Ултразвуково изследване (ехография, видеозон)

Въведение

В кои случаи се препоръчва провеждане на изследването?

Необходима ли е предварителна подготовка?

Метод на провеждане на изследването:

Какво ще усещате по време на изследването?

Има ли рискове от провеждане на изследването?

Резултати от проведеното изследване:

Кога не трябва да провеждате изследването?

Въведение

Ултразвуковото изследване, известно и като ехография, сонография, ултрасонография и видеозон, представлява неинвазивен метод за образна диагностика, основаващ се на използването на ултразвукови вълни.

Ултразвуковото изследване се използва за визуализиране на вътрешни структури и органи, като основната цел, с която се използва, е диагностициране на заболяване или за изключване на патология.

Ултразвукът представлява звукови вълни с честота >20 000 Hz (херца), които са недоловими за човешкото ухо (човек може да възприема звуци с честота 16-20 000 Hz). С помощта на специално устройство, наречено трансдюсер, ултразвуковите вълни се изпращат към вътрешността на тялото, част от тях се отразяват (ехо) от по-плътни структури (например кости), като отразените вълни се улавят, записват и визуализират като образ върху специален монитор на ултразвуковия апарат.

Тъй като ултразвуковите изображения се получават в реално време, те могат да покажат структурата и движението на вътрешните органи на тялото, както и движението на кръвта през кръвоносните съдове (чрез специален вид ултразвуково изследване — Доплерова ехография).

Ултразвуковото изследване има много предимства:

• Безболезнено е и не изисква прилагането на игли, лекарства и разрези;
• Пациентите не са изложени на йонизиращо лъчение, което прави сонографията по-безопасна в сравнение с други методи за образна диагностика, като например рентгенография и компютърна томография (КТ).
  Като цяло ехографията се смята за безопасно изследване, като не са известни дългосрочни странични ефекти;
• Чрез ултразвуковото изследването се визуализират меки тъкани, които не се изобразяват добре на рентгенография;
• Разработени са малки, леснопреносими ултразвукови скенери, които позволяват изследването да се извърши до леглото на болния;
• Сонографията създава изображения в реално време;
• Видеозонът е широко достъпен и по-евтин в сравнение с други образни методи за изследване (например скенер и ядрено-магнитен резонанс, ЯМР);

↑Върни се в началото

В кои случаи се препоръчва провеждане на изследването?

Ултразвуковото изследване в медицината има широко приложение в диагностиката на различни заболявания и състояния.

Освен за диагностициране, ехографията намира и други приложения:

1. интервенционална ехография — ултразвуковите вълни се използват за насочване на лекаря при инвазивни процедури (например при иглени биопсии или дрениране на абсцес);
2. терапевтични процедури — ултразвуковите вълни понякога се използва за откриване и лечение на мекотъканни травми, както и при други състояния;

Показанията за извършване на сонография в различните области на медицината включват:

• Анестезиология:

Ехографията често се използва от анестезиолозите за насочване на иглата при въвеждане на анестетици (лекарствени средства за анестезия [обезболяване]) близо до нерви, както и при канюлиране на труднодостъпен кръвоносен съд;

• Ангиология:

Дуплекс ехографията (двуизмерна ехография в комбинация с Доплерово изследване) се използва ежедневно в ангиологията за диагностициране на артериална и венозна патология;

• Кардиология:

Ехокардиографията е много важен метод за изследване в кардиологията, който дава възможност за диагностициране на различни заболявания на сърцето;

• Спешна медицина:

Ултразвуковото изследване има много приложения в спешната медицина, особено при травми;

• Гастроентерология/Хирургия:

С помощта на абдоминална (коремна) ехография се визуализират органите на коремната кухина — панкреас, аорта, долна куха вена, черен дроб, жлъчен мехур и жлъчни пътища, бъбреци, далак.
В някои случаи (когато е налице възпаление) може да се визуализира и апендикса.

Видеозонът се прави с цел установяване на причината за:

1. 1. коремна болка;
   2. подуване на корема;
   3. нарушена чернодробна функция;
   4. диагностициране и проследяване на аневризма на аортата и други състояния;

Подробна информация ще намерите при:

— Ултразвуково изследване (ехография) на корем

Трансректалната ехография се използва основно за установяване на причината за аноректални (от ануса и ректума [право черво]) симптоми като фекална/чревна инконтиненция или невъзможност за дефекация.
Чрез трансректалния ултразвук могат да се откриват окултни (скрити) дефекти, като например разкъсване на аналния сфинктер.

• Гинекология:

Ултразвуковото изследване в гинекологията се използва за оценка на състоянието на женските тазови органи (по-специално на матката, яйчниците и маточните (фалопиевите) тръби), както и на пикочния мехур, аднексите (придатъците на матката) и Дъгласово пространство (cavum Douglasi).

Гинекологичното ултразвуково изследване подпомага диагностиката и проследяването на различни гинекологични състояния, включително:

— ендометриоза;
— лейомиом (миома);
— аденомиоза (наличие на ендометриaлна тъкан (ендометриум — лигавицата на матката) в мускулния слой на матката);
— кисти и лезии на яйчниците;
— извънматочна (ектопична) бременност;
— тумори (доброкачествени и злокачествени);

Ултразвуковото гинекологично изследване може да се осъществи посредством:

1. трансабдоминална (през коремната стена) ехография — в повечето случаи се извършва при пълен пикочен мехур, който действа като акустичен прозорец за постигане на по-добра визуализация на тазовите органи;
2. трансвагинална (през влагалището) ехография — извършва се посредством специално проектиран вагинален трансдюсер.
   Трансвагиналното изследване дава по-добър образ на яйчниците, матката и ендометриума (маточната лигавица), но е с ограничени възможности при лезии, разположени в корема, като в тези случаи предимство има трансабдоминалната ехография;

Сонохистерографията е специализирано, високо информативно ултразвуково гинекологично изследване, като подробна информация за него ще намерите в:

— Сонохистерография

• Акушерство:

Акушерската ехография се използва по време на бременност за създаване на изображение в реално време на развиващия се плод, плацентата и околоплодната течност.

Международната асоциация по ултразвук в акушерството и гинекологията (ISUOG) препоръчва рутинно ултразвуково изследване при бременни жени в 18-22 гестационна седмица (седмица на бременността) с цел:

1. 1. проследяване на бременността;
   2. потвърждаване на гестационната възраст;
   3. проследяване на нормалното развитие на плода с необходимата фетална (фетус — плод) биометрия (определяне на размерите на плода);
   4. откриване и оценка на налични вродени малформации и многоплодна бременност;

Повече информация ще намерите при:

— Ултразвуково изследване (ехография) по време на бременност

• Оториноларингология (Уши-Нос-Гърло), хирургия на глава и шия/Ендокринология:

Повечето структури на шията, включително щитовидната жлеза и паращитовидните (околощитовидните) жлези, лимфните възли и слюнчените жлези, се визуализират с голяма детайлност на изображението посредством високочестотен ултразвук.

Ехографията е предпочитаният метод за изследване на тумори и други изменения (например възли) на щитовидната жлеза и има решаващо значение при оценката, предоперативното планиране и постоперативно проследяване на пациентите с рак на щитовидната жлеза.

Подробна информация ще намерите в:

— Ултразвуково изследване (ехография) на щитовидната и паращитовидните жлези

• Неонатология:

Ултрасонография се използва за оценка на:

1. 1. интрацеребрални (вътремозъчни) структурни аномалии;
   2. кръвоизливи;
   3. вентрикуломегалия (величен размер на мозъчните стомахчета);
   4. хидроцефалия;
   5. аноксично увреждане на главния мозък (перивентрикуларна левкомалация);

Ултразвуковото изследване може да се извърши през меките участъци на главата бебето (фонтанели), които се затварят напълно около 1-годишна възраст и тогава създават почти непреодолима акустична (звукова) преграда за ултразвуковите вълни.

• Неврология:

Чрез ехография се прави оценка на кръвотока и проходимостта на каротидните артерии (Ултразвуково изследване на каротидни артерии) и големите интрацеребрални (вътремозъчни) артерии.

• Офталмология (Очни болести) — ултразвуково изследване на очите — очна ехография;
• Пулмология (наука за белите дробове и дихателната система):

Ендобронхиалната ехография дава възможност за директна визуализация на ендобронхиални (вътре в бронхите) нарушения, както и на лимфните възли.

Ендобронхиалната ехография спомага и за стадиране на рака на белия дроб, като позволява биопсия на лимфен възел, без да е необходима хирургична интервенция;

• Урология:

С помощта на тазовата ехография се визуализират отделителните органи в областта на таза.

При млади мъже ехографията спомага за разграничаване на доброкачествени образувания (варикоцеле, хидроцеле) от рак на тестисите.

Ултразвук с по-висока честота се използва и за лечение — разбиване на камъни в бъбреците (литотрипсия).

• Мускулно-скелетната система — визуализиране на сухожилия, мускули, нерви, сухожилия, костни повърхности и мекотъканни образувания.

Видеозонът е алтернатива на рентгенографията при откриване на фрактури (счупвания) на китката, лакътя и рамото при пациенти до 12-годишна възраст.

Ехографията много ясно очертава границите между твърда повърхност и изпълнени с течност пространства.

• Сърдечно-съдовата система:

Ултрасонографията се използва за:

1. 1. оценка на проходимостта на артериите;
   2. диагностициране на дълбока венозна тромбоза;
   3. определяне на степента и тежестта на венозната недостатъчност;

Други приложения на ултразвуковото изследване (ехография) включват:

• Интраутеринна хемотрансфузия (вътреутробно кръвопреливане) — при хемолитична болест на новороденото;
• Контраст-усилена ехография;
• Количествен ултразвук — използва се за:
  1. допълнителен тест за диагностика на миопатии при деца;
  2. приблизителна оценка на телесната маса при възрастни;
  3. оценка на състоянието на мускулите при по-възрастни пациенти със саркопения (старческа атрофия на мускулите);
• Доплер ехография:
  Специален вид ултразвуково изследване, който позволява на лекаря да види и направи оценка на движението на кръвта през артериите и вените в областта на корема, ръцете, краката, шията и/или мозъка (при бебета и деца) или в различни органи на тялото като черен дроб, бъбреци, сърце;
  
  
  
  
  
  
• Ехография на кост (спомага за диагностициране на остеопороза);
• 3D ехография:
  

Ултразвукова техника, която често се прилага в акушерството (за изследване на бременни жени), и предоставяща триизмерни (3D) изображения на развиващия се плод, вместо стандартните двуизмерни (2D) изображения, получени чрез конвенционален ултразвук;

• 4D ехография:

  

Това е ултразвуково изследване, сходно на 3D ехографията, като разликата е във величината време — 4D ехографията позволява получаването на триизмерен (3D) образ в реално време, докато при класическата 3D ехография е налице известно забавяне в конструирането на изображенията от компютъра на ултразвуковия апарат;

• Молекулярна ехография (Molecular ultrasonography):
  Това е бъдещето на контраст-усилената ехография, като потенциалните й клинични приложения са свързани със скрининговото изследване на злокачествени образувания, с цел откриване на рак в най-ранните етапи от неговото развитие;
  
  
  
  
  
  
  
• Еластография:
  Сравнително нов метод за изследване, спомагащ за оценка на еластичните свойства на меките тъкани.

  Еластографията спомага за разграничаване на здрава от патологично изменена тъкан при специфични органи или образувания;
  
  
  
  
  
  
  
  

• Компресионна ехография:
  Техника, използвана за бърза диагностика на дълбока венозна тромбоза.
  

  Прегледът се ограничава само до общата феморална (бедрена) вена (vena femoralis communis) и задколянната вена (vena poplitea), вместо извършване на цялостен преглед на вените на долните крайници;

↑Върни се в началото

Необходима ли е предварителна подготовка?

• За провеждането на ултразвуково изследване (ехография) е препоръчително е да носите удобни, широки дрехи, което ще улесни провеждането на изследването.
• Може да се наложи да премахнете всички дрехи или част от тях, както и бижутата в зоната на изследване, както и да облечете болнична престилка за процедурата;
• Необходимо е да уведомите Вашия лекар за всички лекарства, които приемате, независимо дали са по рецепта или не;

Подготовката за извършване на ултрасонография зависи от вида на ултразвуковото изследване и от областта на тялото, която ще се изследва:

1. За изследване на черния дроб, жлъчния мехур, далака и панкреаса (задстомашна жлеза) не трябва да приемате храна и течности в продължение на 8-12 часа преди процедурата, като храната, която консумирате преди това, трябва да е бедна на мазнини;
2. За ултразвуковото изследване на бъбреците може да се наложи да изпиете 4-6 чаши вода 1-2 часа преди теста и да не уринирате преди края му, с цел изпълване на пикочния мехур.
   Така мехурът действа като акустичен прозорец и по този начин се постига по-добро изображение на тазовите органи;
3. Преди ехография на коремни органи не трябва да приемате храна в продължение на 8-12 часа преди изследването, за да се избегне образуването на газове в червата, което значително влошава качеството на получените образи;
4. При ултразвуково изследване (ехография) на аортата не трябва да се храните в продължение на 8-12 часа преди сонографията;
5. Ако заедно с ултразвуковото изследване ще се взема тъканен материал за изследване (биопсия), не трябва да приемате храна и течности 8-10 часа преди процедурата;
   

Повече информация за подготовката при ултразвуково изследване на отделните органи, ще намерите в съответните статии.

↑Върни се в началото

Метод на провеждане на изследването:

Времетраенето на ултразвуковото изследване варира, но средната продължителност е 30-60 минути.

При повечето ехографски прегледи пациентът ляга върху кушетка по гръб (с лице нагоре).
Ако се налага, пациентите ще бъдат инструктирани да се обърнат на една страна по време на изследването, което ще позволи да се визуализират определени структури или органи.

По време на изследването ще бъдете будни и в съзнание.След като сте заели подходящо положение за преглед, лекарят ще нанесе водоразтворим ултразвуков контактен гел върху областта на тялото, която предстои да бъде изследвана.
Гелът ще спомогне специално устройство, наречено трансдюсер да направи плътен контакт с тялото и по този начин предпазва от навлизане на въздух между трансдюсера и кожата, което би влошило значително качеството на получените изображения.
Гелът също така улеснява придвижването на трансдюсера по кожата, както и осигурява много добра проводимост на звуковите вълни.

Трансдюсерът се поставя върху тялото и се придвижва внимателно върху изследваната област, докато се получат желаните изображения.

Трансдюсерът изпраща високочестотни (в диапазона 1-18 MHz) звукови вълни (ултразвук) към тялото, недоловими за човешкото ухо.
При среща на вълните с обект с висока плътност (например кост) ултразвуковите вълни се отразяват (ехо), като отразените вълни се улавят от трансдюсера, който ги превръщат в електрически импулси, които се изпращат към ехографския апарат, където те се обработват и трансформират в цифров образ, който се представя на видеоекран в реално време.

След приключване на изследването гелът се избърсва от кожата.
Контактният ултразвуков гел не остава петна по облеклото.

Повечето ултразвукови изследвания се извършват чрез поставяне и придвижване на трансдюсера върху повърхността на кожата.
В някои случаи обаче, за получаване на по-добър образ, специален трансдюсер се поставя в естествен отвор на тялото:

• трансезофагеална ехокардиография — трансдюсерът се въвежда в хранопровода (обикновено под упойка) за получаване на по-детайлни изображения на сърцето;
• трансвагинален ултразвук — трансдюсерът се въвежда във влагалището, за да се изследват матката и яйчниците;
• трансректален ултразвук — трансдюсерът се въвежда в ректума (правото черво) на мъжа с цел изследването на простатната жлеза (простата);

РЕЖИМИ НА ЕХОГРАФИЯ:

При ултразвуковото изследване се използват няколко режима на работа, включително:

• А-режим/A-mode (Амплитуден режим/Amplitude mode) — това е най-простият вид ехография.
  При този режим трансдюсер сканира само линеен участък на тялото, като отразените вълни се представят на дисплея като функция на дълбочината.

  Терапевтичният ултразвук също е в A-mode, което дава възможност за много добро насочване на разрушителната звукова вълна;
  
  

• В-режим/B-mode или 2D режим/2D mode(Режим на яркост/Brightness mode) — линеен набор от трансдюсери едновременно сканират равнина от тялото, която може да се визуализира като двуизмерен образ (2D) на екрана.

В наши дни В-режима е по-известен като 2D режим.

• С-режим/C-mode — изображението в С-режим се изобразява в равнина, характерна за изображение във В-режим, след което се създава двуизмерен образ;

• М-режим/M-mode (Motion mode) — електричните импулси се излъчват с голяма честота в А-режим или В-режим;
  
  
  
  
  
  
  
  
  
  
• Доплеров режим (Doppler mode) — при този режим се използва ефектът на Доплер (Doppler effect) за оценка и визуализиране на движението на кръвта (кръвоток):
  • 1. Цветен доплер (Color Doppler) — скоростта на кръвта се представя чрез набор от цветове във В-режим;
    2. Непрекъснат доплер (Continuous Doppler) — трансдюсерът излъчва и приема непрекъснат ултразвуков сигнал, което позволява измерването на кръвоток с по-висока скорост;
    3. Импулсен доплер (Pulsed wave (PW) Doppler) — ултразвуковите вълни се излъчват през определени интервали, което позволява количествена оценка на кръвотока;
    4. Дуплекс ехография (Duplex) — често използван термин за едновременното извършване на двуизмерна (2D) ехография и Доплерово изследване (най-често импулсен доплер).
       При съвременните ултразвукови апарати почти винаги се извършва допълнително и цветен доплер — триплекс ехография (Triplex);

• Режим пулсова инверсия (Pulse inversion mode);
• Режим на хармонично изображение (Harmonic mode);

↑Върни се в началото

Какво ще усещате по време на изследването?

Ултразвуковите изследвания са безболезнени и се понасят добре от повечето пациенти.

По време на сонография обаче може да изпитате лек дискомфорт:

• при поставянето на ултразвуковия контактен гел върху кожата (може да почувствате студенина от гела);
• при придвижването на трансдюсера по тялото, особено при пълен пикочен мехур, или ако изследването е на по-чувствителна зона;
• в случаите, когато е необходимо ултразвуковото изследване да се извърши чрез въвеждане на специален трансдюсер в естествен отвор на тялото — трансвагинална,трансректална и трансезофагеална ехография

Ако се извършва изследване с Доплер ехография, може да чувате импулсни звуци, които се променят в зависимост от движението на кръвта (кръвотока) през кръвоносните съдове.

След приключване на ултразвуковото изследване може да се върнете към нормалните си ежедневни дейности.

↑Върни се в началото

Има ли рискове от провеждане на изследването?

Ултразвуковото изследване (ехография) се счита за безопасна процедура.

За разлика от изследванията, при които се използват рентгенови лъчи (рентгенография и компютърна томография — КТ), при видеозона не се използва йонизиращо лъчение.
Поради тази причина ехографията е предпочитаният метод за изследване на развиващия се плод по време на бременност.
Тази диагностична процедура обаче трябва да се извършва само когато е налице медицинско показание за това, при оптимален ултразвуков режим.

Според становище на Световната здравна организация (СЗО):

• "Диагностичният ултразвук е безопасен, ефективен и широко приложим метод от образната диагностика, способен да предостави клинично значима информация за повечето отдели на тялото по един бърз и икономически ефективен начин"

↑Върни се в началото

Резултати от проведеното изследване:

Получените по време на ултразвуковото изследване резултати се анализират от лекуващия лекар.

При съмнение за патологични отклонения, установени по време на ехографията, могат да се назначат допълнителни изследвания за потвърждаване или отхвърляне на предварителната диагноза — компютърна томография (КТ), ядрено-магнитен резонанс (ЯМР) или вземане на тъканна проба за изследване (биопсия) в зависимост от изследваната зона.

↑Върни се в началото

Кога не трябва да провеждате изследването?

Има различни фактори, които могат да възпрепятстват провеждането на ултразвуковото изследване (ехография), или могат да повлияят на резултатите (получените образи) от изследването:

• Ултразвуковите вълни трудно преминават през кост, поради което това изследване е неефективно при изследването на структури, скрити от кости.
  Например, ултразвуково изследване на мозъка (транскраниална ехография) на възрастен индивид е силно ограничено от черепните кости;
• Ултразвуковите вълни се разсейват от въздух, поради което наличието на газ/въздух между трансдюсера и изследвания орган изключително много влошава качеството на изображението (резултат от много големите разлики в акустичния импеданс).
  Например, наличието на газ в стомашно-чревния тракт често затруднява ултразвуковото изследване на панкреаса, докато ултразвуково изследване на белия дроб не е възможно (освен при плеврални изливи);

• Дълбочината на проникване на ултразвуковите вълни в тъканите зависи и от честотата на използваните ултразвукови вълни, поради което може да е налице затруднение във визуализирането на по-дълбоко разположени в тялото структури, особено при пациенти със затлъстяване.
  При пациентите със затлъстяване качеството на получения образ е по-ниско, тъй като подкожната мастна тъкан затруднява преминаването на ултразвуковите вълни, поради което е необходимо използването на трансдюсер с по-ниска честота (с по-ниска резолюция);
• Разчитането на изображенията, тълкуването на получените резултати и поставянето на диагноза зависи изцяло от уменията и опита на медицинския специалист, тоест има елемент на субективност;
• При ултразвуковото изследване не може да се направи топограма (определяне на конкретна зона от тялото, която ще се изследва), както при компютърната томография (КТ) или ядрено-магнитния резонанс (ЯМР), тоест ултразвуковите вълни не могат да бъдат ограничени в определена област;

↑Върни се в началото