Протеи (Proteus )

Обща характеристика

Наименованието протеи обединява три рода микроорганизми, които въз основа на близките си микробиологични характеристики се отнасят към семейство Enterobacteriaceae. До скоро те се разглеждаха като един род, но понастоящем се разграничават три рода протеи – род Proteus, род Providencia и род Morganella.

Род Proteus включва видовете:

• P. vulgaris;
• P. mirabilis;
• P. penneri;
• P. myxofaciens;
• P. inconstans.

Род Providencia включва видовете:

• P. rettgeri;
• P. stuartii;
• P. alkalifaciens;
• P. heimbachae;
• P. rustigianti.

Род Morganella включва вида M. morganii.

Морфологични особености

Трите рода бактерии представляват Грам-отрицателни пръчици със силно изразен полиморфизъм (различни по форма). Разполагат се по двойки или на верижки. Притежават ресни и са подвижни. Не образуват капсули и спори.

Културелни особености

Протеите са факултативни анаероби (живеят без да използват на кислород), развиват се при температури от около 37 градуса °C. Върху твърди хранителни среди е възможно да образуват както гладки така и грапави колонии.

За видовете от род Proteus е характерно образуването на Н- и О-колонии.

1. Н-колониите (от немски, hauch – дъх, дъхави) образуват концентрични кръгове при своя разгеж върху хранителната среда.
2. О-колониите (от невски, ohne hauch – не дъхави) са гладки и не заемат цялата повърхност на хранителната среда.

Протеите на разграждат лактоза, но разграждат други въглехидрати с отделяне на газ. Втечняват желатина и разграждат белтъците до образуване на индол и сероводород.

Антигенна структура

Бактериите притежават О- и Н-антигени. О-антигена е липополизахариден комплекс, а Н-антигена има белтъчна природа.

Епидемиология

Протеус бактерия е представен в стомашно-чревния тракт на човека и животните.

Протеус вулгарис и протеус мирабилис са нормални обитатели на чревния тракт при животните и човека.

При приблизително 35% от пациентите протеусната инфекция е локализирана в уринарния тракт – причина за грам-отрицателна бактериемия (наличие на бактерии в кръвта).

Други фактори, които увеличават честотата на инфекциите включват женския пол (поради по-малката дължина на уретрата), продължителна катетеризация и липса на адекватна антибиотична терапия.

Видовете Providencia се намират в многобройни резервоари, каквито са птици, котки, кучета, говеда, овце, морски свинчета. Видовете също се срещат често в почвата, водата и канализацията.

Патогенеза и клинична картина

Proteus предизвикват инфекции при хората само когато бактериите напуснат чревния тракт. Те са открити при инфекции на пикочните пътища и предизвикват бактеремия и пневмония при изтощени пациенти или такива получаващи замърсени интравенозни инфузии. P. mirabilis причинява инфекции на пикочните пътища.

Видовете Proteus произвеждат уреаза, което води до бързо хидролизиране на урея с освобождаване на амоняк. Така в урината се алкализира, което насърчава на формирането на бъбречни конкременти (камъни).

Providencia alcalifaciens и Providencia stuartii причиняват инфекции на пикочните пътища и често са устойчиви на антимикробна терапия.

През последните 10 години се провежда проучване, според което P. mirabilis може да играе роля на етиологичен фактор при ревматоидния артрит. Това проучване показа, че пациентите с ревматоиден артрит имат по-високи нива на Proteus в урината, отколкото сходни здрави контролни групи.

Микробиологична диагностика

Изследват се следните материали:

1. фецес;
2. урина;
3. кръв;
4. ликвор.

Изолирането се извършва върху селективни хранителни среди (МакКонхи и Ендо), а идентификацията се основава на анализ на биохимичната им производителност.

Рядко се използва реакция аглутинация.

Лечение

Прилагат се широкоспектърни антибиотици с бактериостатичен и бактерициден ефект.

P. mirabilis инфекциите могат да бъдат лекувани с широкоспектърни пеницилини или цефалоспорини, освен в тежки случаи.