Хидроцеле, неуточнено МКБ N43.3

Относително често срещани в клиничната практика заболявания, ангажиращи скроталната торбичка, са хидроцеле и сперматоцеле.

Съществуват различни форми на заболяването (кистозно хидроцеле, инфектирано хидроцеле и други), като при невъзможност за включване към някои от основните видове и затруднения в определянето на формата и причините, довели до развитието на състоянието, се касае за хидроцеле, неуточнено.

Тази форма на болестта се среща сравнително рядко в клиничната практика, но заслужава своето внимание, тъй като може да прикрива подлежащ неопластичен процес (често туморите в областта водят до клиничните прояви, характерни за хидроцеле).

Ранното откриване на заболяването и предприемането на подходящо лечение подобрява значително прогнозата, минимизирайки рисковете от поява на различни по тежест и вид усложнения.

Причини и симптоми за развитие на болестта

Макар заболяването да е познато в медицинските среди от десетилетия, редица особености по отношение на етиопатогенезата са все още неясни. Въпреки че не са напълно изяснени етиологичните причини и рисковите фактори, водещи до развитието на заболяването, е изяснено въздействието на някои фактори в ролята на хидроцелето.

Така например инфекции и възпалителни заболявания на урогениталния тракт (орхит, епидидимит, простатит, уретрит, цистит), предавани по полов път инфекции (урогенитална трихомониаза, сифилис, хламидиаза, гонорея и други), някои системни заболявания и увреждания повишават риска от поява на хидроцеле.

Наличието на вродени аномалии в пикочо-половата система, тежък имунен дефицит с различна етиология, травми в областта, провеждане на лъчетерапия в тазовата област и редица други фактори могат да допринесат за развитието и прогресията на хидроцелето.

Възможно е развитие на състоянието в резултат от промени и незавършено физиологично развитие по време на интраутеринния растеж, особено при преждевременно родени деца.

Важна особеност е сравнително лекото клинично протичане на заболяването, като при много от пациентите единствен симптом се явява увеличената по обем скротална торбички на единия или и двата тестиса при двустранен процес.

При значително нарастване на обема е възможно дразнене, дискомфорт, болка в областта, повишена чувствителност, които са по-изразени при движение, но също и при кашлица, кихане, запек и други.

При възрастни пациенти и леко увеличение на обема на скроталната торбичка в резултат от натрупване на серозна течност състоянието може дълго време да остане незабелязано, като при липса на други подлежащи заболявания обикновено не предизвиква усложнения.

При бебета и малки деца се препоръчва наблюдение, тъй като се счита, че течността се резорбира спонтанно до навършване на една година. При големи деца и възрастни наблюдението може да продължи няколко месеца, като при обостряне на проявите и значително нарастване обема на засегнатия тестис се препоръчва своевременна терапия.

Въпреки че рядко води до развитие на усложнения и като цяло не повлиява фертилността, ранното откриване и изясняване на хидроцелето намалява рисковете от наличие на недиагностициран подлежащ туморен или с друга етиология процес, който може да провокира сериозни усложнения.

Диагностициране на заболяването

Диагностичният подход при хидроцеле е комплексен, като диагнозата хидроцеле, неуточнено, обикновено се поставя по метода на изключването.

Подробният разпит на пациента цели събиране на информация относно подлежащи заболявания на урогениталния тракт, системни инфекции, травматични моменти, провеждане на имуносупресивна терапия, лечебни или диагностични интервенции в областта, имунен дефицит във връзка с тежко подлежащо заболяване (СПИН, лимфоми, тумори).

При бебетата се събира информация от майката относно наличие на патологии през бременността, раждане преди термин, прием на медикаменти, рисково поведение и други, които могат да окажат влияние върху развитието на болестта.

Физикалните находки обикновено включват установяване след оглед и палпация на увеличена по обем скротална торбичка, с изгладени кожни гънки, с или без наличие на зачервяване, болка, повишена чувствителност, дискомфорт и други локални прояви. Активно се търсят уголемени лимфни възли (при съмнения за подлежащ неопластичен процес).

Често за поставяне на диагнозата се извършва така наречената диафаноскопия, при която с помощта на тънък сноп светлина се оглежда скроталната торбичка, като е възможно различаване на течности от твърди образувания.

При изследване на кръв и урина обикновено не се установяват отклонения в показателите при липса на подлежащо заболяване. При наличие на инфекция, системно възпаление или други увреждания се наблюдават съответните промени в кръвния и уринен анализ.

При диагностични затруднения, както и при съмнения за туморен процес в областта, може да се назначи образна диагностика, най-често ехографско изследване на тестисите, рядко се назначават компютърна томография или ядрено-магнитен резонанс.

Най-важно при диференциалната диагноза е изключването на подлежащо раково образувание в областта, торзио на тестиса (изисква спешно лечение), както и различаване от други, добре познати форми на хидроцеле.

Лечение при хидроцеле, неуточнено

Лечението при хидроцеле, неуточнено, е предимно симптоматично, като се препоръчва комплексен и индивидуален подход при всеки пациент с цел постигане на оптимални резултати.

При леките и безсимптомните форми на заболяването лечението е предимно симптоматично, като се прилагат лекарства от различни фармакологични групи с цел облекчаване на различните прояви, най-често в комбинация с подходящи общи мерки.

Най-често се прилагат аналгетици (обезболяващи), противовъзпалителни средства и други, а при данни за подлежащ инфекциозен процес се назначават подходящи антибиотици и химиотерапевтици в необходимите дози и продължителност на прием.

Общите мерки обикновено включват почивка на легло, избягване на натоварвания и вдигане на тежести, използване на подходящо бельо, прилагане на студен компрес в областта и други в зависимост от симптомите при отделните пациенти.

В редки случаи, при необходимост и при наличие на усложнения или риск от развитието им, се назначава подходящо хирургично лечение за премахване на хидроцелето (хидроцелектомия), като се използват минимално-инвазивни методики и обща или локална анестезия. Оперативното лечение крие известни рискове (кървене, вторична инфекция, засягане на разположените в близост структури, съдове и нерви и съответно засягане на фертилността), поради което се препоръчва предварително обсъждане с пациента на евентуалните рискове и ползи от приложението на интервенцията.

За намаляване рисковете от следоперативни усложнения се препоръчва активно наблюдение, антибиотична профилактика и добра колаборация между лекар и пациент.

Често при хидроцеле не се налага провеждане на специфично лечение, тъй като състоянието показва склонност към спонтанна резорбция. При липса на подобрение на състоянието и влошаване на проявите няколко месеца след откриването им се преминава към подходящо медикаментозно и/или оперативно лечение.

Прогнозата при хидроцеле, неуточнено, обикновено е благоприятна, като рисковете от развитието на сериозни и дълготрайни усложнения са малки.

Профилактичните мерки са насочени към подобряване на здравната култура, лечение на подлежащи заболявания, редовни профилактични прегледи и други мерки.