Клебсиела (Klebsiella)

Обща характеристика

Родът Klebsiella принадлежи към семейство Enterobacteriaceae. В рода се включва вида K. pneumoniae с подвидовете pneumoniae, ozanae, rhinoscleromatis, oxytoca. Поради близкото си медицинско значение род Klebsiella заедно с родовете Enterobacter и Serratia се включват в групата K-E-S.

Микробиологична характеристика

Грам-отрицателни пръчици, които се разполагат по двойки или поединично. Не образуват спори и не притежават ресни.

Културелни особености

Род Клебсиела са факултативни анаероби, които образуват влажни, мукозни колонии върху хранителните среди. Притежават карболитична активност — разграждат лактоза, глюкоза и малтоза до киселина и газ. Не образуват индол, но разграждат уреята.

Антигенна структура

Членовете на рода Klebsiella обикновено изразяват 2 вида антигени на тяхната клетъчна повърхност. Първият е липополизахарид (О-антиген), а вторият капсулен полизахарид (К-антиген). Двата вида антигени допринасят за патогенността на микроорганизмите. Съществуват около 77 вида К-антигени и около 9 разновидности на О-антигена.

Епидемиология

Клебсиела са важна причина за инфекции сред възрастните и педиатрични популации, те представляват приблизително 8% от всички болнични инфекции. Честа находка е клебсиела при бебета и клебсиела при бременност. В Съединените щати те съставляват 3-7% от всички нозокомиални (вътреболнични) бактериални инфекции.

Клебсиела причинява до 14% от случаите на бактериемия (инвазия на кръвния поток от бактерии). Инфекциите могат да засегнат всяка система, но преобладаващи са респираторните инфекции. Клебсиела в урината е нормална находка при случайте на бактериемия.

К. oxytoca е сред първите 4 патогена, причиняващи инфекции в интензивни отделения за новородени. Това е втората най-честа причина за грам-отрицателен неонатален сепсис.

Клинична картина и патогенеза

Важни за човешката патология за следните видове от род Klebsiella:

• Klebsiella pneumoniae subspecies pneumoniae;
• Klebsiella pneumoniae subspecies rhinoscleromatis;
• Klebsiella pneumoniae subspecies ozanae.

Klebsiella pneumoniae subspecies pneumoniae е открита от М. Фридлендер, притежава пръчковидна форма и дебела полизахаридна капсула. Тя е най-честият изолат от групата K-E-S. При 5% от здравите индивиди е част от нормалната чревна микрофлора. Част е от групата на условно патогенните бактерии, които причиняват заболявания извън гастроинтестиналния тракт в имунокомпрометирани пациенти. Бактерия причинява 3% от пневмониите. Възможно е да причини:

1. Уроинфекции;
2. Сепсис;
3. Менингит;
4. Отит.

Klebsialla pneumoniae subspecies rhinoscleromatis причинява риносклеромата — деструктивно грануломатозно заболяване на носната лигавица и фаринкса. Съобщени са случаи при пациенти с вируса на ХИВ (HIV) и при имигранти от части от света, където болестта е ендемична.

Klebsialla pneumoniae subspecies ozanae предизвиква заболяването озена (хроничен ринит, който довежда до загубата на обонянието).

Подвидовете rhinoscleromatis и ozanae могат да засегнат корените на зъбите, което в последствие може да доведе до тяхното падане.

Често се доказват:

• klebsiella pneumniae при бебета;
• klebsiella pneumniae при бременност.

Имунитет

При инфекция с клебсиела в човешкия организъм се образуват IgM и IgG антитела срещу О- и К-антигените.

Микробиологична диагноза

В зависимост от локализацията на инфекцията се изследват:

1. храчки;
2. назофарингеален секрет;
3. гноен ексудат;
4. урина;
5. ликвор;
6. кръв.

Изготвянето на микроскопски препарати има ориентировъчно значение, поради близката морфология на бактериите от семейство Enterobacteriaceae.

Необходима е посявката на материалите върху селективни хранителни среди.

С реакцията на Видал се доказват антитела срещу изолираните от болния бактерии.

Специфична профилактика

Разработени са ваксини и антитела срещу бактериалните антигени, които се прилагат в медицинската практика. При тежките системни инфекции терапевтичен ефект имат имуноглобулиновите препарати, които се прилагат интравенозно.

Лечение

Характерна е множествена лекарствена резистентност. Използват се цефалоспорини, аминогликозиди и хлорамфеникол. Повечето бактериални щамове са резистентни към ампицилин.