагане на интравенозни разтвори или от ръцете на болничния персонал.

1. Klebsiella pneumoniae присъства в дихателните пътища на около 5% от нормалните индивиди. Причинява малка част (около 1%) от всички бактериални пневмонии, може да предизвика обширни хеморагични некротизиращи зони в белия дроб.
2. Съществуват три вида Enterobacter — Enterobacter cloacae, Enterobacter aerogenes и Enterobacter sakazakii (сега в рода Cronobacter), те причиняват по-голямата част от инфекциите.
3. Serratia — Serratia marcescens е често срещан патоген при хоспитализирани пациенти. Serratia обикновено причинява пневмония, бактериемия (наличие на бактерии в кръвния ток) и ендокардит, особено при хоспитализирани пациенти.
4. Видовете Proteus предизвикват инфекции при хората само когато бактериите напуснат чревния тракт. Откриват се при инфекции на пикочните пътища и предизвикват бактериемия и пневмония.
5. Представители на вид Providencia са Providencia rettgeri, Providencia alcalifaciens и Providencia stuartii, членове са на нормалната чревна микрофлора. Всички причиняват инфекции на пикочните пътища и са често устойчиви на антимикробна терапия.
6. Видовете от род Citrobacter могат да причинят инфекции на уринарния тракт и сепсис.

Микробиологична диагностика

Членове на семейството Enterobacteriaceae са идентифицирани на базата на техните биохимични свойства. Често използваните биохимични тестове за идентифицирането им са:

• Изпитване за използване на цитрат;
• Индолен тест;
• Тест за подвижност;
• Тест с метилово червено (MR);
• Тест на Voges-Proskauer (VP);
• Тест за уреаза.

Лечение

Няма единна специфична терапия при лечението на ентероинфекциите. Сулфонамидите, ампицилини и цефалоспорини  са с доказан антибактериален ефект.

Резистентните на карбапенеми Enterobacteriaceae са докладвани в световен мащаб. Резистентните на карбапенеми Enterobacteriaceae (CRE) обикновено са резистентни към всички β-лактамни агенти, както и към повечето класове антибиотици, което ограничава възможностите за лечение.

Лечението на Грам-отрицателна бактеремия и септичен шок изисква бързото назначаване на антимикробна терапия, възстановяване на течния и електролитния баланс и лечение на дисеминираната вътресъдова коагулация.

Заглавно изображение CC0 Public domain