Хидроцеле и сперматоцеле МКБ N43

Заболяванията на мъжката пикочо-полова система показват относително висока честота, като могат да засегнат представители от всички възрастови групи. Някои от тях са по-характерни за мъжете в напреднала възраст (например хиперплазия на простатата, карцином на простатната жлеза, хроничен простатит), а други са по-характерни за по-младите мъже (остър простатит и други).

От болестите, засягащи скроталната торбичка, едни от най-честите са хидроцеле и сперматоцеле.

Хидроцелето представлява колекция на серозна течност, в резултат на дефект или възпаление на tunica vaginalis на скротума, а също може да произхожда от семепровода или от канала на Nuck. Сперматоцелето представлява вид киста, засягаща тестиса или надсеменника, съдържаща течност, примесена със сперматозоиди. Като всяка киста, обвивката и е представена от плътна фиброзна капсула.

Състоянията се описват както при новородени, така и при мъже от различните възрасти, като факторите и причините за тяхното развитие не са напълно изяснени. Клиничното протичане е леко и често се описва само безсимптомно увеличение на размерите на засегнатия тестис, но състоянието изисква повишена медицинска бдителност, тъй като може да протече идентично на някои по-опасни и криещи сериозни рискове в дългосрочен план заболявания.

Ранното разпознаване на болестта и своевременното, целенасочено и индивидуализирано лечение значително подобряват прогнозата и минимизират рисковете от развитие на усложнения.

Рискови фактори и причини за развитие на хидроцеле и сперматоцеле

Въпреки че не са напълно изяснени всички фактори и причини, водещи до развитието на хидроцеле и сперматоцеле, то за някои от тях се знае със сигурност, че повишават риска от развитие на болестта.

Най-често спряганите причини и фактори за развитие на хидроцеле или сперматоцеле включват следните:

• особености в интраутеринното развитие и преждевременно раждане: вродено състояние при неправилно затваряне на processus vaginalis и други аномалии могат да причинят хидроцеле, проявяващо се веднага след раждането. Съществуват данни, че децата, родени преждевременно, също показват по-висок риск от развитие на хидроцеле във връзка с незавършените процеси на растеж и развитие на урогениталния тракт. По тази причина още в родилния дом се провеждат необходимите изследвания (обикновено оглед и палпация са достатъчни) за установяване на отклонения
• травма: травма в областта на тестиси или епидидима, както и в перинеалната област, може да повиши риска от развитие на хидроцеле или сперматоцеле. При подуване в областта след травматичен момент е необходимо своевременно посещение и консултация със специалист за изключване на по-сериозни увреждания, като например торзио на тестиса
• възпалителен процес: възпалителни състояния на тестиса (орхит) или надсеменника (епидидимит), както и развитието на дивертикул (ограничено разширение) на тубулите на надсеменника може да стане причина за развитие на хидроцеле или сперматоцеле. За намаляване на риска от развитие на болестта след възпалителен процес в тазовата област е необходимо проследяване на пациента до пълното му излекуване
• инфекция, включително сексуално-трансмисивни инфекции: специфични и неспецифични инфекции или паразитни заболявания на скротума и тестиса, включително и предавани по полов път инфекции (гонорея, сифилис, хламидиоза, трихомониаза и други) могат да провокират развитието на заболяването. Инфекции на урогениталния тракт като цяло (включително простатата, пикочния мехур, уретрата, бъбреците) също могат да причинят болестта. В много редки случаи системни инфекции, като например туберкулоза, могат да станат причина за развитието на хидроцеле и сперматоцеле
• доброкачествен или злокачествен тумор на тестиса или надсеменника: първичен или вторичен туморен процес в областта може да стане причина за развитие на хидроцеле, сперматоцеле, но също хематоцеле (събиране на кръв), пиоцеле (събиране на гной), като при поставяне на диагнозата е необходимо изключване на неопластичен процес, а при диагностициране на тумор се препоръчва своевременна терапия
• лъчетерапия в областта на скротума: лъчетерапията в областта на скротума, прилагана в хода на лечение на туморни и други образувания, макар и рядко може да стане причина за развитие на хидроцеле
• оперативни интервенции в областта: ятрогенното увреждане в хода на някои оперативни и диагностични манипулации в много редки случаи може да стане причина за развитие на хидроцеле или сперматоцеле

Независимо от причините, довели до развитието на болестта, състоянието протича идентично. Установяването на етиологията подпомага последващата терапия и целенасочена профилактика с цел намаляване риска от повторна поява на болестта.

Видове хидроцеле и сперматоцеле

Болестта показва известни особености в протичането при различните пациенти в зависимост от възрастта, наличието на вродени аномалии и други фактори, подлежащи увреждания на урогениталната система и други.

В зависимост от особеностите в клиничното протичане се различават няколко основни форми на болестта, обособени в отделни нозологични единици, както следва:

• Кистозно хидроцеле: това е относително често срещана форма на болестта, като характерно за нея е формиране на киста или кисти в резултат от натрупването на течност в скроталната торбичка
• Инфектирано хидроцеле: при тази форма на хидроцеле се наблюдава наличие на най-често бактериална, по-рядко протозойна, гъбична, вирусна етиология на процеса. При инфектираното хидроцеле инфекцията може да е първична (стартирала в скроталната торбичка) или вторично проникнала по кръвен, лимфен или каналикуларен път
• Други форми на хидроцеле: рядко се описват други форми на болестта, протичащи без изявени особености в клиничната картина
• Хидроцеле, неуточнено: при невъзможност за уточняване на болестта и изясняване на етиологичните причини и фактори състоянието се определя като неуточнено
• Сперматоцеле: при сперматоцеле се наблюдава наличие на доброкачествена киста, изпълнена със спермална течност, намираща се обикновено в главата на надсеменника

Отделните форми на хидроцеле и сперматоцеле показват идентични клинични прояви, като основните разлики се изразяват в особеностите в терапевтичния подход. Някои от формите подлежат изцяло на консервативно лечение, докато други изискват своевременна оперативна намеса.

Отделните видове хидроцеле и сперматоцеле крият различни рискове от поява на усложнения. Макар сериозните усложнения и уврежданията в репродуктивните способности да не са характерни за това заболяване, са възможни увреждания в резултат от значителното нарастване размерите на скроталната торбичка и прояви на притискане със засягане на локалната циркулация. Възможно е развитие на ингвинална херния в резултат от подлежащо и нелекувано хидроцеле, допълнително развитие на вторична бактериална инфекция, която от своя страна може да засегне фертилността и други.

Характерни симптоми при хидроцеле и сперматоцеле

Често хидроцеле и сперматоцеле протичат напълно безсимптомно с или без видимо увеличение на обема на скроталната торбичка.

При голям процент от пациентите състоянието не предизвиква особен дискомфорт, не нарушава нормалното ежедневие и изпълнението на дейностите, но при значително увеличение на обема е възможно притискане на съдове, нерви и съседни структури, което от своя страна предизвиква характерни прояви.

Най-често състоянието протича с някои от следните прояви или комбинация от тях:

• безсимптомно протичане: липса на прояви се наблюдава при голям процент от пациентите, а за други е характерно единствено увеличение на обема на скроталната торбичка на единия или и на двата тестиса. При новородени и кърмачета състоянието обикновено не предизвиква други прояви освен видимото увеличение размерите на тестисите. Безсимптомното протичане налага проследяване, като при много от засегнатите течността се резорбира сама с времето. При поява на болка, дискомфорт и значителен оток се налага медицинска намеса
• оток (подуване) и изглаждане на гънките: отокът е характерен симптом на болестта, като се дължи на натрупване на течност в скроталната торбичка и варира по обем при различните пациенти в зависимост от особеностите в протичането
• болка: болков синдром се развива при значително увеличение на обема на засегнатите зони, като болката варира по интензитет, сила и продължителност при отделните пациенти, като е характерно повишение на болката и чувствителността при движение
• дискомфорт в областта: дискомфортът в областта се дължи на увеличение обем на засегнатата зона, като при леко до умерено увеличение не се описва болка, а само леко повишена чувствителност в областта, съпроводена с дискомфорт

При хидроцеле и сперматоцеле липсват общи прояви (като фебрилитет, главоболие, умора, микционни нарушения и други).
При много от пациентите лекото до безсимптомно протичане е причина за неглижиране на състоянието и отлагане посещението при лекуващия лекар, което може да стане причина за развитие на усложнения или забавено диагностициране на друг, по-сериозен подлежащ процес в областта.

Всяка промяна в обема и вида на тестисите налага консултация с лекуващия лекар за изключване на сериозни подлежащи увреждания.

Диагностициране на заболяването

Диагностичният подход при хидроцеле и сперматоцеле е комплексен с цел изключване на друго подлежащо заболяване с неопластичен, автоимунен или възпалителен характер, чиито прояви се маскират от тези на хидроцелето.

В зависимост от тежестта и особеностите в протичането на болестта при отделните пациенти се прилагат някои от следните методи:

• анамнеза на пациента (разпит): подробният разпит на пациента може да разкрие данни за предшестваща травма, инфекции на урогениталния тракт, оперативна намеса и други, които са станали причина за развитието на състоянието. При хидроцеле при бебета данните за преждевременно раждане и прием на някои медикаменти по време на бременността могат да подпомогнат диагнозата
• находки от физикалния преглед: клиничният преглед на пациент обикновено включва оглед и палпация, като се установява при повечето засегнати липса на болка или повишена чувствителност в областта, оток с различни размери, изпъване на кожата на скроталната торбичка, възможно е напипване на топче или бучка при сперматоцеле. При съмнения за първичен процес в простатната жлеза (при съответните индикации за това) може да се наложи извършването на ректално туше и определяне на наличните промени в размера, еластичността и консистенцията на жлезата
• резултати от лабораторните изследвания: изследването на кръв и урина има за цел главно установяване на други подлежащи заболявания с възпалителен или инфекциозен характер, увреждания в пикочния мехур и бъбреците, инфекция и други. При бебета обикновено се извършва само оглед и палпация, лабораторни изследвания се назначават само при нужда (както и в хода на профилактичните изследвания на кръв и урина във възрастта на шест и дванадесет месеца)
• диафаноскопия: диафаноскопията е специфичен метод за диагностициране на хидроцеле, който може да се прилага безопасно и при бебета и малки деца. По същество представлява диагностичен метод, при който тестисите се просветляват с тесен сноп светлина
• образна диагностика: образната диагностика има за цел изключване на някои други увреждания и заболявания на тестисите (например торзио на тестиса, рак на тестиса или епидидима и други). Често прилаган метод на първи избор е ехографията (ултразвуково изследване). При наличие на противоречиви резултати при малък процент от пациентите може да се наложи извършването на компютърна томография и/или ядрено-магнитен резонанс с цел изключване на подлежащ неопластичен процес в областта

Диференциалната диагноза при хидроцеле и сперматоцеле налага разграничаването им от другите възпалителни, инфекциозни, неопластични заболявания, ангажиращи мъжката полова система и тестисите в частност. С най-голямо значение е разграничаване от торзио на тестиса (изисква спешни мерки за лечение) и неопластични образувания (крият сериозни рискове в дългосрочен план).

Лечение при хидроцеле и сперматоцеле

Лечението при хидроцеле и сперматоцеле се определя индивидуално в зависимост от тежестта и давността на заболяването, възрастта на пациента, наличието или рисковете от поява на усложнения и други фактори.

Най-често се назначават някои от следните терапевтични мерки или комбинации от тях:

• активно наблюдение и проследяване: при диагностициране на процеса при бебета и кърмачета се препоръчва активно наблюдение до навършване на една година. Счита се, че при новородени и кърмачета хидроцелето се резорбира без необходимост от провеждане на специално лечение. Ако състоянието персистира след навършването на една година може да се обмисли провеждането на специфична терапия, а при някои форми на болестта и оперативна намеса. При възрастните пациенти активно наблюдение и проследяване се препоръчва за по-кратък период, като се счита, че ако състоянието не предизвиква болка, дискомфорт и усложнения може да се проследи за период от няколко месеца и при липса на подобрение едва след това да се назначи специфично и индивидуализирано лечение
• антибиотици и химиотерапевтици: антибиотична терапия се назначава при доказване на инфекциозна компонента и наличието на подлежаща инфекция като причина за развитието на хидроцеле или сперматоцеле. Предпочитат се препарати с широк спектър и добър профил на безопасност, като при възможност е необходимо изолиране на бактериалните агенти и извършване на антибиограма за определяне на тяхната чувствителност към някои от често използваните лекарства
• симптоматични средства: симптоматично при много от пациентите се назначават подходящи аналгетици (обезболяващи) и противовъзпалителни средства, най-често с активна съставка ибупрофен, напроксен и техните производни. Обезболяващи се назначават и при необходимост от провеждане на оперативно лечение в следоперативния период
• общи мерки: общите мероприятия могат да се приложат като основно лечебно средство или като допълнение към оперативното или медикаментозното лечение, като най-често включват осигуряване на почивка, използване на специално бельо, предпазване от нараняване, студен компрес в областта и други
• оперативно лечение: оперативно лечение се прилага при малък процент от пациентите, като в зависимост от особеностите на болестния процес може да се извърши хидроцелектомия (операция за премахване на хидроцелето), сперматоцелектомия (операция за отстраняване на сперматоцелето), дренаж, склеротерапия и други. Оперативната намеса крие известни рискове, като при мъже в репродуктивна възраст може да засегне фертилността. По тази причина се препоръчва отлагане на операцията до осъществяване на репродуктивните планове или съхраняване на материал в подходящи банки. За намаляване рисковете от вторична инфекция вследствие оперативната намеса предоперативно и за няколко дни в следоперативния период се назначава подходяща антибиотична профилактика

Обикновено хидроцеле и сперматоцеле протичат леко с минимален риск от усложнения и в много от случаите не изискват специално лечение.

За намаляване риска от последващи усложнения се препоръчва консултация със специалист при установяване на подуване в областта на тестисите за изключване на по-сериозен проблем.

Основните мерки за профилактика включват повишение на здравната култура и обучение на пациентите за самоизследване чрез оглед и палпация.