цефадроксил (cefadroxil) | ATC J01DB05

Цефадроксил е полусинтетичен цефалоспоринов антибиотик, предназначен за перорално приложение.

Цефадроксил е антибактериално лекарство от групата на цефалоспорините от първо поколение, парахидрокси производно на цефалексин, със същите терапевтични показания при лечение на чувствителни инфекции.

Показания

Цефадроксил е показан за лечение на пациенти с инфекция, причинена от чувствителни щамове на посочените микроорганизми при следните заболявания:

• Инфекции на пикочните пътища, причинени от видове E. coli, P. mirabilis и Klebsiella.
• Инфекции на кожата и кожните структури, причинени от стафилококи и/или стрептококи.
• Фарингит и/или тонзилит, причинени от Streptococcus pyogenes (бета-хемолитични стрептококи от група А).

Само пеницилинът при интрамускулно приложение е доказано ефективен при профилактиката на ревматична треска. Цефадроксил като цяло е ефективен при ерадикацията на стрептококи от орофаринкса. Въпреки това, няма данни, установяващи ефикасността на цефадроксил за профилактика на последваща ревматична треска.

Противопоказания

• Свръхчувствителност (включително към пеницилини, пенициламин).
• Бременност.
• Период на кърмене с повишено внимание.
• Тежка хронична бъбречна недостатъчност (креатининов клирънс под 50 милилитра/минута/1,73 кв.метър)
• Чревни заболявания - анамнеза за колит.

Бременност и кърмене

Категория FDA на въздействие върху плода на цефадроксил е B.

Употребата по време на бременност и кърмене е възможна само в случаите, когато очакваната полза за майката надвишава потенциалния риск за плода или детето.

Проучвания върху репродукцията са проведени при мишки и плъхове в дози до 11 пъти по-високи от дозата при хора и не са разкрили доказателства за нарушен фертилитет или увреждане на плода поради цефадроксил монохидрат. Няма обаче адекватни и добре контролирани проучвания при бременни жени. Тъй като проучванията върху репродукцията при животни невинаги предсказват човешкия отговор, това лекарство трябва да се използва по време на бременност само ако е абсолютно необходимо.

Предупреждения и предпазни мерки

Цефадроксил трябва да се използва с повишено внимание при наличие на значително увредена бъбречна функция (креатининов клирънс под 50 милилитра/минута/1,73 кв.метър). При пациенти с известно или подозирано бъбречно увреждане трябва да се направят внимателно клинично наблюдение и подходящи лабораторни изследвания преди и по време на терапията.

Предписването на цефадроксил при липса на доказана или силно подозирана бактериална инфекция или профилактично показание е малко вероятно да осигури полза за пациента и увеличава риска от развитие на резистентни към лекарства бактерии.

Продължителната употреба на цефадроксил може да доведе до свръхрастеж на нечувствителни организми. Важно е внимателното наблюдение на пациента. Ако по време на лечението възникне суперинфекция, трябва да се вземат подходящи мерки.

Свързана с Clostridium difficile диария (CDAD) се съобщава при употреба на почти всички антибактериални средства, включително цефадроксил, и може да варира по тежест от лека диария до фатален колит. Лечението с антибактериални средства променя нормалната флора на дебелото черво, което води до свръхрастеж на C. difficile.

C. difficile произвежда токсини А и В, които допринасят за развитието на CDAD. Продуциращи хипертоксин щамове на C. difficile причиняват повишена заболеваемост и смъртност, тъй като тези инфекции могат да бъдат рефрактерни на антимикробна терапия и може да изискват колектомия. CDAD трябва да се има предвид при всички пациенти, които имат диария след употреба на антибиотици. Необходима е внимателна анамнеза, тъй като е съобщено, че CDAD се появява повече от два месеца след приложението на антибактериални средства.

Ако се подозира или потвърди CDAD, може да се наложи прекратяване на продължаващата употреба на антибиотици, които не са насочени срещу C. difficile. При клинични показания трябва да се започне подходящо управление на течностите и електролитите, добавяне на протеини, антибиотично лечение на C. difficile и хирургична оценка.

Нежелани лекарствени реакции

Алергични реакции: обрив, уртикария, сърбеж, еозинофилия; ангиоедем, анафилактичен шок, ексудативна еритема мултиформе (включително синдром на Stevens-Johnson), сърбеж в областта на гениталиите, треска, артралгия.

От централната нервна система: главоболие, замаяност, конвулсии.

От пикочно-половата система: вагинит, генитална кандидоза.

От отделителната система: бъбречна дисфункция, токсична нефропатия.

От храносмилателната система: гадене, повръщане, диария, коремна болка, псевдомембранозен ентероколит, чернодробна недостатъчност, чревна кандидоза, устна лигавица.

От страна на хемопоетичните органи: левкопения, неутропения, тромбоцитопения, агранулоцитоза, апластична анемия, еозинофилия, панцитопения, хемолитична анемия, кървене.

Лабораторни показатели: повишен остатъчен азот и креатинин, повишена активност на "чернодробните" трансаминази; ALP, LDH, хипербилирубинемия, положителен тест на Coombs, повишено протромбиново време.

Суперинфекция.

Симптоми на предозиране

Остра, средна летална доза цефадроксил не може да бъде определена при животни поради ограничението на обема, свързано с липсата на токсичност. Не са настъпили смъртни случаи при дозови нива до 12 600 милиграма/килограм при новородени плъхове. Ежедневното перорално приложение на до 600 милиграма/килограм/ден цефадроксил при кучета и до 1000 милиграма/килограм/ден при плъхове в продължение на шест месеца не предизвиква неблагоприятен ефект върху общото здраве, нито токсичност за органи или тъкани. Дози до 500 милиграма/килограм/ден цефадроксил при стандартни проучвания за репродукция не са причинили индикация за тератогенеза, ембриолеталитет или неблагоприятен ефект върху репродуктивната функция. Не е открит потенциал за бъбречна токсичност при използване на модел, при който бъбречни лезии са причинени от цефалексин или цефалоридин след предварително лечение с фуроземид. Опитите за определяне на токсичността за таргетните органи чрез прилагане на до 4000 милиграма/килограм/ден цефадроксил на плъхове за един месец бяха осуетени поради липсата на токсичност.

При предозиране с цефадроксил може да се появят гадене, повръщане, диария, алергични обриви.

Фармакологични характеристики

Цефадроксил е първо поколение цефалоспоринов антибиотик за перорално приложение. Действа бактерицидно, нарушавайки синтеза на клетъчната стена на микроорганизмите. Има широк спектър на действие: активен както срещу грам-положителни (Staphylococcus spp., Непродуциращи и произвеждащи пеницилиназа; Streptococcus spp. (включително Streptococcus pneumoniae), Corynebacterium diphtheriae, Bacillus anthracis), така и срещу грам-отрицателни микроорганизми (Shigella spp., Salmonella). spp., Escherichia coli, Haemophilus influenzae, Klebsiella spp., някои щамове на Proteus spp., особено Proteus mirabilis), Moraxella catarrhalis (Branhamella). Много щамове на Enterococcus faecalis и Enterococcus faecium са резистентни към цефадроксил. Неактивен срещу Enterobacter spp., Morganella morganii, Proteus vulgaris, Acinetobacter calcoaceticus.

Цефадроксил се абсорбира бързо след перорално приложение. След единични дози от 500 и 1000 милиграма, средните пикови серумни концентрации са съответно приблизително 16 и 28 микрограма/милилитър. Измерими нива са налице 12 часа след приложението. Над 90% от лекарството се екскретира непроменено в урината в рамките на 24 часа. Пиковите концентрации в урината са приблизително 1800 микрограма/милилитър през периода след единична перорална доза от 500 милиграма. Увеличаването на дозата обикновено води до пропорционално увеличение на концентрацията на цефадроксил в урината. Концентрацията на антибиотик в урината, след доза от 1 грам, се поддържа доста над MIC на чувствителни уринарни патогени за 20 до 22 часа.

Лекарствени взаимодействия

Докладвани са положителни директни тестове на Coombs по време на лечение с цефалоспоринови антибиотици. При хематологични изследвания или при трансфузионни процедури за кръстосано съпоставяне, когато се извършват антиглобулинови тестове от малката страна или при тестване на Coombs на новородени, чиито майки са получавали цефалоспоринови антибиотици преди раждането, трябва да се признае, че положителният тест на Coombs може да се дължи на лекарство.

Цефадроксил повишава нефротоксичността на полимиксини и аминогликозиди, бримкови диуретици.

При приложение на цефадроксил в комбинация с инхибитори на тромбоцитната агрегация и нестероидни противовъзпалителни средства рискът от кървене се увеличава.

Дозировка

Цефадроксил е киселинно стабилен и може да се приема перорално независимо от храненето. Приложението с храна може да бъде полезно за намаляване на потенциалните стомашно-чревни оплаквания, понякога свързани с пероралната терапия с цефалоспорини.

Възрастни

За неусложнени инфекции на долните пикочни пътища обичайната дозировка цефадроксил е 1 или 2 грама/ден в единични или разделени дози.

За всички други инфекции на пикочните пътища обичайната дозировка е 2 грама/ден в разделени дози (два пъти дневно).

За инфекции на кожата и структурата на кожата обичайната дозировка е 1 грам/ден в единични или разделени дози.

Лечение на бета-хемолитичен стрептококов фарингит и тонзилит от група А - 1 грам/ден в единични или разделени дози в продължение на 10 дни.

Деца

При инфекции на пикочните пътища препоръчителната дневна доза за деца е 30 милиграма/килограм/ден в разделени дози на всеки 12 часа.

При фарингит, тонзилит и импетиго препоръчителната дневна доза за деца е 30 милиграма/килограм/ден наведнъж или разделени на равни дози на всеки 12 часа.

За други инфекции на кожата и структурата на кожата препоръчителната дневна доза е 30 милиграма/килограм/ден в равни дози на всеки 12 часа. При лечение на бета-хемолитични стрептококови инфекции трябва да се прилага терапевтична доза цефадроксил в продължение на поне 10 дни.

Заглавно изображение: CCO Public domain