цефалоридин (cefaloridine) | ATC J01DB02

Цефалоридин е широкоспектърен полусинтетичен антибиотик, който спада към групата на цефалоспорините от първа генерация. Той представлява дериват на цефалоспорин C, който навлиза в клиничната практика през 1962 г.

Показания за употреба

Цефалоридин се използва за лечение на инфекции, причинени от чувствителни към него Грам-положителни и Грам-отрицателни микроорганизми. Прилага се при:

• Уринарни инфекции - пиелонефрит, пиелит, цистит, уретрит;
• Инфекции на горния и долния респираторен тракт - тонзилит, синузит, отит на средното ухо, мастоидит, бронхит, пневмония, белодробен абсцес, емпием;
• Кожни, мекотъканни и костно-ставни инфекции - раневи инфекции, пиодермия, фурункулоза, импетиго, абсцес, раневи инфекции, целулит, остеомиелит, гноен артрит;
• Гинекологични инфекции - мастит, аднексит, тазово-възпалителна болест;
• Други инфекции - ендокардит, сепсис, септичен тромбофлебит, менингит, холангит, холецистит, гонорея.

Противопоказания за употреба

Алергия към цефалоридин, други цефалоспорини и пеницилини. Тежки бъбречни заболявания.

Предупреждения и предпазни мерки

Преди приложението на антибиотика от анамнезата трябва да се изключи предишна реакция на свръхчувствителност към цефалоспорини или пеницилини (кръстосана чувствителност от порядъка на 5-10%). При пациенти с алергична диатеза, особено към лекарства, и такива с бронхиална астма цефалоридин трябва да се използва с повишено внимание.

При наличие на бъбречно заболяване цефалоридин не трябва да се използва, поради доказана нефротоксичност.

Продължителната терапия налага често проследяване на чернодробните и кръвните лабораторни показатели.

Повечето от широкоспектърни антибиотици могат да причинят псевдомембранозен колит, който се проявява с поява (по време на лечението или малко след него) на тежка и персистираща слузна и водниста диария с примеси на кървави жилки, придружена от тъпа дифузна или коликообразна коремна болка, повишена температура и тенезми. Това усложнение на антибиотичната терапия може да протече леко или с опасност за живота на пациента. Подобно състояние налага прекратяване на лечението с антибиотика и срочна медицинска помощ.

Възможно е селектирането на резистентни микроорганизми с развитие на вторични гъбични или бактериални инфекции.

Нежелани лекарствени ефекти

Болка, оток и възпаление на място на инжектиране, алергични кожни реакции, анафилаксия, нарушения на бъбречната функция, замаяност, възбуда, обърканост, нарушения на кръвта (еозинофилия, неутропения, тромбоцитопения), вагинална кандидоза, остра генерализирана екзантематозна пустолоза, ставни болки.

Лекарствени взаимодействия

Цефалоридин не трябва да се прилага в комбинация с бактериостатични антибиотици като тетрациклини и макролиди. При едновременната му употреба с пробенецид се потиска елиминирането му през бъбреците. Комбинацията с бримкови диуретици или други нефротоксични лекарства повишава риска от увреждане на бъбреците. Противосъсирващият ефект на антикоагулантите се увеличава при едновременното им приложение с цефалоридин. Той компрометира действието на пероралните контрацептиви.

Фармакологични характеристики

Фармакодинамика: цефалоридин, подобно на другите цефалоспорини, нарушава синтеза на мукопептида муреин (пептидогликан) в бактериалната клетъчна стена. Това води до бактериостаза и в последващ етап до осмотично обусловена бактериолиза (бактерициден ефект).

Фармакокинетика: цефалоридин се прилага чрез вътремускулни инжекции (i.m.), разпределя се добре в тъканите и органите на организма, с изключение на цереброспиналната течност. Плазменият полуживот е 60-90 мин. Антибиотикът се екскретира предимно през бъбреците в почти непроменена форма, като малка част от него се елиминира чрез жлъчката.

Дозировка и начин на употреба

Отпуска се с рецепта. Дозов режим - прилага се парентерално (i.m.) в дневна доза за възрастни от 1-3 гр, разделена на 2-3 приема, а при деца денонощната доза е от 15-30 мг/кг, разпределена в 2-3 приема.