Септицемия, неуточнена МКБ A41.9

› Въведение

› Причинител и особености

› Симптоми

› Диагноза

› Лечение

Въведение

Септицемия, неуточнена, представлява медицинско състояние, което се характеризира с наличие на множество активно делящи се бактерии в кръвта. В резултат на това възниква системен отговор, водещ до органна дисфункция. По същество септицемията обикновено представлява бактериемия (навлизане на бактерии в системната циркулация), в резултат от което се развива сепсис (специфичен отговор на организма с развитие на характерни промени и усложнения).

Причинител и особености

Септицемията представлява изключително сериозно и в много случаи фатално заболяване. Възниква в резултат на имунен отговор, предизвикан от инфекция (най-често бактериална, много по-рядко гъбична, протозойна или вирусна). Ранното разпознаване на симптомите, хоспитализиране на засегнатите и предприемане на съответните мерки има ключово значение за добрия изход от състоянието.

Характерно за болестния процес е следното:

• честота: сепсисът показва относително висока честота в световен мащаб, като по-високи нива се регистрират в развиващите се страни, райони със затруднен достъп до специализирана медицинска помощ, както и при ниски нива на дезинфекция и антисептична обработка в хирургичните звена
• причина за развитие: причината за развитие на сепсис е навлизане на бактериите в системната циркулация в резултат на усложнение на първична бактериална инфекция. Първичното огнище на инфекциозния процес може да бъде по хода на интестиналния или респираторния тракт, кожата, при наличие на абсцес на вътрешните органи, след оперативна интервенция, при инфекции, засягащи хемопоезата и други. Липсата на своевременно лечение или непълната терапия на първичното огнище излагат на риск от развитие на септицемия
• причинители: причинители на септицемията могат да бъдат всички бактериални патогени, някои гъбички, протозойни организми и вируси, но най-често се предполага и установява бактериална етиология. В много от случаите се изолира конкретен причинител или няколко различни патогена. При неуточнена септицемия не може да бъде установен конкретния етиологичен агент, което може да затрудни значително последващото лечение
• рискови фактори: изложени на по-висок риск са лицата от двете крайни възрастови групи, а именно новородени и бебета под една година, както и лица в напреднала възраст (над 65 години). По-висок риск е налице за пациенти с подлежащи хронични заболявания, като диабет, астма, хронична обструктивна белодробна болест, възпалителни заболявания по хода на храносмилателния тракт, метаболитни нарушения и други, както и след провеждане на продължителна имуносупресивна терапия или продължително антибиотично лечение. Изложени на по-висок риск са и лицата с предшестваща оперативна интервенция

Симптоми

Клиничната картина при неуточнена септицемия протича с остро влошаване на общото състояние на фона на подлежаща инфекция или в постоперативния период.

Характерна е триадата от фебрилно състояние (повишаване на телесната температура), токсикоинфекциозен синдром и хепатоспленомегалия:

• фебрилно състояние: септицемията стартира с остро повишаване на температурата до екстремно високи нива, като през денонощието се наблюдават малки колебания, придружени с втрисане, обилно изпотяване. Пулсът и дишането са силно учестени, сърдечната дейност е ускорена. В крайната фаза на заболяването, предхождаща леталния изход, температурата рязко се понижава, докато пулсът и дишането продължават да се ускоряват
• токсикоинфекциозен синдром: наблюдава се остро влошаване на общото състояние с поява на болки по цялото тяло, главоболие, липса на апетит, гадене и/или повръщане, затруднено дишане, кожата е гореща, суха, нерядко със скарлатиноподобни обриви. Промените по кожата се дължат на увеличената проницаемост на капилярите, през които свободно преминават микроби, хемолизирани кръвни елементи, образуващи подкожни кръвоизливи
• хепатоспленомегалия: характерно е увеличаване на размерите на черния дроб (хепатомегалия) и слезката (спленомегалия)
• усложнения: септицемията в процеса на пълно разгръщане на патологоанатомичните и клинични изяви води до редица тежки усложнения, включително септични пневмонии, ендокардит, миокардит, кръвотечения и анемичен синдром, тромбоемболии, пиелонефрит, бъбречна и чернодробна недостатъчност

При тежък сепсис възниква полиорганна дисфункция, поради недостатъчно кръвоснабдяване. За това свидетелстват ниското кръвно налягане, високото ниво на лактат в кръвта и/или олигурията. Налице е така нареченият септичен шок, състояние, характеризиращо се с ниско кръвно налягане, което не се нормализира след интравенозно въвеждане на адекватни количества течности и което допълнително влошава терапевтичните опции и прогнозата.

Диагноза

Поставянето на диагнозата при неуточнена септицемия може да създаде големи затруднения във връзка с невъзможността за изолиране на конкретен причинител и стартиране на своевременно етиологично лечение (лечение, насочено към отстраняване на причинителя). Диагнозата обикновено се базира на анализа на резултатите от многобройните изследвания, а именно:

• анамнеза и физикални находки: важно значение при разпита на засегнатите има установяването на известна подлежаща инфекция, рана, оперативна интервенция и други, които предполагат наличието на първично инфекциозно огнище. Уточняват се рисковите фактори (подлежащи заболявания, възраст, прием на лекарства и други) в комбинация с обстоен физикален преглед и оценка на общото състояние (сърдечно-съдов статус, промени в дишането, наличие на висока температура, палпаторни находки за увеличение на размерите на черния дроб и/или слезката, промени в неврологичния статус и други)
• лабораторни изследвания: назначават се подробни кръвни изследвания, като с най-голямо значение са данните за промени в червения кръвен ред (възможно е наличие на анемичен синдром), белите кръвни редици (значителни промени в нивата на неутрофили, лимфоцити, левкоцити), маркерите на възпалението (С-реактивен протеин, фибриноген, скорост на утаяване на еритроцитите), чернодробните ензими, урея, креатинин и други
• микробиологични изследвания: с най-висока информативна стойност са резултатите от микробиологичните изследвания, като за целта се взима материал от кръв (за изготвяне на хемокултура), урина (за изготвяне на урокултура), секрети от раневи повърхности, храчки и други. С най-голямо значение са резултатите от хемокултурата. При неуточнената септицемия резултатите често са противоречиви, незадоволителни и недостатъчни
• образна диагностика: за установяване и локализиране на наличните усложнения, асоциирани със септицемията, е уместно извършването на коремна ехография, белодробна рентгенография, компютърна томография, а в някои случаи и ядрено-магнитен резонанс и други високо специализирани изследвания

При диференциалната диагноза е важно различаване от другите форми на сепсис, както и от редица други състояния, протичащи под формата на усложнение на автоимунен, възпалителен или неопластичен процес.

Лечение

Лечението на септицемия, неуточнена, цели саниране на първичното гнойно огнище, корекция на нарушената функция на жизненоважните органи и борба на генерализираната инфекция.

За целта се прилагат следните лечебни подходи:

• антибиотична терапия: стартира се ранно емпирично антибиотично лечение (емпиричната терапия включва широкоспектърни средства, които да повлияят върху предполагаемата причина при липсата на време за получаване на резултати от микробиологичното лечение). Използват се препарати от групата на цефалоспорините (трета и четвърта генерация), квинолони, гликопептиди, сулфонамиди и други, приложени парентерално (най-често интравенозно_ в достатъчно високи дози за период от поне пет дни или до стабилизиране състоянието на засегнатите
• симптоматична терапия: необходимо е да се поддържа нормалното ниво на артериалното и венозното налягане и задължително да се следят и коригират електролитното и алкално-киселинното състояние на организма. Към антибиотичната терапия често се включват подходящи водно-солеви разтвори, вазопресори (например норадреналин за повишаване на артериалното налягане), кортикостероиди, аналгетици (обезболяващи), антипиретици (за овладяване на повишената температура) и други
• други мерки: при установяване на абсцес, рана или друг източник на първичната инфекция, който може да бъде своевременно отстранен, се предприема подходящо хирургично лечение и обработка. Лечението на усложненията е комплексно, строго индивидуализирано и цели бързо възстановяване на целостта и функционалната активност на засегнатите органи и структури. Може да се наложи механична вентилация при тежки респираторни увреждания, провеждане на диализа при тежки поражения върху бъбреците, кръвопреливане и други

Прогнозата при септицемия, неуточнена, подобно на другите форми на септицемия е изключително сериозна, като всяко забавяне в диагностичния или терапевтичния процес, се асоциира с влошаване на прогнозата. Леталитетът е по-висок при полиморбидни пациенти (с многобройни подлежащи заболявания), лежащо болни пациенти, след провеждане на имуносупресивна терапия.

За намаляване риска от развитие на септицемия се препоръчва висока лична и битова хигиена, избягване контакт с болни лица, мерки за подобряване на имунния статус (пълноценен хранителен и двигателен режим, редукция на стреса, осигуряване на почивка) и своевременно овладяване на налични първични инфекциозни огнища.

Изображения: freepik.com