Първа генерация цефалоспорини (First-generation cephalosporins) | ATC J01DB

Цефалоспорините са група антибактериални лекарствени средства, които притежават бета-лактамно ядро, подобно на пеницилините. За разлика от тях, всички цефалоспорини са широкоспектърни и са по-малко чувствителни към бактериалните бета-лактамазни ензими. Те са открити през 1948 г., но природните цефалоспорини не се използват в клиничната практика. Понастоящем се използват само полусинтетични представители, които са производни на 7-аминоцефалоспорановата киселина. Те са разделени в 5 генерации (поколения) според периода, в който са въведени за клинично приложение, както и в зависимост от спектъра на действие, антибактериалната активност и поносимост.

Показания за употреба

Първа генерация цефалоспорини се използват се като алтернатива на пеницилините при пациенти, развили в миналото реакции на свръхчувствителност срещу тях, и в по-високи дози - срещу инфекции, дължащи се на Грам-негативни бактерии. Проявяват значителна активност спрямо стрептококи, пневмококи, метицилин-чувствителни стафилококи и умерен ефект срещу ешерихия коли, клебсиела и протеус мирабилис. Някои от тях (например цефалотини) се използват за лечение на гонорея.

Противопоказания за употреба

Алергия към цефалоспорини, менингит и ендокардит.

Нежелани лекарствени ефекти

Цефалоспорините имат местен дразнещ ефект. При мускулно инжектиране причиняват силна болка, а при венозно въвеждане могат да са причина за развитие на тромбофлебит. По-рядко причиняват стомашно-чревни оплаквания, а някои от тях са нефротоксични. Повишават склонността към кръвотечения. Други възможни нежелани лекарствени реакции са главоболие, нарушение на равновесието, стоматит, диария, алергични кожни реакции, вагинална кандидоза.

Лекарствени взаимодействия

При комбиниране на първа генерация цефалоспорини с аминогликозиди се повишава рискът от нефротоксични реакции. Бактериостатичните антибиотици намаляват ефекта на цефалоспорините от първо поколение.

Фармакологични характеристики

Фармакодинамика: цефалоспорините нарушават синтеза на пептидогликановия слой (мукопептида муреин), който образува бактериалната клетъчна стена и играе ключова роля за структурната й цялост. Последният етап на транспептидиране в синтеза на пептидогликан се улеснява от пеницилин-свързващи протеини (PBPs). Те се залавят за D-Ala-D-Ala в края на муропептиди (пептидогликанови прекурсори), с което се завършва цялостната структура на пептидогликана. Бета-лактамните антибиотици заместват D-Ala-D-Ala секвенцията, като по този начин необратимо блокират пеницилин-свързващи протеини при полимеризацията на пептидогликан. Това води до бактериостаза и в последващ етап до осмотично обусловена бактериолиза и загиване на бактериалната клетка.

Фармакокинетика: първа генерация цефалоспорини се свързват слабо с плазмените протеини, с изключение на цефазолина. Те имат добро разпределение в тъканите, но не проникват в ликвора, окото и простата. Ексретират се предимно с урината, но някои от тях (например цефазолин) имат значителна жлъчна екскреция.

Заглавно изображение: freepik.com